За отговорността на писателя днес

/Поглед.инфо/ На въпроса в една анкета от 1957 г. „как виждате мисията на писателя като мислещ и търсещ творец“ Емилиян Станев отговаря просто, кратко и ясно – като велик писател: „Да търси истината и да може да я издържи“.

Нещо се готви...

/Поглед.инфо/ Нещо много се разшава държавният елит и твърде съгласувани ми се виждат действията на отделните негови по-първи представители. Единият каже нещо заплашително, другият свиква съвещание, за да извести, че е „внесъл светлина в тъмнината с делата си“, третият иска оставка на президента, четвъртият озвучава колко добре и в полза на обществото работи този елит. В промеждутъците на тези актове, шайка професионални бандити разрушава лагера на протестиращите пред Ректората на Софийския университет и това не се забелязва и отчита в официалните хроники на МВР като произшествие.

Готова ли е БСП за третия избор на посоката пред България: наляво или надясно?

/Поглед.инфо/ Досега пред подобен исторически избор държавата ни, а заедно с нея и обществото и нацията, са били изправени два пъти: непосредствено след края на Първата световна война (20-те годинина ХХ век) и в средата на 40-те години, т. е. по време на Втората световна война. Той възниква не само от рязкото засилване на политическото напрежение в страната или от пренареждането на геополитическата карта на Европа, а най-вече заради обективната необходимост за възстановяване по качествено нов начин и в нови форми на разрушенията от войните съобразно определен икономически, социален и политически модел. Това е необходимият избор именно на нов модел за устройството на обществото и икономиката, а поради това и на политическата власт, която трябва да го установи и осъществи в бъдещето.

Лъжата, наречена "рестарт на държавата и демокрацията"

/Поглед.инфо/ Т. нар. „българска политическа мисъл“ си служи с понятия и изрази, които някой по-влиятелен неин представител е изтървал в безконтролното си говорене. Произнесени веднъж, ще ги чуваме постоянно – до втръсване чак. Уж „мисъл“, уж „наука“, преподавана в университета от уж титулувани преподаватели, а никакъв контрол върху думите и изразите, никаква проверка на техния смисъл, същност и, най-вече, значение. Повтарят ги на поразия, та дори и спорят върху тях, изграждат тези, прогнози, заключения. А всъщност залъгват хората, че са учени, че знаят много и трябва да бъдат слушани.

Пролетариатът, капиталът, капитализмът

/Поглед.инфо/ Капитализмът толкова промени външния си вид, че дори и философите и идеолозите марксисти повярваха, че духът и същността му са вече други. Не може да се отрече на капитала умението да познава и осъзнава себе си във всичката си зловеща безчовечност и така да се превъплъщава, че да изглежда красив, благороден, човечен, загрижен за света и безсрамно да лъже, че е готов да жертва себе си заради благото на онеправданите и страдащите.

Илюзията за свобода, народовластие и върховенство на закона

/Поглед.инфо/ Запалването и още повече - разгарянето на надеждата, че е възможно човек да бъде свободен и господар на себе си и на природата; че „всичко да му е позволено“, както и че той е „суверенът на властта“, която се придобива чрез всеобщото избирателно право, е най-голямото нравствено престъпление на капитала и буржоазията. Защото надеждата и правата са декларирани, но присвоени от тези, които владеят капитала и господстват над другите. Но заради тази именно илюзия се проливат реки от кръв; хората се избиват помежду си, живеят в омрази и насилие; тя е причината за гражданските войни, революциите и насилията. И нищо никога не се променя!

Кризата в БСП се нарича Нинова

Бойковлянци и корнелианци

/Поглед.инфо/ Каквито са политическите лидери, такива са и личните им привърженици. Това правило е безспорно и неотменно в политиката.

Днес изплащаме европейския си избор

/Поглед.инфо/ Мечтаното и толкова кресливо викано по митингите и площадите европейско бъдеще (нали „времето е наше“!) днес е баналното ни настояще. Нека без патос и без съмнение да кажем: българите поучиха най-сетне онова, което желаеха и нетърпеливо очакваха. И го получиха такова, каквото го получават всички народи и държави, пожелали го страстно като нов цивилизационен избор: Европа!

Какава ще е тая лява политика без лява идеология?

/Поглед.инфо/ В писмо да Филип Тотю в Одеса от 18 април 1871 г. Васил Левски, в когото днес всички политици се кълнат и чийто портрет виси в кабинетите им, формулира точно, кратко и ясно основното правило на българската политика и отношението на политиците към нея: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. Защото да следваш неотменно това правило, не означава, че си последователен, нито че си верен на традициите или че си усвоил уроците на историята. Но означава че българската политика е основана на незнание, неразбиране, неверен усет и, в крайна сметка, на глупост. Да повтаряш собствените грешки, в никакъв случай не те прави нито умен, нито принципен. Само ти напомня, че си глупав. За съжаление, глупавият обаче не осъзнава себе си като такъв.

Демокрацията е неизлечимо болна

/Поглед.инфо/ Всяка политическа система, измислена от човешки ум, за да държи в подчинение хора и държави, един ден рухва под тежестта на собствените обещания, илюзии и лъжи. Защото е просто един колос на глинени крака. Външните удари, които я разрушават, са само за нейно утешение и за да се оправдае пред историята като мъченица и жертва на зли сили и неблагодарни хора. Събитията в САЩ, а и тези, които започват в Западна Европа (те неизбежно ще дойдат и у нас), доказват тази очевидна истина. Идва очевидно истинският край на историята, при който човечеството ще осъзнае що за демокрация е демокрацията, която буржоазията утвърди.

Възможни ли са общество и нация без интелигенция

/Поглед.инфо/ За неолиберализма и постмодернизма всичко е възможно и позволено. Особено когато работи срещу традиционното солидарно общество, нацията, националната култура и традициите; срещу славянството и Русия. Но най-вече това, което осъзнава разпада като социално зло и казва истината за реалното състояние на обществото и държавата. Тази нетърпимост те проявиха най-напред към интелигенцията, като я набедиха, че е „руска марка“, наследство на руския империализъм и на комунистическата идеология в България.

Черният овен - белият овен

/Поглед.инфо/ България реставрира капитализма в момент, когато той вече бе изчерпал почти до крайност белезите на своя „последен“ по думите на В. И. Ленин стадий, наречен „империализъм“, за да навлезе в окончателната си фаза, в която той е изцяло неолиберален или просто, както много обичат да казват социалдемократите, „посткапитализъм“.

Работа много - работниците малко...

/Поглед.инфо/ Политическите промени в края на миналия век преобразиха радикално политическия живот у нас, както и представите за политиката, историята, материалните и духовните основи на обществения и личния живот; те наложиха друг тип държава и държавно управление, но и друга представа за това как трябва да се живее в обществения организъм и как, с какво, кога и докъде той може да бъде подобряван, усъвършенстван, променян и заменян с друг. Тогава бяха наложени два типа подход към социалните явления вместо този, който дотогава бе общовалиден: неолиберален и социалдемократически. По някакво необявено, за да изглежда недопустимо и невъзможно, съгласие тези два типа бяха едновременно въведени в анализаторската и управленската дейност на десницата и на левицата. Това съгласие се разпростря и върху проблема за обществено-икономическите и политическите трансформации, но с уговорката, че могат да стават вече единствено по еволюционен път, мирно и чрез всеобщи избори.

Сатанинският дух на капитала

/Поглед.инфо/ 1. Неолибералните философски учения и идеологии съзнателно ни отдалечиха от истинското и вярно познание на днешното буржоазно-капиталистическо общество. Затова и реалната ни представа за ставащото в света днес е в най-добрия случай непълна, не съвсем точна и не отговаряща на действителността. А всъщност е дълбоко невярна. Невярна както във формулировката, така и в смисъла и същността на явленията, фактите, тенденциите и изобщо на цялостното състояние, в което днес се намираме.

Какво идва след вируса?

/Поглед.инфо/ Много хора се опитват да предугадят какво ще бъде в света и страната ни, след като вирусът бъде преборен и животът така или иначе ще тръгне по своя обичаен ред. Може би този въпрос сега е най-важен за анализаторите. Прогнозите им за икономиката не са ведри. А щом икономиката ще влоши състоянието и ще забави силно развитието си, то и материалното благополучие ще бъде под съмнение. Повече надежди има за ново пренареждане на глобалните взаимоотношения и за преместване на центъра на света от САЩ към Китай и Русия. За мнозина това е светло бъдеще, което скоро ще ни споходи.

Извънредното положение и същността на либералната държава

Силиконова интелигенция

/Поглед.инфо/ В своето забележително есе „Шаячна интелигенция“, писано през 1959 г. , Цветан Стоянов изплаква болката и тревогата си от профанирането на българската култура, в която, прикривани под маската на националното и родното, масово навлизат полуинтелигенти, необразовани хора с примитивно мислене и нисък художествен вкус. Те обезценяват и обезсмислят цялата „висока“ култура преди тях, принизяват я, за да могат да си служат с нея както намерят за добре. За един изящен интелектуалец, познавач на литературата и философията, високо образован и с тънък естетически вкус като Цветан Стоянов явлението е непоносимо; то носи огромна опасност и дори застрашава жизнеспособността и целостта на нацията и държавата.

Някой чука на българската врата. Ще му отворим ли?

/Поглед.инфо/ Когато на 10 февруари 2007 г. Владимир Путин произнесе знаменитата си реч на Конференцията по въпросите на сигурността в Мюнхен, малцина видяха в нея началото на геополитическото пренареждане на великите сили. Коментарите се сведоха до това, че руският лидер обявява края на дълбоката икономическа и военно-политическа криза, в която бе изпаднала Русия след разрушаването на СССР. Острият тон и категоричните оценки, а и откритите предупреждения към САЩ и Западна Европа, бяха обяснени със самочувствието на руския лидер след укрепването на руската държава и повторното й връщане в геополитиката като основен неин фактор на пълноправна велика сила.

Корнелия Нинова или самоубийството на БСП

/Поглед.инфо/ Корнелия Нинова винаги произнася речите си тържествено, патетично, ритуално. И винаги ги завършва с напомнянето, че за разлика от лидерите на другите партии, нейното политическо поведение (особено след като е станала председател на БСП) е подчертано нравствено, открито, решително и спасително за БСП, която тя подмладила, реформирала и „вдигнала на крак“. Обаче й пречи вътрешната „опозицията“. Тя, разбира се, няма да се изплаши, няма да се стъписа и откаже от вече направения избор. Такова поведение непременно трябва да предизвика аплодисменти. Понякога предизвиква, понякога не. Зависи на кого говори.