/Поглед.инфо/ Инатът на Нинова и угодничеството на нейните най-приближени и най-верни пажове заедно с нежеланието им да прочетат резултатите от изборите такива, каквито са, са най-голямото и най-важното доказателство за тежката криза, в която е изпаднала БСП. Щом тя не може да се справи с най-виновният от всичките виновни за нейното трагично състояние и за погромите на изборите от последните три-четири години, значи е изгубила не само идейната си същност, но и усещанията за опасност. Тя очевидно вече не усеща и болка от раните, които постоянно и нанасят. Не се терзае и от униженията, на които я подлагат политическите й противници и врагове. Изгубила е срама от себе си и пред себе си за грубите и непростими грешки и прегрешения, които я съсипват, смачкват и изпращат в политическото небитие.
Не, казва Нинова, само 60 души искат оставката ми, а членовете на партията са 80 хиляди. Те нямат това право. Ако е въпросът да си служим с числа, избирателите на БСП от последните избори са повече от 80 хиляди и тя можеше да добави към ината си и кураж да си послужи и с този аргумент, за да се защити. Но не посмя, защото допреди години гласувалите бяха със 700 хиляди повече. Изглежда я досрамя да се перчи с избиратели извън онези, които успява да заблуди и пред които се представя за голям лидер и спасител.
Добре, тя се вкопчила в стола си, радва се да бъде председател, хубаво й е да й се слагат и да я хвалят; себелюбива е и мрази да я критикуват и изобличават; много й хареса да се смята за спасител на БСП и не допуска да й говорят в очите, че е неин ликвидатор. Но защо партията да е до такава степен заблудена, че да не вижда очевидното - това не мога да го разбера и обясня.
Та партията, за която говорим, е БСП. Тази, която е наследничка на 130-годишна история, на драматични събития; дала е толкова жертви, проляла е реки от кръв. Нейните членове са хора с идейни убеждения, морал, съвест. А сега се държат като страхливци; вцепенили са се и не могат да повярват, че нещо лошо се случва около тях. Не мога да не призная, че Нинова умело ги плаши с вътрешни врагове, с изменници и предатели, продажници и негодници, готови на всичко, за да я няма партията. И те й вярват, без дори да забележат, че самата Нинова е такъв враг, изменник и предател; че заради нея БСП се превръща в малка и дребнобуржоазна партия, в която дори риторика й не е лява. Тези хора наистина вярват, че само 60 души искат оставката на Нинова, защото тя им пречела да извършат пъклените си замисли.
Ами добре, каквото е, такова е. Как да накараш толкова хора да отворят вътрешните си очи, да разсъждават и да видят истинската причина за погромите, които преживява БСП. И за близката смърт, която я дебне.
Може би БСП наистина заслужава да я ръководи Корнелия Нинова и покрай нея да се подвизават хора като Бриго Аспарухов, Кристиян Вигенин, Атанас Костадинов, Христо Проданов, Стоян Мирчев, Александър Симов, Филип Попов, Явор Божанков, Ирена Анастасова и всичките останали знайни и незнайни нейни герои … Може би те са хората, които партията заслужено обича, цени, поощрява; тя на тях вярва и тях е избрала да я ръководят.
Щом е така, какво да се прави? Каквато е партията, такива хора я ръководят.
Но нека все пак напомня, че каквито са хората, които я ръководят, такава става и партията!
Ако БСП ще загива, нека загине!
Но ако друга трябва да е нейната съдба, нека се изправят тези, които милеят за нея, да сключат вежди и стиснат юмруци, за да изметат глутницата от натрапници и слуги…
