Днес в условията на ускоряваща се ескалация на враждебно напрежение в глобален план, на формирането на русофобията като ключова идеологическа платформа на ценностната система на т.нар. „евроатлантизъм“ на „Колективния Запад“ ние отбелязваме 145-та годишнина от установяването на руско-български дипломатически отношения.

Трудно, сложно, мрачно и неблагодарно време за такова честване. С нещо това време ни напомня началото на 40-те тодини на ХХ век. Тогава друга една форма на русофобия – антисъветизма, антиболшевизма бе станала водещ лозунг на нацистка Германия.

На практика ние наблюдаваме нещо познато, нещо видяно при това неведнъж в Историята. За пореден път Западът се вдига на поход срещу Руския свят-страната-цивилизация – тевтонци, шведи, Наполеон, Хитлер – всичи те тръгват срещу Русия и всички знаем как завършиха тези походи.

За съжаление трябва да отбележим, че историята на света е изпълнена с кръв, войни, цинизъм, предателства, хладна пресметливост, завист и ненавист между даже близки етноси и народи, между страни – съседни и далечни, между държави и империи.

Но съществува едно изключение от тази непрекъсната верига на подлости, предателства и взаимна омраза. И това изключение все още са отношенията между руския и българския народи. Да, именно отношенията на руския и българския народи, а не просто на бюрократични държавни структури, на административни ръководства или „интелектуалните елити“ на двете страни. Това са не просто „топли връзки“, а най-открито да го кажем „братски отношения“, създадени през вековете, които устояват и досега на най-големите, на най-съдбоносните премеждия и исторически драми...

Изграждането на братските отношения между България и Русия – ключови моменти от миналото

Нека, макар и накратко, да погледнем някои от важните моменти на тази братска дружба:

  • По волята на съдбата, но и на цивилизационната, славянска близост, Русия приема заедно с християнството културната платформа, наречена славянска азбука и книжнина, и „церковнославянский язык“, т.е. старобългарския език. Всичко това става „строителните тухли“, т.е. средството за социо-културно строителство и държавно-цивилизационен възход, превърнали след време Московското княжество в „Третия Рим“. Именно тогава са забити мощните основи на руско-българската и българско-руската дружба на тези толкова различни, но и толкова близки славянски народи. Именно тази връзка между руси и българи поставя основите на Славяно-православната Кирилска цивилизация.

Цивилизация със значимо място в Историята на Човечеството. Тя в лицето на ключовата си опора – Руския свят, в моменти когато всички останали народи и държавно-цивилизационни образувания – автохтонните цивилизации на Америките и Африка, великите цивилизации на Китай, Индия и Ислямскя свят са принудени да преклонят унизително глава пред Западната цивилизация, демонстрира изключителна мощ. Тя не само остава непокорена, но всеки значителен опит на Запада да ѝ нанесе поражение като правило завършва с победоносното влизане на руската армия в една или друга западна столица.

В този смисъл, защитавайки своята независимост Русия играе ролята, на това, което с езика на православието се нарича с гръцкия термин „катехон“. Т.е. силата, която, когато Злото в света започва да взема връх, удържа това Зло, за да възцари отново светлината на доброто и справедливостта;

Българите в рамките на османското иго, наричано от тях в това време „Чревото адово“, първи разбират тази свръхзадача на Руския свят и тежкия кръст, който е поел в съдбата си руския народ. Те с упование и с вяра в нейната сила гледат към Русия. Чужденци-пътешественици по земите на Османската империя, когато се запознават с българите и тяхното отчайващо битие под гнета на османлиите, ги питат на кого се надяват, на Бога ли? И с учудване разбират, че тяхната надежда се нарича „Дядо Иван“, т.е. Русия, Руската империя;

  • Априлското въстание е разгромено..., селищата в Подбалкана горят, а водачът на бунтовниците Бенковски, изправен пред трагедията на тези, които е повел, с дълбоко геополитическо и цивилизационно проникновение изрича: „Аз забих ръждивия нож в сърцето на Османската империя... Русия, нека заповяда!!!“;

  • Още не се е издимил пушекът от пепелищата на Априлското въстание и руските братя идват на помощ... В обсадата на Плевен, в битките на Шипка и Шейново, на прохода Арабаконак и на хиляди други места се кове както бойната дружба между руси и българи, така се гради и братската връзка между двата народа;

  • Даже в моменти на остро разделение сплавта между българи и руси издържа изпитанието на времето. По времето на Първата световна война Русия и България като държави са противници, но хората от народа, облечени във войнишки шинели, се побратимяват на фронтовата линия. Къде, на кой друг фронт освен Добруджанския толкова масово се проявява явлението „войнишко побратимяване“?!;

  • В периода на Втората световна война Царска България е част от „Тройния съюз“, фашистващата върхушка на страната се прекланя пред „приятеля Хитлер“ и неговите „човеколюбиви идеи и начинания“, както днес други такива правят същото пред „Великия задокеански „брат“ и неговите не по-малко „човеколюбиви иницативи. Но най-добрите дъщери и синове на България загиват по планинските чукари и полицейските подземия с думите „Да живее СССР!“

  • Започват англо-американските бомбардировки на София. Убити са над 2000 човека. Изведнъж бомбардировките спират – Защо?! Защото Георги Димитров, когото някои сега с омраза наричат „предател“, моли Сталин да съдействие. Съответно той се обръща към Рузвелт и Чърчил... И о, чудо! Бомбардировките са прекратени. И Чърчил на Ялтенската среща пъшка, че, видите ли, Сталин се отнася към България като към блуден син, вместо да се накаже тази страна...;

  • Царското правителство начело с министър-председател Иван Багрянов през август 1944 год. црез пратеника си Стойчо Мошанов влиза в сепаратни преговори с англо-американците с предложение те да окупират България. Отговорът е, че тъй като няма достатъчно англо-американски войски в региона то Турция ще трябва да окупира България.Фактически влизането на Червената армия в Родината ни присъствието на СССР изигра спасителна роля за нашата Татковина предвид надигащата се опасност от Трета национална катастрофа. Ето защо е кощунство с националната памет на България извършения демонтаж на Паметника на съветската армия под предлог, че се демонтира паметник на окупационна армия;

  • В последните месеци на тази най-страшна война в човешката история Българската армия влиза в битка, но не на страната на Хитлер и съюзници, а на Червената армия като част от Трети Украински фронт...

  • Не просто освободителната, но спасителната роля на Съветския съюз бе ярко демонстрирана на мирната конференция в Париж през 1947 год.,когато по настояване на съветския представител искането на Гърция южната ни граница да бъде преместена на 30 км от Пловдив и 90 км от София, не бе прието. Тогава външният министър на СССР Вячеслав Молотов заявява – „Братя българи, не се тревожете...!;

  • В рамките на социалистическото развитие на нашата страна, този най-висок връх в хилядолетната съдба на Отечеството и народа ни, успехите на индустриалното, социалното, културното, технологическото и прочее строителства, безспорно са български, но едновременно с това и руски, съветски успехи, защото бяха осъществени с братската помощ на Съветския съюз. Както и българите се гордееха с постиженията на СССР, защото се чувствуваха част от едно цяло.

„Перестройката“, геополитическата катастрофа и разлома между България и Русия

От средата на 80-те години на ХХ век СССР, пък и България, са обхванати от „наваждение“, от заблудата, наречена „перестройка“. И вместо така нужната безалтернативна промяна в посока на усъвършенстване на постигнатото, се стигна по думите на президента на РФ Владимир Путин, до най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век.

Тази геополитическа катастрофа доведе до цивилизационен разлом, разцепил славянството на парчета. В условията на този разлом започват да се разпокъсват и официалните отношения между Русия и България. В тази ситуация не просто изплува, но водещи позиции в София заема „мръсната пяна“, наричаща себе си „евроатлантици“ и слугински изпълняваща заповедите на своите господари за насаждане на омраза и ненавист към Русия. Казано по други начин, върхушки, която мрази своя народ, както и неговите най-ценни исторически достижения, включително приятелството и братството с руския народ. За съжаление и в Русия се появиха някои интелектуални кръгове, които заеха реципрочна позиция спрямо българския народ, започнаха да го наричат предателски и неблагодарен народ.

Днес сме във време, което Римският папа нарече начало на Трета световна война!!! Ето в това страшно време „приятелите“ на нашите народи се стараят да „подменят чипа“, т.е. народностното, националното съзнание, историческите ценности, както на българи, така и на руснаци. Но от такива „приятели“ друго не може да се очаква...Както и от тези на чужда ясла, изпълняващи волята на първите.

На такива хора трябва ясно да им се каже: „Господа, щом водите русофобска, респективно българофобска кампания, вие не сте патриоти, а врагове на страната си. Защото искате да унищожите едно от най-ценните достояния на народите ни - братската и безкористна дружба между нашите два народа, да отродите брат от брата..."

И затова проклети да сте! Анатема, трижди анатема!!!

А истинските български патриоти имат една ключова задача – в този нов поход, започнат днес срещу Русия, в този нов безумен „Drang nach Osten” – НЕ ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛИМ ДА ИМА БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ!!!

А на тези от днешния ни т.нар. «елит», обладани от злобата на русофобията, които си позволяват, въпреки волята на мнозинството от българския народ, да ни тласкат към това безумие, ще кажем:

«Господа, нима на нищо не ви научи Историята, нима не знаете как завършиха други такива походи – тевтонци, шведи, Наполеон, Хитлер! Спомнете си, че има възмездие! Мислете днес, за да няма утре кански рев и скърцане на зъби... Предупредени сте!"

И ще завършим с думите на народния поет Иван Вазов


Тирани, всуе се морите!

Не се гаси туй, що не гасне!

Лучата, що я днес гасите,

тя на вулкан ще да порасне.

Да, драги ни господа нашенски и от странство, няма да може да загасите лъчите на братството между българския и руския народи. Пак ще изгрее светлиата на това братство, така че „всуе се морите“.