/Поглед.инфо/ От време на време, най-вече когато в БСП избухнат някакви форми на борба за власт, въпросът за лявата политика, за лявото и необходимостта от нова енергия за неговото възраждане, възниква с нова сила и дори придобива войнствен характер.
Все повече стават социалистите, които оспорват наложения от ръководството псевдо ляв характер на БСП и недоволстват от политиката на партията начело с Нинова и нейния послушен антураж. Броженията се засилват обикновено след поредния скандал, при който Нинова прави нов опит да се освободи от опонентите си и да заздрави властта си в все по-малобройната си партия. Най-силните аргументи в подобна борба са тези за характера на партията, за нарушаването им, за коварни опити да се търсят нездрави съюзи с противни партии и други подобни.
Нещо подобно се случва и днес.
Но опозицията на Нинова сега е много по-силна, гласовита и решителна. Нинова сякаш преминава в отбрана.
Написал съм толкова много статии срещу Нинова и политиката на БСП, че дори не знам колко са. Напомням го, за да не е нужно да убеждавам читателя какво е моето отношение към проблема, който и днес се поставя толкова остро и категорично от учреденото движение „Бузлуджа“. Ала отново ще подчертая, че проблемът за лявото и неговия характер е далеч по-важен от поредното недоволство на групата срещу Нинова.
Затова е нужно да уточним за себе си, ако не за спорещите и воюващи страни, какво означава лява политика, кои са нейните параметри, какво проповядва, какъв ред установява, а не кой да управлява партията.
Лявото, левицата, лявата политика и идеология са все категории, които свободно се употребяват в спорове и дискусии, но така и не са получили тълкуване и формулировка – дори и от тези, които ги използват, , за да бъде ясно за какво говорят „левите“ хора, какво искат и за какво се борят. Защото постоянното поведение е да изискват, да настояват и да се борят. Защото каузата, за която са създали лявата си партия, се постига с борба, изпитания, жертви дори.
Личната вина на Нинова е, че БСП изгуби съзнание за лявото и се превърна в най-обикновена дребнобуржоазна партия без авторитет, без влияние и възможност за намеса в държавните дела. Тя твърди, че изразява интересите на онеправданите, но интересите на онеправданите са най-вече в това обществото да се промени радикално, за да бъде социално справедливо и да не е под властта на капитала, буржоазията и капитализма.
Намирам да напълно правилно Нинова да бъде отстранена от ръководството на БСП. Аз пиша това още от избирането й за председател. В това избиране обаче активно участие взеха голяма част от тези, които днес са се разбунтували срещу нея. Не искам да им натяквам този тежък техен грях, но все пак беше редно да си го признаят. Вината им е огромна и не бива да се премълчава и забравя!
Но въпросът не е в това кой кога е осъзнал пагубната роля на Нинова и нейното покорно обкръжение за съдбата на лявото в България. Въпросът е какво означава ляво, какви са идеите и политическите му практики и проекти за бъдещето. Лявото трябва да престане да бъде дума, с която се кичат неговите изменници, а реално понятие и с високо съдържание за историческия си смисъл.
Лявото се съдържа в някаква степен в „другарството“, за което пледират създателите на новото политическо обединение в БСП „Бузлуджа“, както и в колективния начин на взимане на решения, в провеждането на активна социална политика за високо трудово възнаграждение, пенсии, добавки по различни причини към заплатите на работещите, увеличаване помощите за безработни, грижи за социално слабите. Но само в някаква степен, защото в този му вид то е присъщо на всяка социалдемократическа партия със синдикален характер (та дори и либерална партия), която по този начин се мъчи да обере гласовете на тези, за които капиталистическата власт не се грижи, а и не мисли за тях, ако не са им потребна като работна сила. За такова ляво ли претендират реформаторите на БСП?
А европейската левица е още „по-радикална“ и постоянно говори за европейска политика, за пренасяне грижите на левицата върху опазването на околната среда. И насочва младите си членове и симпатизанти към тази дейност. Най-големият й срам е одобрението й на трансгендърството и с принципите на Истанбулската конвенция. Наистина срам!
Но Сергей Станишев настоява за такова ляво поведение.
Всичко това и при най-голямо въображение трудно следва да се определя като лява политика и лява идея. Но не е трудно да се забележи, че целта е по този начин лявото напълно да се обезличи и превърне в някаква залъгалка и съучастие в либерализма. Такива призиви се чуват и от събирането на клуб „Бузлуджа“. За социализъм не се говори, нито за каквито и да било радикални промени в общественото устройство, за да се подготви историята за осъществяването на голямата идея на една социалистическа или комунистическа партия. Нинова също говори за европейски политики. Но ние виждаме какви са тези европейски политики.
Да определяш лявата политика, а това означава и лявата идеология, като „европейска“, означава, че напълно изключваш радикалната смяна на социално-икономическата и политическата система и се отдаваш единствено на нейното реформиране. Както и да си срещу всеки политически субект и политическа сила, които ратуват за такава промяна и дори смяна на системата. По-голяма лъжа и фалш, че си ляв от това не може да има. Това е опасна и изключително вредна и порочна политика. Това е политика, казвам откровено и с непоносима болка, предателска.
Дошло е времето, понеже необходимостта от лява политика и ляв проект на общественото развитие на цялото човечество е назряла, да пресичаме опитите за обезличаване на социалистическата идея и идеология и за тяхното преформулиране и изопачаване. Истината трябва да се погледне открито и открито да бъде назована. Защото става дума за съдбата на отечеството ни, а и на цяла Европа и на света.
Забелязва се нещо твърде обезпокоително: недоволните в БСП са недоволни от начина на управление на Нинова и нейните помощници, от липсата на принципи в това управление, от слабата организационна работа. А не от безидейността и дребнобуржоазния характер на нейната политическа мисъл. Партията няма абсолютно никаква политическа цел, обединяваща идеология, ляв характер. Каква промяна тогава искат тези хора? Щом тя не е идеологическа и политическа, насочена към радикалното изменение на българското общество и на социално-икономическата система, в което то сега съществува, може ли да бъде промяна.
И не е възможно от тук насетне да бъде различна.
Който и да я ръководи, бързо ще се види, че нищо не се променя и всичко е каквото е, вече е било при Нинова. И че става все по-лошо и по-лошо.
Защото БСП не може да се съживи!
