/Поглед.инфо/ Нещо много се разшава държавният елит и твърде съгласувани ми се виждат действията на отделните негови по-първи представители. Единият каже нещо заплашително, другият свиква съвещание, за да извести, че е „внесъл светлина в тъмнината с делата си“, третият иска оставка на президента, четвъртият озвучава колко добре и в полза на обществото работи този елит. В промеждутъците на тези актове, шайка професионални бандити разрушава лагера на протестиращите пред Ректората на Софийския университет и това не се забелязва и отчита в официалните хроники на МВР като произшествие.

Подобно фалшиво звучащ припев се повтарят заканите, че ще се води дебат за нова конституция и че предстои свикването на Велико народно събрание. Макар че и платените от управниците социологически агенции отчитат срив в доверието към правителството, неговия председател, към главния прокурор и че почти никой не вярва на аматьорските юридически опити на Борисов, Захариева, Барни Ръбъл и на присъединилия се към тях някой си Ципов. Всички те заедно пък са като беквокал на Сачева, която на всичко отгоре се хвали, че никога не е променяла политическите си убеждения, чиито корени са в семейната й среда, възпитанието и образованието й от пет-шест магистърски степени.

В същото време протестите шестват у нас и в чужбина, хората искат оставки, народът е гневен, нетърпелив. Медиите се мъчат да обърнат погледите ни към Беларус, но за тяхно съжаление там пожарът бързо бе овладян и вече стихва – въпреки напъните да се изкара ситуацията като избухване на демокрацията и тържество на европейските ценности. И въпреки това медиите коментират и показват повече Беларус отколкото София, Варна и другите градове и села, където хората блокират кръстовища, изграждат палаткови лагери, скандират, правят демонстрации и шествия. Някаква кметица от ГЕРБ пък виждала в тези протести политическо двуличие, а онази от Кърджали забелязала, че броят на младите на протестите намалял. Може и да е намалял, но пък броят на възрастните се е увеличил. И това също свидетелства, че на хората им е прекипяло.

Икономиката е напълно рухнала, безработицата се увеличава, правителството очевидно е неспособно да се справи с настъпилата вече криза.

Ще каже човек, че това са просто две реалности, съществуващи паралелно; че те се срещат някъде в безкрайността и че всичко си е в реда на нещата.

Истински сюжет от театъра на абсурда…

На мене обаче това не ми харесва, наостря ме и ме кара да си мисля, че нещо лошо ще се случи; че то усилено и старателно се готви и скоро ще видим какво е то.

Знам само, че това, което ще стане, е реакцията на капитала и властта и ще е тяхното отмъщение за страховете и неприятностите, които „лошият материал“ им е създавал в продължение на вече месец и половина.

Това, което ще стане, ще е непременно поощрено от апатията, бездушието и предателството на левицата и нейното ръководство. То е поощрено и от всички, които обявиха протестите не за политически, а за морални и ги оставиха в ръцете на хора, които можеха да ги водят до определен момент, но вече са негодни и започват да ги профанират.

Боя се, че и т. нар. „Европа“ е солидарна с властта и с нейната „висока“ интелигентност се прави, че „европейските ценности“ са по-важни от народното негодувание и желанието българите да се отърват от простащината, арогантността и некадърността на властта, която ги води към пропаст.

Въздухът толкова се е сгъстил, че няма как нещо тревожно и опасно да не се случи в бедното и многострадално наше отечество.