/Поглед.инфо/ У нас всички исторически дати се празнуват по един и същ начин, зададен от самото начало и неизменен до без край. Говори се и се пише едно и също, повтарят се определения, които, макар и нищо не значещи, звучат убедително и затова не се замисляме над тях. Но за какво си припомняме тези събития, ако не търсим в тях някакъв нов смисъл и ново значение, ако не се опитваме да ги тълкуваме, а не само да ги възхвалявали или заклеймявали и отричали.

Вече повече от 30 години датата 10. ХI. 1989 г. се отбелязва от левицата като начало на „демократичните процеси“ в българското общество, разобличаване на тоталитаризма и радикален преход към т. нар. „пазарна икономика“. Левицата определено се гордее с тази дата и със своята смелост да решава радикално вътрешните си проблеми в полза на цялото общество. Не казвам, че в тези определения няма истина. Но тъй като формулировките са прекалено категорични и в същото време твърде малко съдържащи конкретност, значението им е привидно изчерпателно и показателно за протичащите в левицата процеси на излизане от догматизма и отказ от основни положение от теорията, върху която се изграждаше социализмът. Затова и станаха удобно прикритие за фактическия отказ от социализма и като учение, и като социално-политическа практика. Чисто и просто „думи, думи, думи“, както в зората на модерната епоха се произнесе Шекспировият герой Хамлет.

Думите обаче са ни дадени да означаваме нещата и явленията, да им придаваме смисъл, а не да прикриваме собствената си интелектуална немощ, демагогията и ленивия си ум. Те затова не успяват въпреки старанието и патоса на произнасящите ги дълго да прикриват историческата неистината. Все един ден става възможно да се види какво е реалното състояние и да се преодолеят заблужденията.

Когато повтаряме, че на 10 ноември 1989 г. е започнал рязък процес на демократизиране на левицата, трябва да знаем кои са всичките следващи явления, неизбежно произтичащи от този процес. По същество цялото ляво пространство у нас, но и в Европа, се преформатира, промени вида си, лозунгите, принципите, крайните цели. Започна неговият разпад.

Затова и определям 10 ноември като вълчият капан и змийската отрова за БСП и левицата!

Реставрацията на капитализма изискваше бързо възстановяване на буржоазията като класа, която да овладее раздържавяващите се вече средства за производство и да управлява натрупващия се капитал. През 1944 – 46 година българската буржоазия бе физически ликвидирана, като й се отне цялата собственост и тя престана да съществува. През 90-те години на ХХ век бе невъзможно тя да бъде извадена от нищото и да й се даде нов живот, макар че се направи опит чрез реституцията на недвижимата собственост да бъде реанимирана. Но напразно. Нямаше ги някогашните собственици на фабрики и търговски предприятия, на банки и инфраструктурата. А техните наследници бяха напълно неспособни да продължат прекъснатото им дело. Затова бе намерена друга възможност, която само на пръв поглед изглежда исторически парадоксална.

Без буржоазия и капиталисти капитализмът е невъзможен. Затова и възраждането им бе жизнено важна за историята необходимост, която трябваше да се изпълни в изключително кратки срокове. И това трябваше да го направи държавата, която в началото на политическите промени беше все още социалистическа и се управляваше от БСП. Историята възложи на БСП да извърши повторната буржоазно-капиталистическа революция и реставрацията на капитализма и буржоазията като управляваща класа. Такава шега историята никога и с никого преди не си бе правила. Но сега я направи и то напълно сериозно и безапелационно. Това бе историческата задача за БСП, която я промени напълно и, струва ми се, завинаги. Тя реабилитира и реставрира класата и социално-икономическата и политическата система, която 45 години преди това бе ликвидирала. И то пак по повелята на историята.

БСП не можеше да изпълни поръчението на историята, ако останеше в предишния си вид, с политическата си идеология, начина на мислене и ръководните си кадри. Това стана много бързо, макар самият разпад на партията да продължи доста време. Потребно бе да се подмени ръководният състав, да се въведат в него нови и послушни хора. Най-важното обаче бе да промени изцяло обликът й, като партията се откаже от своята идеология и промени отношението си към капитализма. Най-радикалното, което БСП заявяваше, че извърши спрямо капитализма, бе, обтекаемата и по същество нищо не означаваща формула, че „той ще бъде преодолян“, а не отречен и разрушен. Тази социалдемократическа дреха й прилегна и в нея тя се почувства удобно и дори красива и привлекателна. БСП промени нрава си, запазвайки обаче козината си. Това й гарантира още няколко години управление, после излъчен от нея президент и безпроблемно битие на ръководството й. Като я направиха социалдемократическа партия, я превърнаха в дребнобуржоазна и я отчуждиха от членската й маса. Тя обаче не се разтревожи кой знае колко и продължи уверено да следва начертания й път на реформатор, ала не и на отрицател на капитализма.

Повтарям: БСП възстанови буржоазията, капиталиста и капитала, но под условието нейни членове измежду предишните и тогавашните ръководства на партията, държавата и стопанския живот да развият солиден бизнес и бързо да натрупат капитал. Аз не знам дали са раздавани куфарчета с пари, но знам, че мнозина от днешните най-успели бизнесмени и най-богати българи са хора, които чрез своето тогавашно положение на големи държавни стопански обединения, комбинати и предприятия успяха да поемат бизнес контактите и партньорите на ръководените от тях държавни икономически субекти. Това им даде летящ старт и най-способните (а те не бяха малко на брой!) развиха мащабен бизнес.

Промяната на БСП отиде толкова далеч, че партията дори се изроди в антикомунистическа и по същество отрече цялата си история, свързана с революционните борби, антифашистката съпротива и строителството на социализма. Това за мене бе ниската и най-позорната точка, до която можеше да стигне БСП в своето падение. Антикомунизмът е нещо много страшно, за да бъде отминавано със снизхождение. Но с него БСП се отплаща за благоволението на капитала и неолиберализма да я запазят от изстъпленията на новоизлюпените демократи, либерали и политици на „прехода“. И от самата държава, която тя сглоби набързо.

През тези тридесетина години от промените в края на ХХ век можем да проследим колко методично и последователно БСП осъществява реставрацията на капитализма и буржоазията. Аз не твърдя, че има някаква конспирация, заговор или автор на сценарий, но ръководствата на партията от Лилов до Нинова следват зададената от историята логика и нито за миг не се отклоняват от нея. Аз смятам, че отказът на БСП да състави правителство през януари-февруари и връщането на мандата от Първанов и Добрев през февруари 1997 г. е окончателното утвърждаване на буржоазно-капиталистическата система. С този акт, прикриван и до днес с твърденията, че така България била спасена от гражданска война, само потвърждава моето заключение. Никаква опасност от въоръжени сблъсъци не е имало и не е можело да има. Просто тържествено и привидно трагично се поставя краят на първият етап от радикалната промяна на партията и на процеса по реставрацията на капитализма. Властта бе предадена не на СДС, а на капитала и капиталът трябваше от тук насетне да решава кой да управлява, кой да е опозиция, какви закони да се приемат и кой как да живее.

С този акт окончателно се скъсва с каквато и да било мисъл за социализъм, социална справедливост, свобода, равенство, братство. БСП запази думите, но вече не знае смисъла им, а и той не ги интересува.

Изредените факти са вече част от историята, а историята трябва да се тълкува съобразно фактите и особено според резултатите, съдържащи се в тях. Внимателното им и освободено от шаблоните на „демократичната“ публицистика и пропаганда разглеждане и оценяване няма как да не ни доведе до заключенията, които тук правя. Без значение е дали тези изводи са лицеприятни за едни или други личности и политически субекти. Не толкова за личностите става дума.

Логичен е въпросът: защо все пак при цялото ужасяващо обедняване на нацията и обществото подкрепата за БСП и левицата е толкова ниска и пада все повече? Причината според мене е, че подкрепялите и подкрепящите БСП са хора все още идеологизирани и с подчертана нагласа към левите и дори комунистически идеи, а срещу себе си не виждат тя да ги споделя. Как тогава да дават подкрепа специално за един политически субект, щом той не се отличава принципно и съществено от другите? Политическият субект може да те уверява да умопомрачение, че има програма за излизане от бедността, че ще реши проблемите и държавата ще се изправи на крака, но щом не различават в програмите им своите идеи, за хората това не е от значение..

Аз се боя, че като изпълни окончателно задачата на историята да реставрира капитализма, БСП, а и левицата като цяло в досегашния й състав и вид, са достигнали предела на своите политически възможности. Не знам как след време историята ще съди за тази нейна заслуга, ала реставрацията изчерпа напълно силите им и те не могат да се възстановят. А и дори не се правят опити за това.

Историята на БСП от 10 ноември 1989 г. до днес е история на все по-голямо отдалечаване от левите идеи, от реалните социални въпроси, както и на нейното упорито обуржоазяване и сродяване с неолибералните идеологии и политически практики. Тя се обуржоазява като начин на мислене, а не заради присъствието в нея на богати и дори много богати хора. Това е толкова опасно, че потвърждава казаното по-горе, че БСП е изчерпала жизнените си функции и изобщо не мисли за някакво възраждане. Нейната цел е един ден да се върне във властта, за да докаже своята пригодност, но и за да удовлетвори естествените амбиции за власт и служби на доста нейните членове – особено тези от ръководните й органи. С такива амбиции за каква социална справедливост да говорим и за какъв социализъм?

Ето накратко моята теза за значението на 10 ноември и неговото приложение върху левицата, лявата идеология и БСП.