Възможни ли са общество и нация без интелигенция

/Поглед.инфо/ За неолиберализма и постмодернизма всичко е възможно и позволено. Особено когато работи срещу традиционното солидарно общество, нацията, националната култура и традициите; срещу славянството и Русия. Но най-вече това, което осъзнава разпада като социално зло и казва истината за реалното състояние на обществото и държавата. Тази нетърпимост те проявиха най-напред към интелигенцията, като я набедиха, че е „руска марка“, наследство на руския империализъм и на комунистическата идеология в България.

Черният овен - белият овен

/Поглед.инфо/ България реставрира капитализма в момент, когато той вече бе изчерпал почти до крайност белезите на своя „последен“ по думите на В. И. Ленин стадий, наречен „империализъм“, за да навлезе в окончателната си фаза, в която той е изцяло неолиберален или просто, както много обичат да казват социалдемократите, „посткапитализъм“.

Работа много - работниците малко...

/Поглед.инфо/ Политическите промени в края на миналия век преобразиха радикално политическия живот у нас, както и представите за политиката, историята, материалните и духовните основи на обществения и личния живот; те наложиха друг тип държава и държавно управление, но и друга представа за това как трябва да се живее в обществения организъм и как, с какво, кога и докъде той може да бъде подобряван, усъвършенстван, променян и заменян с друг. Тогава бяха наложени два типа подход към социалните явления вместо този, който дотогава бе общовалиден: неолиберален и социалдемократически. По някакво необявено, за да изглежда недопустимо и невъзможно, съгласие тези два типа бяха едновременно въведени в анализаторската и управленската дейност на десницата и на левицата. Това съгласие се разпростря и върху проблема за обществено-икономическите и политическите трансформации, но с уговорката, че могат да стават вече единствено по еволюционен път, мирно и чрез всеобщи избори.

Сатанинският дух на капитала

/Поглед.инфо/ 1. Неолибералните философски учения и идеологии съзнателно ни отдалечиха от истинското и вярно познание на днешното буржоазно-капиталистическо общество. Затова и реалната ни представа за ставащото в света днес е в най-добрия случай непълна, не съвсем точна и не отговаряща на действителността. А всъщност е дълбоко невярна. Невярна както във формулировката, така и в смисъла и същността на явленията, фактите, тенденциите и изобщо на цялостното състояние, в което днес се намираме.

Какво идва след вируса?

/Поглед.инфо/ Много хора се опитват да предугадят какво ще бъде в света и страната ни, след като вирусът бъде преборен и животът така или иначе ще тръгне по своя обичаен ред. Може би този въпрос сега е най-важен за анализаторите. Прогнозите им за икономиката не са ведри. А щом икономиката ще влоши състоянието и ще забави силно развитието си, то и материалното благополучие ще бъде под съмнение. Повече надежди има за ново пренареждане на глобалните взаимоотношения и за преместване на центъра на света от САЩ към Китай и Русия. За мнозина това е светло бъдеще, което скоро ще ни споходи.

Извънредното положение и същността на либералната държава

Силиконова интелигенция

/Поглед.инфо/ В своето забележително есе „Шаячна интелигенция“, писано през 1959 г. , Цветан Стоянов изплаква болката и тревогата си от профанирането на българската култура, в която, прикривани под маската на националното и родното, масово навлизат полуинтелигенти, необразовани хора с примитивно мислене и нисък художествен вкус. Те обезценяват и обезсмислят цялата „висока“ култура преди тях, принизяват я, за да могат да си служат с нея както намерят за добре. За един изящен интелектуалец, познавач на литературата и философията, високо образован и с тънък естетически вкус като Цветан Стоянов явлението е непоносимо; то носи огромна опасност и дори застрашава жизнеспособността и целостта на нацията и държавата.

Някой чука на българската врата. Ще му отворим ли?

/Поглед.инфо/ Когато на 10 февруари 2007 г. Владимир Путин произнесе знаменитата си реч на Конференцията по въпросите на сигурността в Мюнхен, малцина видяха в нея началото на геополитическото пренареждане на великите сили. Коментарите се сведоха до това, че руският лидер обявява края на дълбоката икономическа и военно-политическа криза, в която бе изпаднала Русия след разрушаването на СССР. Острият тон и категоричните оценки, а и откритите предупреждения към САЩ и Западна Европа, бяха обяснени със самочувствието на руския лидер след укрепването на руската държава и повторното й връщане в геополитиката като основен неин фактор на пълноправна велика сила.

Корнелия Нинова или самоубийството на БСП

/Поглед.инфо/ Корнелия Нинова винаги произнася речите си тържествено, патетично, ритуално. И винаги ги завършва с напомнянето, че за разлика от лидерите на другите партии, нейното политическо поведение (особено след като е станала председател на БСП) е подчертано нравствено, открито, решително и спасително за БСП, която тя подмладила, реформирала и „вдигнала на крак“. Обаче й пречи вътрешната „опозицията“. Тя, разбира се, няма да се изплаши, няма да се стъписа и откаже от вече направения избор. Такова поведение непременно трябва да предизвика аплодисменти. Понякога предизвиква, понякога не. Зависи на кого говори.

Водата, безводието на Перник и чудесата на психотерапията

/Поглед.инфо/ Не сте забравили навярно как в края на 2018 г. един уж „търсен“ много години от полицията беглец от затвора извърши няколко убийства. След дълги и старателно подготвяни и проведени операции, след безсънни нощи, тежки дежурства и трогателни изявления на брадясалите и почернели от безсънието полицейски началници и на самия премиер, въпросният беглец бе открит мъртъв недалеч от местопрестъплението - под носа властта. В преследването се бе включила не само полицията, но и жандармерията и дори жалките остатъци от българската войска заедно с въртолети, технически средства, криминалози и прочее специалисти. Човек се чудеше тогава да ги съжалява ли тези нещастни пазители на реда или да се смее на отчайващото им безсилие и жалката им безпомощност.

Култура на слугинажа

/Поглед.инфо/ Тази култура е чиста проба продукт на неолибералното ни битие. Някой сигурно ще каже, „ама тя си е чисто българска – ние винаги сме били слуги“. Не, тя не е българска и не няма национални основи, дори винаги да сме били слуги. Тя упорито и, и бих казал нагло се насажда върху националната, за да я опорочи, развали и разруши, като най-напред подрине националните й основи. Тази култура е също толкова изкушението на сатаната, колкото са неолиберализмът, глобализмът и тяхната естетика, нарекла се постмореднизъм. Тя разчита не на „робската психика“ на българите, а на тяхната доброта, състрадателност, доверчивост и наивност, за да се разположи в българския свят и го обсеби и пороби напълно.

Фашизмът - спасителят на капитала

/Поглед.инфо/ В своята забележителна книга „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ Карл Маркс остроумно формулира начина, по който историята неизбежно се повтаря: „Хегел отбелязва някъде, че всички събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави: първия път като трагедия, втория път като фарс“. (Карл Маркс. Фридрих Енгелс. Избрани произведения в десет тома, т. 3, стр. 152, С., стр. 152, подч. м. – П. А.). Повторението по Маркс е все пак добрият вариант, защото е възможно това да стане или по обратния ред, или вторият път да бъде още по-голяма и по-кървава трагедия отколкото първия.

Европа ни презира или "Долу Ньой!"

/Поглед.инфо/ Стогодишнината от подписването на Ньойския мирен договор бе отбелязана плахо и срамежливо. Не съм сигурен, че причината за тази пасивност е в незнанието и забравата какъв е този договор, кой го е сключвал, по каква причина и какво е последвало за България от него. По-скоро е нарочно! Както и при други подобни годишнини неолибералната държава и нейните крепители и политически идеолози от американските и проамериканските НПО успяха да притъпят ефекта от събитието и го превърнаха в обикновена дата в българската история, свързана не толкова с териториалната ни цялост и трагичните съдби на хиляди българи, колкото с не съвсем адекватните някогашни политици, опитали се ревизират, включвайки България в три последователни войни, решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Помогнаха им, разбира се, големите медии, които с половин уста споменаха, че преди сто години нещо се е случило. И толкова.

Писателю, изпълни дълга си!

/Поглед.инфо/ Ако писателите не кажат истината, кой тогава ще я каже? Но познават ли писателите истината, за която трябва да свидетелстват и която са призвани да разпространят сред народа? Аз не съм сигурен, че днес те са нейните носители. Защото изгубиха правота да бъдат народни водачи и будители. Ако бяха, щеше да е съвсем различно!

"Позитано-20" - от цирк към театър на абсурда! Нима това е краят?

/Поглед.инфо/ Нещо тежко и опасно става в националното ръководство на БСП. Нинова и Добрев заедно с пригласящите им празнодумци безпаметно са се вживели с манията си за величие и със синдрома на „всичко започва от нас“. Те не грешат и не признават никакви грешки. Всичко направено след тяхното възкачване на върха, е обновление, подмладяване, движение на напред, пробив в местната власт, движение във вярна посока. Когато им показват фактите, те повтарят едни и същи предварително написани реплики, чийто смисъл в крайна сметка е в парадокса „толкова по-зле за фактите“.

Нищетата на политическата аритметика

/Поглед.инфо/ В аритметиката както и да разместваш местата на събираемите, сборът няма да се промени. В политиката обаче разместиш ли местата на политическите резултати, най-много в един момент да се окажеш поразен от собствената си глупост, самочувствие и немощ. Тогава ако ти не видиш, друг ще установи, че си се провалил и че е време да си ходиш. Защото тук резултатите не се изчисляват аритметически, а политически. Т. е. съобразно обективните обстоятелствата, условията в момента, общата политическа обстановка в страната, настроенията в конкретното населено място, точката, от която тръгва положителната или отрицателната промяна, наличието или отсъствието на личности, адекватността на политическата програма и на посланията, които се отправят към избилателите. Но това изисква сериозен и задълбочен анализ, а не празни думи. Трябва да си органична част от партията и реалността, за да си поставяш реални цели и да определяш средствата и начините, с които да ги постигаш.

Реставрацията на капитализма като изпитание на историята

/Поглед.инфо/ 1. Историята не всичко знае и не всичко може. И не винаги е готова да посрещне онова, което предстои и ще се случи с нея. Много често събитията я сварват неподготвена, без опит, знания и умения. Тогава тя е безпомощна, не е в състояние да даде на обществото съвет, да му помогне, като го настрои към обстоятелствата и му покаже какво да прави, за да не бъде смазано и погубено от самата нея. Това са изпитанията, които Бог дава на историята. Впрочем, тя никога не е подготвена за тях и не знае как да се справя, какво да измисли и как да ги преодолее, за да няма сътресения и животът бързо да навлезе в обичайния си ритъм.

Циркът "Нинова&Добрев" продължава представленията си във Варна

/Поглед.инфо/ След като направиха неуспешен опит да разгромят градската организация на БСП във Варна, Нинова и Добрев, под прикритието на „колективния орган“, смениха утвърдения от градската партийна конференция кандидат за кмет и изцяло съставиха нова листа на кандидатите за общински съветници, огромната част от които са непознати за организацията хора и само 1/3 от тях са предложени от основните организации. После те изключиха от участие легитмното ръководство на партията в лицето на нейния градски съвет и възложиха предизборната кампания на фамозния депутат Иван Иванов с характерния прякор Пилето, отскоро член на БСП след шемета му в други партии, да бъде председател на предизборния щаб.

Болестта, наречена антикомунизъм

/Поглед.инфо/ Неолиберилзмът и антикомунизмът са заболявания, които трудно се лекуват. Те пък нанасят тежки поражения върху душевното състояние на болния, поразяват разума и отключват в болното му тяло и в още по-болната му душа нечовешки страсти. Думата „комунизъм“ причинява на болния такива страдания, че на гледащия отсрани не му се вярва, че ги понася човек – пък бил той и професор, доцент или нещо такова. То не и за вярване, когато уж нормални и учени хора, чели и знаещи, натруфени с титли и книги, постоянни участници в предавания по телевизии и радиостанции, а имената им кичат вестници, списания и електронни сайтове, се преобразят до такава степен, че почват да се държат като ...

Геополитическо положение, геополитически курс, цивилизационен избор

/Поглед.инфо/ Геополитическото положение на държавата не е просто мястото й върху картата на света. Положението й, разбира се, се определя от мястото, но не винаги. Местоположението е неизменно, ала често се променят взаимотношенията на държавата с близките и далечните съседи, с великите сили и изобщо с държавите по света. Тогава държавата сякаш се е преместила някъде другаде.