/Поглед.инфо/ Данните от НСИ за външната търговия през 2024–2025 г., коментирани от Васил Велев, разкриват тревожна картина – износът намалява, вносът расте, а търговският дефицит се разширява до над 16 млрд. лв., достигащ около 21 млрд. лв. с услугите. На този фон се отчита икономически растеж, който поставя въпроса каква е реалната цена на тази динамика.

Когато числата започнат да изместват разказа

В икономиката има периоди, в които интерпретациите изпреварват фактите, но има и такива, в които самите факти започват да се подреждат в картина, която не може да бъде прикрита с думи. Данните за външната търговия на България през последните две години очертават именно такава картина, в която всяка следваща стойност не просто допълва предходната, а я усилва и задълбочава. Износът се свива от около 86.7 млрд. лв. до приблизително 84.1 млрд. лв., което на пръв поглед може да изглежда като умерено колебание, но когато се разглежда в контекста на останалите показатели, започва да придобива съвсем различен смисъл. Паралелно с това вносът не просто нараства, а преминава психологическата граница от 100 млрд. лв., достигайки над 100.3 млрд. лв., което означава, че вътрешното търсене в страната се задоволява все по-малко от местно производство и все по-силно от външни източници.

Така постепенно се оформя разминаване, което вече не може да бъде определено като нормално търговско колебание. Разликата между това, което България продава на света, и това, което купува от него, нараства до над 16 млрд. лв., а когато към нея се добавят и услугите, общият външен дисбаланс достига около 21 млрд. лв. Тази стойност не е просто голяма – тя е показателна за процес, при който икономиката започва да губи вътрешната си опора и да се опира все повече на външни фактори.

Европейското пространство вече не компенсира слабостта

Особено показателно е, че тази динамика се развива не в периферни пазари, а в рамките на Европейския съюз, където България по дефиниция би трябвало да има стабилни позиции. Износът към ЕС намалява от над 55 млрд. лв. до около 53.8 млрд. лв., докато вносът се увеличава от приблизително 60.5 млрд. лв. до над 65 млрд. лв., което разширява дефицита до нива над 11 млрд. лв. Тази промяна не се случва рязко, а постепенно, което я прави още по-опасна, защото се вписва в една привидно нормална икономическа динамика, зад която обаче се крие изместване на равновесието.

Точно тук започва да се усеща, че проблемът не идва отвън, а се заражда отвътре. Пазарът е същият, достъпът е същият, правилата са същите, но резултатът е различен. Това означава, че причината не е в средата, а в способността на икономиката да се адаптира към нея. Както неведнъж е отбелязвано в анализите на Поглед.инфо, подобни процеси рядко са внезапни – те се натрупват, докато в един момент започнат да се проявяват ясно в статистиката.

Потреблението се превръща в канал за изтичане

Когато погледът се насочи към търговията с трети страни, картината се изостря още повече. Износът към тях остава практически без съществена промяна – около 30.7 млрд. лв. срещу 30.4 млрд. лв., което създава усещане за застой, докато вносът нараства значително и достига над 43.7 млрд. лв. Това означава, че всяко увеличение на вътрешното потребление в България се реализира чрез вносни стоки, а не чрез местно производство.

Този процес променя самата логика на икономическото движение. Парите, които влизат в системата, не остават в нея, за да създават нова стойност, а преминават през нея и излизат навън. Така икономиката започва да функционира като канал, през който се преразпределят ресурси, без да се натрупва вътрешен капацитет.

Разходите създават растеж, който не остава

На този фон отчетеният ръст на БВП започва да изглежда като резултат от различен тип процеси. Той се формира не толкова от увеличено производство или разширяване на износа, а от вътрешно търсене, което се поддържа чрез разходи. Държавата увеличава своето присъствие, разширява бюджетните плащания, повишава възнагражденията в публичния сектор и разпределя ресурси чрез различни механизми. Това създава движение в икономиката, което се отчита като растеж, но когато това движение се реализира чрез внос, ефектът остава извън страната.

Така се получава ситуация, в която икономиката изглежда активна, но реално не натрупва устойчивост. Оборотът съществува, но стойността не се задържа. Динамиката е налице, но основата отслабва.

Контурите на зависимостта стават видими

Разпределението на дефицита показва ясно къде се концентрира този процес. Турция и Китай изпъкват като основни източници на дисбаланс, като при Турция разликата между внос и износ надхвърля 5.7 млрд. лв., а при Китай достига сходни мащаби при значително по-нисък износ. Това означава, че значителна част от вътрешното търсене в България поддържа производството в тези икономики, докато собствената производствена база остава встрани от този процес.

С течение на времето подобна структура започва да се превръща не просто в икономически факт, а в зависимост, която влияе върху възможностите за развитие. В този контекст анализите на Поглед.инфо нееднократно подчертават, че когато една икономика започне да функционира основно като пазар, тя постепенно губи способността си да определя собствената си траектория.

Движение напред, което води назад

Така се оформя картина, в която отделните елементи не изглеждат драматични сами по себе си, но събрани заедно започват да се усилват взаимно. Намаляващият износ, растящият внос, разширяващият се дефицит и нарастващите разходи създават движение, което на повърхността прилича на развитие, но в дълбочина променя посоката.

В този процес няма рязък момент, в който всичко се обръща. Има натрупване, което постепенно измества равновесието, докато в един момент самата система започва да реагира на собствените си ограничения. Именно там се появява въпросът, който все още стои без ясен отговор, но вече не може да бъде отлаган – докъде може да се разширява този модел, преди да започне да се самокоригира по начин, който няма да зависи от политически решения, а от самата икономическа логика.

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.