Българската левица е на смъртен одър

/Поглед.инфо/ Току-що завършилите избори констатираха клиничната смърт на левицата.

Българин да се наричам

/Поглед.инфо/ В българския национално-битов лексикон има една упорита фраза: „Защо другите как се оправят, а ние не можем“. Тя е родена в зората на нашата модерна епоха и произлиза от малко по-различен вариант и в „История славяноболгарская“, и в „Житие и страдание грешнаго Софрония“. Да не говорим за по-късната ни литература, та чак до наши дни. Другите са свободни, другите живеят добре, другите не са бедни, другите вървят напред, образовани и културни са, а ние сме все на опашката.

Неволята да се живее в буржоазно време и капитализъм

/Поглед.инфо/ Няма по-тежък и все по-безответен въпрос от въпроса: „Защо живеем зле?“. И защо не само живеем зле и в материална бедност, но и губим нравствени добродетели, знания, образование, култура, достойнство, значение. Животът във всичките му сфери и проявления оскуднява и се опошлява. Простакът триумфира и овладява напълно политическата власт, икономическите лостове, правото. Уж сме европейци, а тънем в корупция, зли дела, престъпност. И няма край нашата неволя!

Възможен ли е Общославянски съюз

/Поглед.инфо/ На този въпрос скоро ще дойде времето за отговор. Колкото повече сегашната социално-икономическа и политическа система се разпада и поради това изпитва огромни трудности и дори невъзможности да разрешава елементарни някога въпроси в икономиката и социалната сфера, а от там и в политическата и геополитическата, отделните народи и държави ще се налага да търсят различни изходи за спасение. И ще ги намират не в авангардните идеи и модели на развитие, а в традиционните някогашни теории, презирани и с гняв отхвърлени от либералните идеологии като вредни и опасни. Вредни и опасни, защото предупреждаваха за безизходицата на буржоазния път на развитие и произтичащия от неговото следване модел на обществено устройство, нравствени ценности, политическа система, „демократични свободи“ и т. н.

Световните конфликти днес като борба между Изтока и Запада

/Поглед.инфо/ Навлизането на капитализма в края на XIX и началото на ХХ век в своя последен стадии, наречен от В. И. Ленин „империализъм“, както и изобретяването на ядреното оръжие в средата на ХХ век рязко промениха говоренето и оценките на политическите и геополитическите явления и събития. Но анализаторите пропускат (от небрежност, незнание и неумение или съзнателно и целенасочено) да търсят и намират истинските, а не мнимите причини, които ги пораждат.

"Hi tech-империализмът" като нов цикъл в последния стадий на капитализма

/Поглед.инфо/ Винаги когато един цикъл от историята на модерната епоха приключва дори и с леко (по най-различни причини) закъснение и става наложително най-сетне да се обяви началото на следващия, се случва някакво събитие, което, грубо ала точно казано, наподобява „пукването на цирей“. Вътрешното напрежение в цялото дотолкова е нараснало, че видимостта, която го обвива, не удържа натиска и се разкъсва. И отвътре изтичат недоволствата, натрупаните неразрешени проблеми, новата риторика, страстта към разрушения, т. е. гнойта, която му причиняваше толкова страдания, болки, неразположения и трудности. Няма какво повече да се прикрива, за какво да се демагогства и обществото да се прави, че всичко е наред.

Десети ноември - вълчият капан и змийската отрова за БСП и левицата

/Поглед.инфо/ У нас всички исторически дати се празнуват по един и същ начин, зададен от самото начало и неизменен до без край. Говори се и се пише едно и също, повтарят се определения, които, макар и нищо не значещи, звучат убедително и затова не се замисляме над тях. Но за какво си припомняме тези събития, ако не търсим в тях някакъв нов смисъл и ново значение, ако не се опитваме да ги тълкуваме, а не само да ги възхвалявали или заклеймявали и отричали.

Важно свидетелство за политическия живот - Юрий Борисов. „Политически дневник“, С., 2020

/Поглед.инфо/ В края на ХХ век в България се извърши радикална обществено-политическа и икономическа трансформация, получила различни определения и наименования. За разлика от други подобни означавания, тези либералните идеолози, чието дело е тази трансформация, успяха да скрият истинския й смисъл и цел, като им придадат положителни и изпълнени с надежди смисъл и значение.

Тоталитарна ли е държавата на социализма

/Поглед.инфо/ 1. Въпросът за характера на държавата е не само политологичен, юридически или социологичен проблем, но в пълна мяра и политически. Да не кажа – и пропаганден. Защото по този характер се съди за същността на господстващата система и нейните функционални възможности, а още и за характера на атрибутите й от рода на свобода, солидарност, народовластие, законност, държавни органи и т. н. А съобразявайки се този характер, властта премахва ненужните изпитания пред държавата и гарантира условията за нейното развитие и за нормалния живот на обществото в нея. Затова и противодействията срещу държавата се разглеждат от нея като противодействия срещу характера й и срещу основополагащите принципи на цялото нейно устройство и функционални възможности. А официално и тържествено: срещу народа.

Македония - нерешеният "Български въпрос", необяснима национална трагедия или просто "Causa perduta" /Хипотеза/

/Поглед.инфо/ 1. В историята има не само логика, която може да се проследи, опише и обясни, но и механизми, по които тя протича и които я насочват в определена посока, ускоряват или я забавят. Те не винаги са видими и често е невъзможно да бъдат дори забелязани, камо ли да се изяснят причините за явления и събития – особено за такива, които са отворили дълбока и незарастваща рана, впрегнали са националните сили и са оставили дълбок отпечатък в историческата памет. Обикновено те са във възела, който наричаме „въпрос”, и който не може нито да бъде развързан, нито разсечен и е „препъни камък” в държавната политика и в отношенията на държавата с други страни и народи. Такъв „въпрос” за българската история, пренесен в почти същия непроменен свой вид още от времето, когато е възникнал, е „Македонският въпрос”. Това е нашата рана, която така и не узнаваме защо ни бе нанесена и още повече – защо не зараства и не се лекува и до днес.

За отговорността на писателя днес

/Поглед.инфо/ На въпроса в една анкета от 1957 г. „как виждате мисията на писателя като мислещ и търсещ творец“ Емилиян Станев отговаря просто, кратко и ясно – като велик писател: „Да търси истината и да може да я издържи“.

Нещо се готви...

/Поглед.инфо/ Нещо много се разшава държавният елит и твърде съгласувани ми се виждат действията на отделните негови по-първи представители. Единият каже нещо заплашително, другият свиква съвещание, за да извести, че е „внесъл светлина в тъмнината с делата си“, третият иска оставка на президента, четвъртият озвучава колко добре и в полза на обществото работи този елит. В промеждутъците на тези актове, шайка професионални бандити разрушава лагера на протестиращите пред Ректората на Софийския университет и това не се забелязва и отчита в официалните хроники на МВР като произшествие.

Готова ли е БСП за третия избор на посоката пред България: наляво или надясно?

/Поглед.инфо/ Досега пред подобен исторически избор държавата ни, а заедно с нея и обществото и нацията, са били изправени два пъти: непосредствено след края на Първата световна война (20-те годинина ХХ век) и в средата на 40-те години, т. е. по време на Втората световна война. Той възниква не само от рязкото засилване на политическото напрежение в страната или от пренареждането на геополитическата карта на Европа, а най-вече заради обективната необходимост за възстановяване по качествено нов начин и в нови форми на разрушенията от войните съобразно определен икономически, социален и политически модел. Това е необходимият избор именно на нов модел за устройството на обществото и икономиката, а поради това и на политическата власт, която трябва да го установи и осъществи в бъдещето.

Лъжата, наречена "рестарт на държавата и демокрацията"

/Поглед.инфо/ Т. нар. „българска политическа мисъл“ си служи с понятия и изрази, които някой по-влиятелен неин представител е изтървал в безконтролното си говорене. Произнесени веднъж, ще ги чуваме постоянно – до втръсване чак. Уж „мисъл“, уж „наука“, преподавана в университета от уж титулувани преподаватели, а никакъв контрол върху думите и изразите, никаква проверка на техния смисъл, същност и, най-вече, значение. Повтарят ги на поразия, та дори и спорят върху тях, изграждат тези, прогнози, заключения. А всъщност залъгват хората, че са учени, че знаят много и трябва да бъдат слушани.

Пролетариатът, капиталът, капитализмът

/Поглед.инфо/ Капитализмът толкова промени външния си вид, че дори и философите и идеолозите марксисти повярваха, че духът и същността му са вече други. Не може да се отрече на капитала умението да познава и осъзнава себе си във всичката си зловеща безчовечност и така да се превъплъщава, че да изглежда красив, благороден, човечен, загрижен за света и безсрамно да лъже, че е готов да жертва себе си заради благото на онеправданите и страдащите.

Илюзията за свобода, народовластие и върховенство на закона

/Поглед.инфо/ Запалването и още повече - разгарянето на надеждата, че е възможно човек да бъде свободен и господар на себе си и на природата; че „всичко да му е позволено“, както и че той е „суверенът на властта“, която се придобива чрез всеобщото избирателно право, е най-голямото нравствено престъпление на капитала и буржоазията. Защото надеждата и правата са декларирани, но присвоени от тези, които владеят капитала и господстват над другите. Но заради тази именно илюзия се проливат реки от кръв; хората се избиват помежду си, живеят в омрази и насилие; тя е причината за гражданските войни, революциите и насилията. И нищо никога не се променя!

Кризата в БСП се нарича Нинова

Бойковлянци и корнелианци

/Поглед.инфо/ Каквито са политическите лидери, такива са и личните им привърженици. Това правило е безспорно и неотменно в политиката.

Днес изплащаме европейския си избор

/Поглед.инфо/ Мечтаното и толкова кресливо викано по митингите и площадите европейско бъдеще (нали „времето е наше“!) днес е баналното ни настояще. Нека без патос и без съмнение да кажем: българите поучиха най-сетне онова, което желаеха и нетърпеливо очакваха. И го получиха такова, каквото го получават всички народи и държави, пожелали го страстно като нов цивилизационен избор: Европа!

Какава ще е тая лява политика без лява идеология?

/Поглед.инфо/ В писмо да Филип Тотю в Одеса от 18 април 1871 г. Васил Левски, в когото днес всички политици се кълнат и чийто портрет виси в кабинетите им, формулира точно, кратко и ясно основното правило на българската политика и отношението на политиците към нея: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. Защото да следваш неотменно това правило, не означава, че си последователен, нито че си верен на традициите или че си усвоил уроците на историята. Но означава че българската политика е основана на незнание, неразбиране, неверен усет и, в крайна сметка, на глупост. Да повтаряш собствените грешки, в никакъв случай не те прави нито умен, нито принципен. Само ти напомня, че си глупав. За съжаление, глупавият обаче не осъзнава себе си като такъв.