/Поглед.инфо/ Току-що завършилите избори констатираха клиничната смърт на левицата.
Това е най-важният политически извод от анализа на изборните резултати. В тези резултати се съдържат отговорите на въпросите за случващото се в държавата и обществото. Трябва само да умеем да четем. Коментарите гадаят, пророкуват, надничат в ръководствата на партиите, за да си обяснят поведението на лидерите, възможностите за бъдещето, кой с кого се коалира, как и защо. А и на кого от утре насетне да се кланят и ухажват. Някои отиват доста далеч, симулирайки смелост и остроумие, и обвиняват в ниска култура, слаб ум и лош вкус гласувалите за „чалгата и чалгаря“. Сякаш гласувалите за другите партии са по-достойни и по-разумни.
Случило се нещо много по-ужасно и по-страшно: българската левица е на смъртен одър.
Тази смърт е огромна политическа трагедия. Тя ще окаже огромно въздействие върху политическия живот в България, но най-вече в общественото устройство и съдбата на нацията. България е в такова окаяно състояние заради безсилието на левицата и нейния упадък, започнал през 90-те години на миналия век.
Неолиберализмът, след като убеди левицата, че не й е необходима идеология, успя да наложи твърдението, че у нас нямало вече „ляво“ и „дясно“; големите партии в коалиция трябвало мирно и тихо да изведат страната ни от тежката криза.
Ляво и дясно обаче има и ще има. Това не зависи от неолибералите и съгласилите се с тях леви политици. Позорното им съгласие доведе до умъртвяването по особено жесток начин на левицата и на най-голямата партия в нея – БСП.
Днес трябва да констатираме смъртта на левицата не само защото тя не успя да спечели тези избори и зае едва третото място. Тя събра ужасяващо малко гласове – под 500 хиляди. И то заедно с гласовете на всичките участващи в изборите леви формации.
И преди левицата се явяваше на избори напълно обезличена идейно, омаломощена политически, без никаква сериозна и добре аргументирана кауза. Посланията й все бяха сухи, объркани, буржоазни. И антикомунистически. Те по нищо не се отличаваха от посланията на другите партии. Какви ли други послания би могла да отправи тя към обществото, щом за нея няма ляво и дясно; щом само на думи е левица, а всъщност е чисто и просто дребнобуржоазна организация, чиято цел е да осигури на ръководството си постове в държавното управление. Но нали знаете: един път стомничка за вода, втори път стомничка за вода. На третия се счупила. Така и стана на 4 април.
Днес мнозина тържествуват пред тази смърт. Но то е, защото не осъзнават, че тя предхожда страшни и непредотвратими изпитания, конфликти, неразбории, насилия, глад, безизходица и бесовщина.
Левицата е политически изразител на огромна маса от хора. Тя ги организира, солидаризира ги и насочва енергията им към съзидание и по-нравствено и добротворно устройство на обществото. Без нея тяхната енергия е оставена на произвола на съдбата. Без левицата те пак ще се пораждат, но по-бързо и неконтролируемо ще набират мощ и неудържимо ще настояват да се приложат в някаква политическа точка, за да извършат радикална промяна. И понеже такива точки сега вече няма, ще избиват в насилие, тероризъм, профанация, жестокост, издевателства. Обществото ще бъде цялото обладано от бесове и гибелни страсти. Без левицата изчезват перспективата, алтернативата и бъдещето.
Смъртта на левицата бе ускорена от предателството на БСП по време на протестите срещу Борисов и Гешев през миналата година. Това бе пошло и срамно деяние, което предреши изборите и съдбата на левицата. Този акт бе апотеозът в политиката на сегашното ръководство на партията да служи на буржоазията, за да ликвидира БСП и на цялата левица. Ако БСП беше подкрепила протестите и ги бе повела, те щяха да придобият друг образ и характер. И непременно щяха да завършат успешно. Борисов още тогава щеше падне и сега БСП щеше вече да управлява.
Но толкова грозно постъпва всяка партия, облечена в социалдемокрация. Такава партия няма как да не избере лидер от сорта на Нинова заедно с мъничетата, подскачащи около нея, ругаещи комунизма и болшевиките. Сега те ще я бранят със зъби и нокти, защото без нея мигновено ще потънат в политическото небитие. Спасявайки я, те спасяват себе си. Но погубват партията. Затова са и толкова вредни.
Трудно, много трудно е да се изведе левицата от клиничната смърт Но трябва да се опита. Поне да се опита! Това може да стане, като се смени председателят и нейните клакьори; като се свика заседание на конгреса, да се промени Уставът и се избере нов национален съвет заедно с нов председател. И да започне работата за мъчителното й идеологическо, политическо и организационно възкресение.
Пък може и да се случи чудото…
