/Поглед.инфо/ Левицата в България и в Европа умря удавена от думите и в думите на либералната пропаганда, но и от собственото си угодничество, страх и предателство пред капитализма. Тя си мислеше, че като се окаля в социалдемокрацията, ще открои красотата и привлекателността си и ще си запази предишното си място в новия политически живот. Затова и бе толкова усърдна, за да убеди пролетариата, че той не е такъв, какъвто са го видели и описали Маркс и Енгелс, защото други са вече условията, друг е характерът на труда и дори вече се облича по друг начин, пръска си дезодорант, носи чисти ризи с бели якички и стои пред компютъра, а не е в шума на индустриалните цехове и тежките машини. Пролетариатът от края на ХХ и началото на ХХI век бе също толкова окалян от новите идеологии и затова повярва на думите за своето различие. И реши да послуша левицата и тихомълком и без въпроси прие да бъде мъртъв или незабележим.

Но тук трябва уточнение, за да не останем в лъжите и заблудите на либерализма и социалдемокрацията: пролетариатът съществува, жив е, но е без необходимото класово съзнание за себе си и в себе си, за да означава нещо и да е способен да воюва за правата си. Тези, които много знаят и с тези си „знания“ се обявяват за „леви“, та дори ръководят левицата и създават нови „леви“ партии, смятат, че така е редно и че тази пролетарска неосъзнатост и дори безсъзнателност е напълно естествена и белег на новото време. Защото и партиите вече не били класови, а народни, поради което нямат нужда от идеологии.

И ето го резултатът от осъществяването на този пъклен политически план в Европа и в България: икономическа разруха, разпад на обществото, нравствена деградация, духовна пустош, материална бедност. На всичко отгоре простакът стана държавник и политик и ни управлява като свои послушни поданици и крепостни. Здравата му ръка държи различните власти на държавата, а с примитивния си ум поучава хората как за живеят, мислят и говорят. Удивително е, че те го слушат с умиление и вървят радостни след него. Той толкова дълбоко се е просмукал в нацията и обществото, толкова бързо се е възпроизвел физически в себеподобни, че е съмнително дали в близко бъдеще ще бъде изчистена и преодоляна плесента, с която е покрил всичко, и ще бъде потушено зловонието, излъчвано от нея.

Много са последиците от ликвидирането на левицата. Една от най-страшните е лумпенизирането на огромна част от населението. Това означава пълно изтриване от общественото и личното съзнание на традиции, национално самочувствие, любов към отечеството, нравствени пориви, чувство за социална справедливост и солидарност, за добродетелност и високи пориви. Затова и е толкова висока престъпността – и то организираната и толкова разпространено безразличието. Тероризмът също е продукт на този коварен социално-политически проект.

Тук няма да отварям дума за корупцията по всичките равнища на властта, за формирането на т. нар. „олигархия“, за сливането на властта с престъпността, толкова типично и отвратително в доскоро управляващите нашата многострадална държавица.

Няма и не може да има перспектива едно общество, в което е без истинска и действена левица. Без десни партии може – нали буржоазията и капиталът са десни и толерират дясното. Но без левицата настъпва хуманитарна катастрофа.

Левицата обаче не е етикет, грим на лицето, дезодорант, с който можеш се напръскаш; не е и дреха, която обличаш и събличаш, а под нея нищо да не налагаш. Левицата е политическият изразител най-вече на пролетариата, негов политически субект, който го представя във властта и в обществото. Тя е политическото му съзнание и идеята му за настоящето и бъдещето. Левицата е пролетарското оръжие в историческата борба, която пролетариатът води, за да постигне своите идеали в живота. Така са я определили Маркс и Енгелс, такава е тя и днес. Разликата между техните времена и нашето е само в това, че днес пролетариатът е изгубил класовото си съзнание, а освен това е и по-малко еднороден. Т. е. вътре в него има известно разслоение – предимно имуществено, което именно подтикна либерализма и социалдемокрацията да отричат изобщо съществуването на пролетариат днес.

Няма левица изобщо. Т. е. такава, която не служи и не изразява пролетариата. Който твърде обратното (а те не са малко!), просто лъже и си въобразява, че разбиранията му са в духа на времето.

Левицата и нейната идеология и практика произлизат само от пролетариата и от неговата необходимост да заеме исторически определеното му място в обществото. Левицата служи на пролетариата и той я е натоварил с огромни отговорности. Най-важната, освен да го изразява и представлява в обществото и държавата, е да го формира и да ускорява неговото класово осъзнаване, да му открива истините за капитализма, който той е призван да ликвидира, както и да му дава знания и умения, да определя политическото му поведение.

Не е достатъчно да се кръстиш „социалистическа партия“ или „партия на демократичния социализъм“ или просто да се биеш в гърдите и да казваш за себе си „ляв“ и „левица“ – дори и да повтаряш тези заклинания неспирно. Дори и неосъзнатият пролетариат няма да ти повярва, защото у него е живо социалното и политическото му усещане. А и инстинктите му също са живи.

За да си политически изразител на пролетариата и да извоюваш правото си да се наричаш „левица“, трябва открито да заявиш пред нацията и обществото, а и пред света, че у нас е реставриран капитализмът, че той е произвел отново своята буржоазия и хора на наемния труд; че този капитализъм е експлоататорски, зъл и хищен. И че твоята крайна цел е промяна на социално-икономическата и политическата система и установяване на социализъм. Т. е. на коренно различен обществен строй и система, на нова нравственост, начин на мислене, икономически отношения, и нов състав на обществото и функциониране на държавата.

Не следваш ли тази идеология, ти изобщо не си нито обикновен, нито демократичен социалист, нито ляв, а си просто политически спекулант, надхитряващ дявола, за да влезеш във властта и да ползваш нейните облаги. Ала е невъзможно да успееш. Защото няма как да те приемат за алтернатива на капитализма с всичките негови недостатъци и престъпление против човека. Защото просто не си и думите ти са кухи и празни, лъжовни и скверни.

Истинската левица ще помогне пролетариатът да се самоосъзнае като такъв, за да започне да изпълнява мисията си в историята. Тогава той пръв ще я подкрепи на изборите, защото ще види в нея себе си и защото тя е неговото класово съзнание.

Другата, която само повтаря, че е левица, е на път да изчезне, защото е ерзац и е непотребна.

И колкото по-бързо потъне в небитието, толкова по-добре за пролетариата, обществото, нацията и историята!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели