/Поглед.инфо/За невъзможността да се намери решение на сегашната политическа ситуация
Че в политическия живот нищото се възпроизвежда в нищо, го виждаме отчетливо и днес. Ситуацията изглежда интересна, противоречива, динамична, но именно защото е родена от нищото, е конфликтна, опасна и дори трагична. И непроменяема! Тази оценка се потвърждава още повече от липсата на сериозни, подготвени, съвестни, професионални и опитни политици, които да знаят какво и къде да търсят решения на възникналите проблеми. На всичко отгоре левицата никак, ама никак не е способна да предлага продуктивни мерки или поне да посъветва с прости и ясни думи какво да се прави. Защото е мъртва!
Аз мисля, че е поставен под сериозна опасност дори сигурността (а в някаква степен и конституционния ред) в държавата и изобщо нейната способност да организира, ръководи и защита обществото си. Зреят социални конфликти, които неминуемо ще избият в хаотични и неудържими действия срещу властта. Тази опасност не е от вчера: тя е възникнала поне от 30 години, но днес е все по-видима и неотстранима. В сегашния си вид тя идва да ни докаже, че потисканите рефлекси на класите се възстановяват и класовата борба от имагинерна политическа категория, маскирана и отричана от либералната пропаганда, се превръща във видима реалност и гражданската война е на прага от „студена“ да премине в стадия на „гореща“ с използване на въоръжение и проливане на кръв. За съжаление в момента класите и съсловията нямат своите автентични политически изразители и водачи, което ги прави неуправляеми и неудържими, когато избухнат по някаква причина или повод.
Който познава обществото и общественото развитие единствено от социологически проучвания и свежда неговите проблеми до законопроекти и съставяне на правителство, защото е убеден (или заблуден), че с тях ще разреши проблемите и ще осигури на обществото и държавата добър път за развитие, значи не разбира с какво се занимава или просто е глупав, злонамерен и напълно неспособен да участва в политиката (Какъв друг да бъде, като гледам какви хора ги учат в университетите!). Това важи особено силно за левите политици, идеолози, мислители, експерти и пропагандатори. Те могат само да поскачат, да се перчат по телевизии и пресконференции, но заедно с Нинова са извън реалностите и повече пречат, отколкото да бъдат полезни и необходими.
Да твърдиш, че Народното събрание и правителството са единствените фактори на властта и от тяхната вътрешна конструкция се определя и силата на тази власт; че премахваш „задкулисието“ и ставаш „прозрачен“, е досадна политическа лудост, проявление на политическа неграмотност и подхранване у хората на политически илюзии и заблуди. Това породи и днешната политическа ситуация – особено след последните извънредни избори. А и по време на управлението на ГЕРБ и Борисов. Казвам политическа неграмотност, защото не се вижда, а е очевидно, че парламентаризмът и у нас е в дълбока криза и е безсилен да произведе такива решения, които да преобразуват обществото, и да излъчи власт, способна да ръководи и насочва държавата във вярна посока. Но не спират приказките за радикалните реформи, чрез законови актове, които да спрат корупцията и отворят истински възможности за икономическо и социално развитие на нацията.
Не се осъзнава, в крайна сметка, кой реално решава и управлява делата в държавата. Не коя е партията и личността, имащи най-силно влияние и държащи някакви лостове, позволяващи да се изпълнява това влияние. А именно е реалната сила! Тази, от която зависи всичко.
Става нещо много любопитно, но и показателно, което потвърждава моите думи.
Изборите отново излъчиха народно представителство, което в своето разпределение по партии и коалиции не може да възложи на една партия да управлява самостоятелно. Налага се да се правят коалиции, съюзи, постоянни или временни мнозинства. Но те могат да се получат, ако партиите намерят общ език и преодолеят или потиснат различията си в името на общата власт. Обаче тези, които днес могат да съберат гласовете и мандатите си и да съставят правителство, са толкова неуки, политически неграмотни и безотговорни, че са заплетени в собственото си безумие като пилета в кълчища. Радостта от успеха им дава самочувствие и те не го крият. Придобили са самочувствие, настървени са да управляват и разрушават „модела на управление“. И уж бяха единни, уж започнаха да се разбират, защото уж заговориха на един и същ език, а изведнъж се скарват, ругаят се, обвиняват се, заплашват се. Накрая ще стане това, което трябва да стане. Едните ще се радват, че са надделели, а другите ще подсмърчат, че са измамени.
Горките, те си мислят, че от тях зависи какво ще става в държавата. И че са вечни.
Ще повторя отново и ще го повтарям още и още: капиталът държи властта! При това я държи здраво и я отдава само за временно ползване на тези, които сам избере, за да му служат и се подчиняват на волята му. И които няма да посмеят да я скършат. Или докато не се опитат да я скършат!
Преди това капиталът подрежда средата, от която ще избере новия властник. Тя трябва да поддържа илюзията, че всичко е по конституция и закон; че волята на народа е спазена и участниците във властта са определени от избирателите. В тази среда винаги влизат политически субекти и личности, които долу-горе умеят да си служат с нужната риторика, но преди всичко са готови на всякакви жертви и унижения, само и само изборът да падне върху тях. Всичко това се съпровожда от медийна и пропагандна шумотевица, политически и социологически „анализи“ и „прогнози“.
На 16 май т. г. публикувах в сайта „Поглед инфо“ статия със заглавие „Идва ли нещо след нищото“, в която се опитах да покажа този механизъм и да предупредя доверчивия читател, че сега му е дадено малко време да се порадва на себе си, на своята смелост и на гърченията на Борисов и шайката му, на еуфорията в Народното събрание. Предупредих, че това, което става в Народното събрание, пред телевизорите, улиците и площадите няма абсолютно никакво значение. Защото какво и как ще бъде, кой и колко ще управлява, се решава на друго място и от други хора. Т. нар. „народни представители“, са просто изпълнители, очакващи разпределението на ролите.
И ето, днес виждаме суматохата, предизвикана от тези, които трябваше да сменят модела и да скъсат веднъж завинаги с миналото. Но избраните с лозунгите за разрушаване на модела победители бързо им смениха риториката и поведението и вече на дело показват, че са разбрали за какво са допуснати в парламента.
Капиталът постанови: реформи, които обществото очаква, и пълното разграждане на политическия модел на управление и механизмите, по които той функционира, се отлагат! Моделът няма да се демонтира, а просто ще се ремонтира – къде основно, къде козметично. Но не повече! Самият капитал не приема идеята на министрите от икономическия блок на служебното правителство да бъде преобразен, за да влезе в синхрон със световния образец. Той ще продължи да разчита на обществените поръчки, а не на иновациите.
Единственото радикално действие, което ще бъде извършено, е политическата смърт на ГЕРБ и Борисов. Те ще бъдат отстранени от политическото поле, ала срещу тях нищо заплашително няма да им бъде сторено. Просто лицето на властта ще се поизчисти, позабърше и освежи, за да изглежда по-малко просташко и арогантно.
Във властта влизат политици с друга риторика и поведение, но не и с друга идеология, политическо и обществено мислене. Авторите на скечове, соросоидите, отродителите са новите пожарникари, гимнастици и ренегати. Те нямат нито опит, нито необходимата по дух и същност енергия, която да вложат в действията си, защото зад общите им приказки (макар и да си служат с конкретни имена на хора, които трябва да бъдат махнати) няма нищо ясно. То не им е необходимо и позволено.
Капиталът ги избра, защото точно такива са му необходими – уж интелигентни, уж образовани, уж почтени, уж с добра репутация, уж различни от предишните. Ала също като предишните политически неграмотни и глупави, поради което са удобни за манипулиране. И жадни ако не за власт, то поне за богатства, които ще им бъдат дадени, стига да са послушни…
Ако левицата беше истинска, а не покварена, щеше да предвиди всичко това и сега нямаше да е толкова жалка и безпомощна. Опитите й да се поизпъчи малко, за да си придаде самочувствие и кураж, са направо смешни. Левицата изтърва питомното и сега се прави, че ще гони дивото, за да се закачи на политическата закачалка и убеди членовете и симпатизантите си, че още я има.
Това е положението!
Сега едни се радват, други са силно разочаровани, но така им се пада. Трети, а те са от левицата, още повече ще се опетляват като пилета в кълчища. Социализмът им на XXI век ще ги държи още дълго в кълчищата, докато не осъзнаят какво и с кого трябва да направят! И да се върнат към истинските идеи на социализма!
Всички получиха жесток урок; обаче едва ли ще усвоят. Урокът звучи така: наиграхте се, нарадвахте се, пооперихте се – сега отново си сядайте по местата и слушайте какво ви се говори. За да не изгубите и онова, което ви е дадено и позволено.
