/Поглед.инфо/ Борците за нов модел, нова система и „изчегъркване на Борисов“, определящи се като политическа партия „Има такъв народ“, са всъщност едни най-обикновени доносници и доброволни агенти на публичната власт и медиите.
В битността си на претенденти за власт, парламентарно мнозинство и поборници за нов морал в политиката, те водят политически разговори с представителите на другите партии, обсъждат варианти на властта, организират мнозинство, издирват министри. Такива разговори са напълно естествени, необходими и неизбежни. Няма как да се получи каквото и да било трайно или кратко общо съгласие, ако предварително не се проверят нагласите и готовността на другите да те подкрепят. А и да се уточни при какви условия и на каква цена ще това съгласие. Защото политиката не е детска игра, а сериозна работа и всичко трябва внимателно да се подготвя и да преценяват последиците и възможните обрати в мненията и поведението на депутатите.
Когато разговорите са в тесен кръг, очи в очи, дори и да не са тайни, са все пак доверителни и не бива да се разгласяват - ако другата страна не е дала съгласието си. Казал си нещо за някого по каквато и да било причина и с каквато и да било цел – казал си го на партньора в разговора, а не пред всички и за всички. Ако е трябва да го огласяваш публично, огласявай го. Никой обаче не дава право на този, на когото то е казано, да го пуска в обръщение и да жалва и хвали с какви хора е разговарял. Това е нечестно, подло, мръснишко. Още повече че се случва между политици и държавници, призвани да управляват държавата.
Така постъпват в новото Народно събрание ръководителите на въпросната партия „Има такъв народ“. Целта им е да покажат, че всички са мръсници, подлеци, негодници, интриганти и предатели, а само те са принципни и честни. Добре, но какъв е този принцип да се възползваш от доверчивостта на събеседника си, който е бил в някаква степен повече откровен с тебе, отколкото коварен със сподвижниците си. И дори да е казал някаква истина, имай си я пред вид, отчети я като полезна и необходимо, но защо я разтръбяваш и я използваш като удар в гръб или под кръста. Такава „принципност“ е присъща на доносника, който внимателно те слуша, дори те провокира с коварни въпроси, за да изкопчи нещо компрометиращо, та да впечатли този, на когото донася и се отчита. И бърза да го донесе до този, от когото се надява да получи похвала и награда.
Ако от тук насетне властта ще се упражнява от подобни персони, то значи ни очакват страшни времена. Представяте ли се тези хора, които във властта общуват с чужди държавници, водят преговори, подготвят договори, търсят съюзници и сподвижници за нашите интереси, и всичко, което чуят от събеседниците си, го избълват на всеослушание. За да покажат, че са принципни и честни.
Оценявам подобно поведение като долно и безнравствено.
Затова и тези от фамозната партия „Има такъв народ“ са ми противни.
