
Претенциите и позите на посредствеността
/Поглед.инфо/ Постмодерните и неолиберални писатели сами си създадоха митология за себе си, за да се настанят в историята и да се покажат като безсмъртни и безспорни. Това бе техният начин да убедят обществената маса, която ги акламира и одобрява, че са прави за онова, което отричаха на българската литература до тях: йерархията на естетическите ценности, наречена от тях „канон“. Те облякоха себе си и своето „писане“ с категории и понятия, съчинени от самите тях, за да прикрият празнотата в себе си и немощите на своята порочна естетика. Всъщност това бяха най-обикновени и не добре премерени пози, кълчения, заклинания, отрицания на миналото, присъди над творци и творчества от втората половина на ХХ век. Времето им те нарекоха „соца“ и хем се опитаха да го изпразнят от съдържание, хем го натовариха с грехове и прегрешения, каквито им се искаше да притежава, за да могат с тях оправдават и налагат своите първи литературни опити и публицистични изяви. Зад гърбовете си те имаха държавата, неправителствените организации, съдействието на университетите, повечето медии, международните и местните конкурси с награди и издаване на книги в чужбина.
05.09.2022 09:50