Борисов - скапалият се плод на реставрирания капитализъм

/Поглед.инфо/ Лъже се този, който смята, че Борисов е случайно явление в българския постсоциалистически политически живот. Напротив, той е ярък и неоспорим пример на това как капиталът търси и намира онази фигура заедно със съпътстващите я сподвижници, които най-предано и покорно ще изпълняват волята му.

Българската левица е на смъртен одър

/Поглед.инфо/ Току-що завършилите избори констатираха клиничната смърт на левицата.

Българин да се наричам

/Поглед.инфо/ В българския национално-битов лексикон има една упорита фраза: „Защо другите как се оправят, а ние не можем“. Тя е родена в зората на нашата модерна епоха и произлиза от малко по-различен вариант и в „История славяноболгарская“, и в „Житие и страдание грешнаго Софрония“. Да не говорим за по-късната ни литература, та чак до наши дни. Другите са свободни, другите живеят добре, другите не са бедни, другите вървят напред, образовани и културни са, а ние сме все на опашката.

Неволята да се живее в буржоазно време и капитализъм

/Поглед.инфо/ Няма по-тежък и все по-безответен въпрос от въпроса: „Защо живеем зле?“. И защо не само живеем зле и в материална бедност, но и губим нравствени добродетели, знания, образование, култура, достойнство, значение. Животът във всичките му сфери и проявления оскуднява и се опошлява. Простакът триумфира и овладява напълно политическата власт, икономическите лостове, правото. Уж сме европейци, а тънем в корупция, зли дела, престъпност. И няма край нашата неволя!

Възможен ли е Общославянски съюз

/Поглед.инфо/ На този въпрос скоро ще дойде времето за отговор. Колкото повече сегашната социално-икономическа и политическа система се разпада и поради това изпитва огромни трудности и дори невъзможности да разрешава елементарни някога въпроси в икономиката и социалната сфера, а от там и в политическата и геополитическата, отделните народи и държави ще се налага да търсят различни изходи за спасение. И ще ги намират не в авангардните идеи и модели на развитие, а в традиционните някогашни теории, презирани и с гняв отхвърлени от либералните идеологии като вредни и опасни. Вредни и опасни, защото предупреждаваха за безизходицата на буржоазния път на развитие и произтичащия от неговото следване модел на обществено устройство, нравствени ценности, политическа система, „демократични свободи“ и т. н.

Световните конфликти днес като борба между Изтока и Запада

/Поглед.инфо/ Навлизането на капитализма в края на XIX и началото на ХХ век в своя последен стадии, наречен от В. И. Ленин „империализъм“, както и изобретяването на ядреното оръжие в средата на ХХ век рязко промениха говоренето и оценките на политическите и геополитическите явления и събития. Но анализаторите пропускат (от небрежност, незнание и неумение или съзнателно и целенасочено) да търсят и намират истинските, а не мнимите причини, които ги пораждат.

"Hi tech-империализмът" като нов цикъл в последния стадий на капитализма

/Поглед.инфо/ Винаги когато един цикъл от историята на модерната епоха приключва дори и с леко (по най-различни причини) закъснение и става наложително най-сетне да се обяви началото на следващия, се случва някакво събитие, което, грубо ала точно казано, наподобява „пукването на цирей“. Вътрешното напрежение в цялото дотолкова е нараснало, че видимостта, която го обвива, не удържа натиска и се разкъсва. И отвътре изтичат недоволствата, натрупаните неразрешени проблеми, новата риторика, страстта към разрушения, т. е. гнойта, която му причиняваше толкова страдания, болки, неразположения и трудности. Няма какво повече да се прикрива, за какво да се демагогства и обществото да се прави, че всичко е наред.

Десети ноември - вълчият капан и змийската отрова за БСП и левицата

/Поглед.инфо/ У нас всички исторически дати се празнуват по един и същ начин, зададен от самото начало и неизменен до без край. Говори се и се пише едно и също, повтарят се определения, които, макар и нищо не значещи, звучат убедително и затова не се замисляме над тях. Но за какво си припомняме тези събития, ако не търсим в тях някакъв нов смисъл и ново значение, ако не се опитваме да ги тълкуваме, а не само да ги възхвалявали или заклеймявали и отричали.

Важно свидетелство за политическия живот - Юрий Борисов. „Политически дневник“, С., 2020

/Поглед.инфо/ В края на ХХ век в България се извърши радикална обществено-политическа и икономическа трансформация, получила различни определения и наименования. За разлика от други подобни означавания, тези либералните идеолози, чието дело е тази трансформация, успяха да скрият истинския й смисъл и цел, като им придадат положителни и изпълнени с надежди смисъл и значение.

Тоталитарна ли е държавата на социализма

/Поглед.инфо/ 1. Въпросът за характера на държавата е не само политологичен, юридически или социологичен проблем, но в пълна мяра и политически. Да не кажа – и пропаганден. Защото по този характер се съди за същността на господстващата система и нейните функционални възможности, а още и за характера на атрибутите й от рода на свобода, солидарност, народовластие, законност, държавни органи и т. н. А съобразявайки се този характер, властта премахва ненужните изпитания пред държавата и гарантира условията за нейното развитие и за нормалния живот на обществото в нея. Затова и противодействията срещу държавата се разглеждат от нея като противодействия срещу характера й и срещу основополагащите принципи на цялото нейно устройство и функционални възможности. А официално и тържествено: срещу народа.

Македония - нерешеният "Български въпрос", необяснима национална трагедия или просто "Causa perduta" /Хипотеза/

/Поглед.инфо/ 1. В историята има не само логика, която може да се проследи, опише и обясни, но и механизми, по които тя протича и които я насочват в определена посока, ускоряват или я забавят. Те не винаги са видими и често е невъзможно да бъдат дори забелязани, камо ли да се изяснят причините за явления и събития – особено за такива, които са отворили дълбока и незарастваща рана, впрегнали са националните сили и са оставили дълбок отпечатък в историческата памет. Обикновено те са във възела, който наричаме „въпрос”, и който не може нито да бъде развързан, нито разсечен и е „препъни камък” в държавната политика и в отношенията на държавата с други страни и народи. Такъв „въпрос” за българската история, пренесен в почти същия непроменен свой вид още от времето, когато е възникнал, е „Македонският въпрос”. Това е нашата рана, която така и не узнаваме защо ни бе нанесена и още повече – защо не зараства и не се лекува и до днес.

За отговорността на писателя днес

/Поглед.инфо/ На въпроса в една анкета от 1957 г. „как виждате мисията на писателя като мислещ и търсещ творец“ Емилиян Станев отговаря просто, кратко и ясно – като велик писател: „Да търси истината и да може да я издържи“.

Нещо се готви...

/Поглед.инфо/ Нещо много се разшава държавният елит и твърде съгласувани ми се виждат действията на отделните негови по-първи представители. Единият каже нещо заплашително, другият свиква съвещание, за да извести, че е „внесъл светлина в тъмнината с делата си“, третият иска оставка на президента, четвъртият озвучава колко добре и в полза на обществото работи този елит. В промеждутъците на тези актове, шайка професионални бандити разрушава лагера на протестиращите пред Ректората на Софийския университет и това не се забелязва и отчита в официалните хроники на МВР като произшествие.

Готова ли е БСП за третия избор на посоката пред България: наляво или надясно?

/Поглед.инфо/ Досега пред подобен исторически избор държавата ни, а заедно с нея и обществото и нацията, са били изправени два пъти: непосредствено след края на Първата световна война (20-те годинина ХХ век) и в средата на 40-те години, т. е. по време на Втората световна война. Той възниква не само от рязкото засилване на политическото напрежение в страната или от пренареждането на геополитическата карта на Европа, а най-вече заради обективната необходимост за възстановяване по качествено нов начин и в нови форми на разрушенията от войните съобразно определен икономически, социален и политически модел. Това е необходимият избор именно на нов модел за устройството на обществото и икономиката, а поради това и на политическата власт, която трябва да го установи и осъществи в бъдещето.

Лъжата, наречена "рестарт на държавата и демокрацията"

/Поглед.инфо/ Т. нар. „българска политическа мисъл“ си служи с понятия и изрази, които някой по-влиятелен неин представител е изтървал в безконтролното си говорене. Произнесени веднъж, ще ги чуваме постоянно – до втръсване чак. Уж „мисъл“, уж „наука“, преподавана в университета от уж титулувани преподаватели, а никакъв контрол върху думите и изразите, никаква проверка на техния смисъл, същност и, най-вече, значение. Повтарят ги на поразия, та дори и спорят върху тях, изграждат тези, прогнози, заключения. А всъщност залъгват хората, че са учени, че знаят много и трябва да бъдат слушани.

Пролетариатът, капиталът, капитализмът

/Поглед.инфо/ Капитализмът толкова промени външния си вид, че дори и философите и идеолозите марксисти повярваха, че духът и същността му са вече други. Не може да се отрече на капитала умението да познава и осъзнава себе си във всичката си зловеща безчовечност и така да се превъплъщава, че да изглежда красив, благороден, човечен, загрижен за света и безсрамно да лъже, че е готов да жертва себе си заради благото на онеправданите и страдащите.

Илюзията за свобода, народовластие и върховенство на закона

/Поглед.инфо/ Запалването и още повече - разгарянето на надеждата, че е възможно човек да бъде свободен и господар на себе си и на природата; че „всичко да му е позволено“, както и че той е „суверенът на властта“, която се придобива чрез всеобщото избирателно право, е най-голямото нравствено престъпление на капитала и буржоазията. Защото надеждата и правата са декларирани, но присвоени от тези, които владеят капитала и господстват над другите. Но заради тази именно илюзия се проливат реки от кръв; хората се избиват помежду си, живеят в омрази и насилие; тя е причината за гражданските войни, революциите и насилията. И нищо никога не се променя!

Кризата в БСП се нарича Нинова

Бойковлянци и корнелианци

/Поглед.инфо/ Каквито са политическите лидери, такива са и личните им привърженици. Това правило е безспорно и неотменно в политиката.

Днес изплащаме европейския си избор

/Поглед.инфо/ Мечтаното и толкова кресливо викано по митингите и площадите европейско бъдеще (нали „времето е наше“!) днес е баналното ни настояще. Нека без патос и без съмнение да кажем: българите поучиха най-сетне онова, което желаеха и нетърпеливо очакваха. И го получиха такова, каквото го получават всички народи и държави, пожелали го страстно като нов цивилизационен избор: Европа!