/Поглед.инфо/ Никога преди българското общество не е живяло толкова дълбоко упоено от наркозата на либерална пропаганда, която го накара да вярва, че в края на ХХ век е избрало най-верния възможен за развитие път, ала чужди на демокрацията зловещи сили са объркали всичко и животът не е такъв, какъвто е в „развитите демокрации“. Затова и идеолозите и анализаторите му постоянно му сочат с мръсните си пръсти нови и нови виновници за бедността, мизерията, корупцията. Втълпяват му, че всичко е в неговите ръце и е възможно животът да се устрои по неговата воля. Обаче трябвало да изпълним завета „съединението прави силата“. Понеже сме разединени (а сме разединени заради партиите и партийните амбиции, заради многобройните ни депутати и министри, получаващи високи заплати и ползващи скъпи автомобили и резиденции). И поради още редица груби грешки, които сме допуснали през тази тридесет години и продължаваме да допускаме.

Самоукоряването и осъзнаването на грешките поддържа високия дух и поставя в непрекъсната пасионарност народа и обществото. Но е необходимо реално да се отчитат тези грешки и вярно да се намират причините за състоянието на държавата и народа, както и пределите, до които тази пасионарност би ни довела при правилното й насочване и използване. Очевидно обаче целта на пропагандата не е била такава и затова състоянието на обществото е съвсем различно от предвиденото по теория и от идеологията. Отчитат се причини и грешки, ала не тези, които са реални, важни и които реално причиняват българските нещастия. Защото пропагандата, а и тези, които я произвеждат, нямат абсолютно никакво намерение и желание да говорят истината и да отварят очите на българите. Още по-малко пък да ги тласкат за действия натам, където са самите причини!

В обществото постоянно се пораждат илюзии и слепи надежди, че е възможно да се направи нещо съществено, което да премахне абсурдите на живота и той да поеме по нормален път. Както разочарованието е постоянно, така и тези илюзии възникват ежедневно, формулират се достъпно и се втълпяват, за да успокояват изнервеното общество и раздразненото обществено съзнание. Но без истините за причините, които ги пораждат, тези емоции са „емоции изобщо“, без конкретен и видим източник, а енергията, която излъчват, се разпилява на пусто.

Не бих казал, че всичко това е случайно, възникващо от само себе си заради несправедливостите на обществото и че недоволството е органично и политически грамотно.

То е срещу следствията, а не против причините, които ги пораждат.

Ето го големият смисъл на случващото се у нас.

Някакъв невидим ум произвежда тази идеология и нейната пропаганда, а невидима „поразяваща ръка“ насочва масите да недоволстват срещу това, което не знаят откъде идва и с какво да го заменят. И им предлагат да ругаят видими дразнители, стоящи пред тях и участващи заедно с тях в абсурдите на времето. Но никога да не помислят за истинските причини. Но понеже все пак хората искат да разберат какви са те, им подхвърлят такива, на които може да им се вярва, защото са логични, лесни за възприемане и обяснение.

Но никога истинските!

В такова състояние изпада обществото, което окончателно е изгубило интелигенцията си и я е заменило с подкупни журналисти, политолози, анализатори (всички те са в кавички!), които шумят, викат, правят се, че мислят, но им личи, че фалшивят, защото отдавна са забравили какво е да мислиш (а може би и не са знаели!). Ако човек успее да види мащаба на лъжата, в която го държат и унищожават, ще се ужаси и едва ли ще издържи.

Лъжата действително е неизмерима. Намерен е начин хората едновременно да се държат в подчинение и да им се създава илюзията, че не само могат да протестират, но и че властта е тяхна и могат да я избират и контролират.

Колкото и да бъде повтаряна, тази лъжа никога не ще се превърне в истина, но може да потули истината, да я направи невидима и дори нежелана. И да подведе дори умни хора да станат нейни съучастници.

Ето, в такова състояние цялото наше многострадално отечество с всичките хора в него живеят, надяват се, говорят, гледат телевизия. И се чудят защото нищо не се променя.

Сега обществото го е обзело поредното обнадеждение, че е възможно да настъпи нещо добро, което ще сложи край на упадъка, корупцията, похищението върху властта, прекъсване на източника, който опростачва до крайна степен българския свят. Свалянето на Борисов и ГЕРБ от управлението се възприема от мнозина като изхвърляне на едно зло, нанесло тежки травми и рани върху снагата на обществото. Борисов и ГЕРБ си отиват и аз съм убеден, че това ще е завинаги. Една партия без идеи и програма за устройване на обществото не може да просъществува дълго извън властта. А и хората ги намразиха достатъчно, за да ги върне в политиката след извънредните избори. Много са причините, поради които стана възможно тази личност и нейният политически субект да господства 12 години. Някои от тях посочих в статията „Борисов - скапалият се плод на реставрирания капитализъм“, публикувана в „Поглед инфо“ на 9.V.2021 г.

Капиталът се отказва от техните услуги. Но с присъщите си цинизъм и жестокост търси кой да ги замести. Обстановката е напрегната, обществото е разбунено и е необходимо малко време да мине, за да се намеси отново и сложи в ред процедурите по устройството на властта. Дотогава народът нека се забавлява с конституционни изречения от рода на „Властта произлиза от народа и принадлежи на народа“. Нека му се подари илюзията, че той решава и избира. Тази илюзия ще го държи в плен до тогава, докато е необходимо, за да се изчерпи ентусиазмът и се обезсили волята му за протести и недоволства. Когато утихне радостта му, „поразяващата ръка“ на капитала отново ще се протегне и ще постави поредния свой довереник. Това ще е някой друг „Бойко Борисов“. Е, може да не е напълно като него; възможно е да по-фин, интелигентен, културен, не толкова арогантен, но непременно ще е предан на тези, които го създават и удостояват да води народа и държавата.

Ще стане точно така, защото такъв е редът в корпоративната държава на капитала! Съобразно условията ще се приложат вероятно нови похвати, различна пропаганда и ще се имитира дори друга политическа среда, за да се извърши операцията леко, тихо, кротко и безболезнено, за да изглежда като нормална конституционна процедура.

Системата вероятно ще се опита да промени козината си, за да прикрие характера си и да се предпази от евентуално насилие да го променя.

А после всичко ще потече по познатия начин, с познатите политически жестове, разговори, процедури. И така до следващия път, когато пак ще бъде нужно да се „изчегърка“ министър-председателя и се утеши обществото, че е способно да отговаря за себе си.

Но трябва да се знае и помни: никаква промяна не е възможна без истинска лява партия с автентична лява идеология. Партия, която да се възприема от обществото като алтернатива и наистина да бъде алтернатива; която ще дойде на власт не заради амбициите на лидера си да стане министър-председател, а защото е водена от своята идеология да извърши истински политически, икономически и социални радикални промени в устройството на обществото.

Само тогава след нищото е възможно да дойде нещо. При никакви други обстоятелства не е възможно това да се случи!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели