Пролетариатът, капиталът, капитализмът

/Поглед.инфо/ Капитализмът толкова промени външния си вид, че дори и философите и идеолозите марксисти повярваха, че духът и същността му са вече други. Не може да се отрече на капитала умението да познава и осъзнава себе си във всичката си зловеща безчовечност и така да се превъплъщава, че да изглежда красив, благороден, човечен, загрижен за света и безсрамно да лъже, че е готов да жертва себе си заради благото на онеправданите и страдащите.

Илюзията за свобода, народовластие и върховенство на закона

/Поглед.инфо/ Запалването и още повече - разгарянето на надеждата, че е възможно човек да бъде свободен и господар на себе си и на природата; че „всичко да му е позволено“, както и че той е „суверенът на властта“, която се придобива чрез всеобщото избирателно право, е най-голямото нравствено престъпление на капитала и буржоазията. Защото надеждата и правата са декларирани, но присвоени от тези, които владеят капитала и господстват над другите. Но заради тази именно илюзия се проливат реки от кръв; хората се избиват помежду си, живеят в омрази и насилие; тя е причината за гражданските войни, революциите и насилията. И нищо никога не се променя!

Кризата в БСП се нарича Нинова

Бойковлянци и корнелианци

/Поглед.инфо/ Каквито са политическите лидери, такива са и личните им привърженици. Това правило е безспорно и неотменно в политиката.

Днес изплащаме европейския си избор

/Поглед.инфо/ Мечтаното и толкова кресливо викано по митингите и площадите европейско бъдеще (нали „времето е наше“!) днес е баналното ни настояще. Нека без патос и без съмнение да кажем: българите поучиха най-сетне онова, което желаеха и нетърпеливо очакваха. И го получиха такова, каквото го получават всички народи и държави, пожелали го страстно като нов цивилизационен избор: Европа!

Какава ще е тая лява политика без лява идеология?

/Поглед.инфо/ В писмо да Филип Тотю в Одеса от 18 април 1871 г. Васил Левски, в когото днес всички политици се кълнат и чийто портрет виси в кабинетите им, формулира точно, кратко и ясно основното правило на българската политика и отношението на политиците към нея: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. Защото да следваш неотменно това правило, не означава, че си последователен, нито че си верен на традициите или че си усвоил уроците на историята. Но означава че българската политика е основана на незнание, неразбиране, неверен усет и, в крайна сметка, на глупост. Да повтаряш собствените грешки, в никакъв случай не те прави нито умен, нито принципен. Само ти напомня, че си глупав. За съжаление, глупавият обаче не осъзнава себе си като такъв.

Демокрацията е неизлечимо болна

/Поглед.инфо/ Всяка политическа система, измислена от човешки ум, за да държи в подчинение хора и държави, един ден рухва под тежестта на собствените обещания, илюзии и лъжи. Защото е просто един колос на глинени крака. Външните удари, които я разрушават, са само за нейно утешение и за да се оправдае пред историята като мъченица и жертва на зли сили и неблагодарни хора. Събитията в САЩ, а и тези, които започват в Западна Европа (те неизбежно ще дойдат и у нас), доказват тази очевидна истина. Идва очевидно истинският край на историята, при който човечеството ще осъзнае що за демокрация е демокрацията, която буржоазията утвърди.

Възможни ли са общество и нация без интелигенция

/Поглед.инфо/ За неолиберализма и постмодернизма всичко е възможно и позволено. Особено когато работи срещу традиционното солидарно общество, нацията, националната култура и традициите; срещу славянството и Русия. Но най-вече това, което осъзнава разпада като социално зло и казва истината за реалното състояние на обществото и държавата. Тази нетърпимост те проявиха най-напред към интелигенцията, като я набедиха, че е „руска марка“, наследство на руския империализъм и на комунистическата идеология в България.

Черният овен - белият овен

/Поглед.инфо/ България реставрира капитализма в момент, когато той вече бе изчерпал почти до крайност белезите на своя „последен“ по думите на В. И. Ленин стадий, наречен „империализъм“, за да навлезе в окончателната си фаза, в която той е изцяло неолиберален или просто, както много обичат да казват социалдемократите, „посткапитализъм“.

Работа много - работниците малко...

/Поглед.инфо/ Политическите промени в края на миналия век преобразиха радикално политическия живот у нас, както и представите за политиката, историята, материалните и духовните основи на обществения и личния живот; те наложиха друг тип държава и държавно управление, но и друга представа за това как трябва да се живее в обществения организъм и как, с какво, кога и докъде той може да бъде подобряван, усъвършенстван, променян и заменян с друг. Тогава бяха наложени два типа подход към социалните явления вместо този, който дотогава бе общовалиден: неолиберален и социалдемократически. По някакво необявено, за да изглежда недопустимо и невъзможно, съгласие тези два типа бяха едновременно въведени в анализаторската и управленската дейност на десницата и на левицата. Това съгласие се разпростря и върху проблема за обществено-икономическите и политическите трансформации, но с уговорката, че могат да стават вече единствено по еволюционен път, мирно и чрез всеобщи избори.

Сатанинският дух на капитала

/Поглед.инфо/ 1. Неолибералните философски учения и идеологии съзнателно ни отдалечиха от истинското и вярно познание на днешното буржоазно-капиталистическо общество. Затова и реалната ни представа за ставащото в света днес е в най-добрия случай непълна, не съвсем точна и не отговаряща на действителността. А всъщност е дълбоко невярна. Невярна както във формулировката, така и в смисъла и същността на явленията, фактите, тенденциите и изобщо на цялостното състояние, в което днес се намираме.

Какво идва след вируса?

/Поглед.инфо/ Много хора се опитват да предугадят какво ще бъде в света и страната ни, след като вирусът бъде преборен и животът така или иначе ще тръгне по своя обичаен ред. Може би този въпрос сега е най-важен за анализаторите. Прогнозите им за икономиката не са ведри. А щом икономиката ще влоши състоянието и ще забави силно развитието си, то и материалното благополучие ще бъде под съмнение. Повече надежди има за ново пренареждане на глобалните взаимоотношения и за преместване на центъра на света от САЩ към Китай и Русия. За мнозина това е светло бъдеще, което скоро ще ни споходи.

Извънредното положение и същността на либералната държава

Силиконова интелигенция

/Поглед.инфо/ В своето забележително есе „Шаячна интелигенция“, писано през 1959 г. , Цветан Стоянов изплаква болката и тревогата си от профанирането на българската култура, в която, прикривани под маската на националното и родното, масово навлизат полуинтелигенти, необразовани хора с примитивно мислене и нисък художествен вкус. Те обезценяват и обезсмислят цялата „висока“ култура преди тях, принизяват я, за да могат да си служат с нея както намерят за добре. За един изящен интелектуалец, познавач на литературата и философията, високо образован и с тънък естетически вкус като Цветан Стоянов явлението е непоносимо; то носи огромна опасност и дори застрашава жизнеспособността и целостта на нацията и държавата.

Някой чука на българската врата. Ще му отворим ли?

/Поглед.инфо/ Когато на 10 февруари 2007 г. Владимир Путин произнесе знаменитата си реч на Конференцията по въпросите на сигурността в Мюнхен, малцина видяха в нея началото на геополитическото пренареждане на великите сили. Коментарите се сведоха до това, че руският лидер обявява края на дълбоката икономическа и военно-политическа криза, в която бе изпаднала Русия след разрушаването на СССР. Острият тон и категоричните оценки, а и откритите предупреждения към САЩ и Западна Европа, бяха обяснени със самочувствието на руския лидер след укрепването на руската държава и повторното й връщане в геополитиката като основен неин фактор на пълноправна велика сила.

Корнелия Нинова или самоубийството на БСП

/Поглед.инфо/ Корнелия Нинова винаги произнася речите си тържествено, патетично, ритуално. И винаги ги завършва с напомнянето, че за разлика от лидерите на другите партии, нейното политическо поведение (особено след като е станала председател на БСП) е подчертано нравствено, открито, решително и спасително за БСП, която тя подмладила, реформирала и „вдигнала на крак“. Обаче й пречи вътрешната „опозицията“. Тя, разбира се, няма да се изплаши, няма да се стъписа и откаже от вече направения избор. Такова поведение непременно трябва да предизвика аплодисменти. Понякога предизвиква, понякога не. Зависи на кого говори.

Водата, безводието на Перник и чудесата на психотерапията

/Поглед.инфо/ Не сте забравили навярно как в края на 2018 г. един уж „търсен“ много години от полицията беглец от затвора извърши няколко убийства. След дълги и старателно подготвяни и проведени операции, след безсънни нощи, тежки дежурства и трогателни изявления на брадясалите и почернели от безсънието полицейски началници и на самия премиер, въпросният беглец бе открит мъртъв недалеч от местопрестъплението - под носа властта. В преследването се бе включила не само полицията, но и жандармерията и дори жалките остатъци от българската войска заедно с въртолети, технически средства, криминалози и прочее специалисти. Човек се чудеше тогава да ги съжалява ли тези нещастни пазители на реда или да се смее на отчайващото им безсилие и жалката им безпомощност.

Култура на слугинажа

/Поглед.инфо/ Тази култура е чиста проба продукт на неолибералното ни битие. Някой сигурно ще каже, „ама тя си е чисто българска – ние винаги сме били слуги“. Не, тя не е българска и не няма национални основи, дори винаги да сме били слуги. Тя упорито и, и бих казал нагло се насажда върху националната, за да я опорочи, развали и разруши, като най-напред подрине националните й основи. Тази култура е също толкова изкушението на сатаната, колкото са неолиберализмът, глобализмът и тяхната естетика, нарекла се постмореднизъм. Тя разчита не на „робската психика“ на българите, а на тяхната доброта, състрадателност, доверчивост и наивност, за да се разположи в българския свят и го обсеби и пороби напълно.

Фашизмът - спасителят на капитала

/Поглед.инфо/ В своята забележителна книга „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ Карл Маркс остроумно формулира начина, по който историята неизбежно се повтаря: „Хегел отбелязва някъде, че всички събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави: първия път като трагедия, втория път като фарс“. (Карл Маркс. Фридрих Енгелс. Избрани произведения в десет тома, т. 3, стр. 152, С., стр. 152, подч. м. – П. А.). Повторението по Маркс е все пак добрият вариант, защото е възможно това да стане или по обратния ред, или вторият път да бъде още по-голяма и по-кървава трагедия отколкото първия.

Европа ни презира или "Долу Ньой!"

/Поглед.инфо/ Стогодишнината от подписването на Ньойския мирен договор бе отбелязана плахо и срамежливо. Не съм сигурен, че причината за тази пасивност е в незнанието и забравата какъв е този договор, кой го е сключвал, по каква причина и какво е последвало за България от него. По-скоро е нарочно! Както и при други подобни годишнини неолибералната държава и нейните крепители и политически идеолози от американските и проамериканските НПО успяха да притъпят ефекта от събитието и го превърнаха в обикновена дата в българската история, свързана не толкова с териториалната ни цялост и трагичните съдби на хиляди българи, колкото с не съвсем адекватните някогашни политици, опитали се ревизират, включвайки България в три последователни войни, решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Помогнаха им, разбира се, големите медии, които с половин уста споменаха, че преди сто години нещо се е случило. И толкова.