/Поглед.инфо/ Очевидна е паниката, обзела ръководството на БСП преди предсрочните избори. То си дава сметка, че те са някаква малка надежда за изтриване на позора, лепнат й на изборите за 45 Народно събрание. Сега усърдно се търсят възможности за подобряване на резултата, който би трябвало да е достатъчен, за да спрат исканията за оставка.

Разковничето е видяно в едно евентуално обединение на левите формации, откъснали се от БСП. Логичен, ала неверен изглежда аргументът, че предишните разцепления в нея са една от важните причини за нейното отслабване и падане на колене пред политическите реалности. И понеже се повтаря все, че силата е в обединението, че „заедно можем повече“ и в ред други подобни заклинания, изгрява илюзията, че е намерена най-сетне спасителната сламка. Ще се обединим в коалиция с АБВ и Движение 21 и чудото ще се случи: ще придобием могъществото, което ще ни даде най-сетне властта в ръцете.

Но БСП отслабна и достигна до днешната си фатална немощ, не защото от нея излязоха крилца и перца, водени от амбициозни (по-амбициозни дори Нинова) неудовлетворени лидери. Тридесет години от нея се създават леви партии и движения, които така и си остават само с имената си и с регистрациите си за избори. Тях трудно ги забелязват, не говорят за тя, не им обръщат внимание, просто защото нищо не означават. По-гръмогласните и по-устатите виждаме от време на време по телевизиите да дават акъл. И толкова. А на изборите рядко преминават граница от процент, процент и половина. И изобщо не напредват, а подобно на БСП излиняват и са на път да изчезнат. Защо? Защото също като БСП нямат своя идеология и политически програми, доказващи, че са автентични и пригодни за политически живот. Никоя от тях не е алтернатива и не предлага каквато и да било реална промяна на статуквото. Освен празни думи, защото само това могат да произведат.

Дори всичките гласове за тези малки леви партийки да се съберат и умножат по две и да се прибавят към тези на БСП, пак нищо няма да излезе и очакваният резултат ще си бъде отново плачевен.

Плачевен ще бъде, защото не механичното обединение на членска маса и избиратели ще укрепи левицата. Да разчиташ само на него е твърде елементарно и дори глупаво. На какво друго обаче може да се разчита при такава коалиция? На нови идеи или на „политики“, както сега е модерно да се говори в политическия свят. Но много политики означава, че липсва най-важната.

Друг е проблемът пред БСП и левицата, доколкото самата тя е лява и съществува още някаква друга левица и извън нея. Ако той не се реши, значи няма надежда за нея и просто трябва да изчезне. БСП се нуждае от съюз или обединение не с партийките, които се нароиха от нея, а със самата себе си, със своите многобройни някога членове, симпатизанти и избиратели, които й вярваха безпрекословно, обичаха я и вървяха с нея и след нея. Тя тях трябва да убеди, че отново е тръгнала по верния път, за да я последват. А не с трите жалки политически файтона, които не са дори леви.

Тези, които преди години напуснаха БСП, за да я омаломощят, сега се връщат, за да ускорят нейната предсмъртна агония.

Трябва да си затънал до шия в политическата кал, за да смяташ, че тази „широка лява коалиция“ е лява, а после да я изкарваш и широка. И упорито да криеш коварството си с приказки за нова сила, енергия, поправяне на допуснати грешки. А всъщност да разграждаш партията и да я дадеш да я ръфат отвътре и да доизпият кръвчицата й. На всичко отгоре да развалиш друга коалиция, която в краткото съществуване на 45 парламент бе най-активна в разграждането на „модела Борисов“. Без нея в новото народно събрание БСП няма да има нито един възможен съюзник и с още по-голямо презрение и неприязън ще се отнасят към воплите й да я чуят и приемат предложенията й.

БСП се съюзява с напусналите я и обругали я партийки, но упорито продължава да нехае за своята разруха, идеологическа немощ, политически хаос и бездарно ръководство. Състоянието й е толкова опасно и тревожно, а ръководството й хвърля прах в очите на малкото останали членове, надявайки се да ги окуражи и мобилизира. Дори ги залъгва, че е възможно управление на новата коалиция след извънредните избори.

Не знам докога всичко това може да продължава. Но колкото и дълго да продължи, краят все пак е вече близо.

А какво ще стане след този край, не искам и да мисля.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели