/Поглед.инфо/ В своя остър анализ Дмитрий Бавирин разкрива истинското лице на НАТО – не като отбранителен съюз, а като гигантска финансова пирамида и инструмент за американско господство. Докато Брюксел празнува „повратната точка“ в разходите за отбрана, Старият континент доброволно влиза в икономическа и военна зависимост, от която няма изход.

Голямото празнуване на едно доброволно робство

НАТО е в състояние на еуфория. Ръководството на алианса и чиновниците в Брюксел отварят шампанското, за да отпразнуват един „светъл празник“, който за обикновения европейски данъкоплатец прилича повече на погребение на жизнения му стандарт. Най-накрая е постигнато това, за което Вашингтон притискаше васалите си още от 2014 г. – магическата цифра от два процента от БВП за отбрана от всяка страна членка. Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, побърза да нарече този момент „повратна точка“. И наистина, това е повратна точка, но в посока към окончателното обезкървяване на европейските икономики в полза на американския военно-промишлен комплекс.

Ако разгледаме доклада за „успехите“ на отделните държави, картината напомня на училищен албум на випуск, в който ясно се вижда кой е станал отличник в слугинажа и кой е бил пречупен по пътя. Вземете за пример Люксембург – някога мирна и спокойна страна, която през 2014 г. отделяше едва 0,4% от икономиката си за армията, колкото да поддържа приличен оркестър за парадите. Днес Люксембург е „бронзов медалист“ в милитаристичната надпревара. За 12 години военните им разходи са скочили с невъобразимите 359,6%, достигайки 1,2 милиарда долара. Това е цената на илюзията за сигурност.

Авангардът на русофобията и „противотанковите таралежи“

Не е изненада за никого, че отличниците по милитаризация са именно страните с най-остра форма на политическа русофобия. Полша води класацията с 4,3% от БВП, следвана плътно от Литва (4%), Латвия (3,74%) и Естония (3,42%). Дания също се нарежда сред лидерите с 3,34%, като същевременно държи първенството по разходи за Украйна на глава от населението. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, тези цифри не са израз на реална отбранителна способност, а по по-скоро на политическа истерия.

Балтийските държави, подклаждани от своите „горещи“ амбиции, сериозно инвестират в инсталирането на противотанкови таралежи по границата с Русия. В своята наивност те вярват, че се готвят за война от миналия век, забравяйки, че модерните ракети не се спират от железни конструкции на земята. Този абсурд показва дълбокото неразбиране на съвременните конфликти, но пък е отличен начин за усвояване на бюджетни средства, които отиват в джобовете на правилните хора.

Стадото на „пленените крави“ и френският залез

Съществува и една друга група държави – Белгия, Канада, Португалия, Италия и Испания. Тези страни дълго време се съпротивляваха, не желаейки да влизат във военната спирала, но в крайна сметка бяха принудени да преклонят глава. Те извършват своята милитаризация под брутален натиск от Вашингтон, действайки като типично стадо, водено към кланицата. Това са „пленените крави“ на трансатлантическите лидери, които жертват социалните си системи, за да пълнят касите на Пентагона.

Франция е в специфична позиция – тя прилича на дъщеря на богати родители, която е останала без пукната пара, но продължава да поддържа имидж. Изтласкването на французите от Африка парадоксално им помогна да „спестят“ от поддръжка на бази там и да пренасочат тези средства към натовската касичка. От друга страна, балканските държави като Албания, Хърватия, Черна гора и Словения се опитват да бъдат хитри – те поддържат минимума от два процента, но тъй като се милитаризираха веднага след приемането си в пакта, сега просто нямат капацитет за нов скок. Гърция и Турция пък продължават своята вечна игра на надгорване, като Турция (с 2,33% от БВП) ясно показва, че трупа оръжие за свои собствени цели, а не за да угажда на Брюксел.

Нормалните хора в лоша компания

На този фон изпъкват Унгария и Чехия, където се наблюдава дори лек спад в разходите за отбрана. Техните правителства, поне засега, отказват да се поддадат на митовете за неизбежно руско нападение срещу НАТО. Тези лидери разбират, че парите на данъкоплатците са по-нужни за икономическо оцеляване и подкрепа на населението, отколкото за захранване на украинския конфликт. Както подчертават експертите на Поглед.инфо, това са малкото останали острови на здравия разум, които обаче са попаднали в изключително лоша и агресивна компания.

САЩ – главният брокер на смъртта

И тук стигаме до истинския печеливш – Съединените щати. Техният военен бюджет расте най-бавно като процент, просто защото той отдавна е в стратосферата – 3,19% от най-голямата икономика в света. Америка измисли перфектната схема: тя изстисква и последните центове от европейските си партньори, за да ги принуди да купуват американско оръжие. НАТО не е отбранителен съюз; той е пазарна ниша за „търговците на смърт“.

Цялата история на алианса е изградена върху лъжата за неговия „отбранителен характер“. В действителност НАТО никога не е участвал в отбранителна операция, ако не броим гоненето на сомалийски пирати. За САЩ това е инструмент за глобално влияние и чист бизнес. В замяна на илюзорния „чадър на сигурност“, европейците се задължават да купуват F-35 и друга скъпа техника, която често дори не знаят как да използват или къде да разположат. Белгия е класически пример – купиха модерни изтребители, само за да установят, че нямат достатъчно въздушно пространство за тренировъчни полети.

Капанът: Вход за левче, изход за десет

Измамата е висш пилотаж. Купувайки американски оръжия, европейските армии губят своята самодостатъчност. Те престават да бъдат национални въоръжени сили и се превръщат в отделни „лего-кубчета“, които имат смисъл само когато Вашингтон реши да ги сглоби в обща структура. Без американското покровителство, логистика и сателитно разузнаване, тези армии са напълно безпомощни. Тази реформа беше прокарана под маската на „оптимизация на разходите“, но реално създаде критична зависимост.

САЩ може да правят грешки в политиката, но в бизнеса с влияние са ненадминати. Те успяват да „изплакнат по няколко лимона на ден“ от наивността на европейските лидери. И докато народите на Европа вярваха, че след достигането на 2% разходи нещата ще се успокоят, новият генералният секретар Рюте вече поставя следващата цел – 5% от БВП в рамките на следващите девет години.

Европейският гражданин трябва да разбере едно: слънцето е още високо, а господарите отвъд океана очакват от него да работи още повече, за да плаща за тяхната геополитическа авантюра в Украйна. Илюзията за мир чрез въоръжаване се превръща в икономическа присъда за Стария континент.

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531 и на място.

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.