/Поглед.инфо/ Настъпващото лошо се усеща отдалеч. Защото е опасност. А и то по-дълго се подготвя и говори за себе си още преди да е дошло. Пък и се подготвя шумно, злобно, с настървение. Но нали нашият свят „целият в зло лежи“, та не е чудно още едно зло повече да усетиш, че се стоварва върху тебе, а не плахото добро, които те гледа и скоро ще ти помогне.

Доброто е тихо и трудно забележимо. То върви към нас, но не шуми, не ни вика и не привлича погледите ни, за да го съзрем отдалеч. Не се е и хвали! Ала идва и трябва само внимателно да разчитаме знаците на Бога, за да проследим пътя му и да се готвим за деня, в който то ще застане пред нас в целия си ръст.

Говоря не изобщо, а конкретно за процесите в съвременния свят. В него е по-тревожно и все несправедливости се случват: страдат народи, държави, отделни хора, войни се водят, стреля се, пролива се кръв; хлябът не достига, а няма и покрив над главите на всички. Беднотия, мизерия, разорения и мъки.

И все пак…

И все пак има достатъчно ясни податки, че времето вече се е размърдало и се отварят нови процеси, които ще променят света, ще наложат нов световен ред, в който държавите ще се прегрупират различно от сегашното им разположение.

Установяването на нов световен ред и преначертаването на геополитическата карта вече наистина започна. Неговият най-отчетлив и шумен израз е специалната операция на Русия в Украйна, но и поведението на новите велики сили от Азия и Латинска Америка, които заедно с Русия формират нова конфигурация на реално най-могъщите днес държави.

Това обаче не е обикновено преразпределяне на територии и зони на влияние, пазари, източници на суровини и военни и икономически съюзници, а начало на ново отношение към световните дела, икономическите отношения, производството и разпределението на благата и услугите. Няма да е пресилено, ако кажа, че става дума за дълбока реформа на социално икономическата система, която е път не само към нейното преодоляване, но и цялостно отхвърляне и заменяне на с нова. Тази нова система е все още в ембрионален стадий, ала нейният живот по-късно вече не буди съмнение. Кога ще започне той, е трудно да се каже, но несъмнено предстои.

Русия вече обяви официално чрез своя министър на икономиката и търговията и то в Държавната дума, че се отказва от неолибералното абсолютизиране властта на пазара. Това правят и другите нови велики сили. Решението им е дълбоко осъзнато, премислено и изведено от практическия опит на руската и другите икономики за пагубната роля на пазара. То не е просто една икономическа мярка, наложена с цел стимулиране на отделно направление или сегмент в икономиката и промишлеността, а преосмисляне на икономическия модел, който светът си бе наложил под диктата на САЩ. Но се видя, че всичко не бива да се подвежда под един общ знаменател и да се преувеличава една или друга икономическа идеология. Русия предприе тази стъпка, за да развие един важен отрасъл, отпаднал под диктата на пазара като икономически неизгоден и със слаба възвръщаемост. Когато обаче възникне нужда, а тя винаги възниква по отношение на промишлеността, при сега действаща система, е нужно а да се извършват преустройства, промени в законодателството, да се търсят спешно различни варианти, за да се отговори на необходимостта.

Русия обяви, че сега за нея е крайно важно да съблюдава своя технологичен суверенитет и ще развива толкова важното и нужното й електронно машиностроене, което пазарът не харесваше и отхвърляше. За целта се въвеждат икономически и финансови стимули, които държавата предоставя, за да се преодолее „нежеланието“ на пазара и се задоволи огромната потребност за сигурността и развитието на Русия.

Колцина са тези, които знаят, че член първи на Конституцията на Иран, определя, че държавата е основана върху… „страха от Страшния съд“. Т. е. нейните жители трябва така да живеят в нея, че да дадат „добър отговор пред Страшния съд“. Това вече е коренно различен от всички други народи и държави принцип на държавно устройство и функциониране на държава. И е друго отношение към човека и човешкия живот. Този принцип изключва прословутия протестантски и либерален принцип на „всичко е позволено“ и съсредоточава държавното строителство в една нравствена точка. Най-важни са Божиите, а не човешките правила и норми. Защото Бог, а не човек ще съди на Страшния съд и ще определи дали сме грешни или праведни, дали ще наследим „място злачно, място прохладно“ или ще горим в адовите пещи.

Такава държава не може да бъде нечовешка, зла, потисническа, мразеща света и хората. Макар че за такава я представят неолибералите, но от член първи на Конституцията й става ясно защо. Тя разрушава причините за човеконенавистничеството и желанието за световно господство заради злата сила и икономическото и военно-политическото могъщество. А то е постигнато не с ум, изобретателност, труд, а с насилия, грабежи, унизяване на народите, използване на техния труд и богатствата на техните отечества за свои нужди. Сега народите трябва да се върнат свободата, като се отърсят от политическата и икономическата зависимост от западните си господари и използват възможностите на своите икономики, умове, организационни способности, за да създават сами нови технологии и да имат достъп до такива, произведени от други държави. Ще се върви очевидно и към едно ново международно разпределение – този път на технологии и нови производства. Научните и научно-технологичните постижения на една държава не могат да бъдат затворени и достъпни само за нея, а по-малките и по-слабите икономически, както и по-изостанали технически технологично да бъдат изолирани от тях. Новият световен ред ще премахне тази въпиюща несправедливост и ще изравни народите в свободата да се ползват от научно-техническите постижения на човечеството.

През 2016 г. в статията „Каквото си надробил, това ще сърбаш - или бунтът на културите като фактор в геополитиката днес“, която публикувах в „Поглед Инфо“, (https://pogled.info/svetoven/kakvoto-si-nadrobil-tova-shte-sarbash-ili-buntat-na-kulturite-kato-faktor-v-geopolitikata-dnes.75645) лансирах тезата, че дълбоките социално-икономически, геополитически,и военно-политически трансформации през ХХI век започнаха с едно явление, което нарекох „бунт на културите“. Уточних, че културите са тези, които първи „възроптаха“ срещу глобалистичното унифициране на народите, икономиките, нравите, начините на производство, законодателствата, морала и духа. Бунтът на културите бе отначало слабо забележим и сякаш засягащ само достойнството и реномето на културите, които бяха принудени да се лишават от своето своеобразие и самобитност, да отстъпват от традициите и особеностите, придобити като национални и извлечени от характера на нацията, която изразяват и представляват. Недоволството, съпротивата, раздразненията бяха първите форми на надигащо се мащабна явление, които съзря най-напред в ислямските култури, но после се прояви и в православните, а и различни други култури. Те съзряха опасност за себе си в глобализацията и унификацията на бита на различните народи, защото усещаха, че това ще засегне най-вече тях, техните природи и нрави. За тях бе недопустимо да губят своеобразието си, за да заприличат на англосаксонските, да изгубят своя автентичен характер и да се превърнат изцяло като подражателки на един-единствен образец.

И отхвърлиха този диктат! Не само го отхвърлиха, но и разшириха и увеличиха съпротива срещу унификацията и грабежа. Резултатите вече се виждат. Залезът на въпросната глобализация на икономиката бе възможен именно заради бунта на културите. В това не може да има съмнение.

Още по-малко съмнение можем да имаме и доколко този процес се разраства, развива и придобива забележителен мащаб. И то дотолкова, че вече влияе и върху цялостното поведение на държавите, правителствата и народите. Дори и вътре в изглеждащата монолитна и единна в принципите, върху които е изградена, международна структура като Европейския съюз. Европейският съюз се раздира от вътрешни противоречия и е изгубил вече своите сили не само защото държавите в него не могат да синхронизират своите икономически интереси, а защото културите на тези народи се бунтуват непримиримо и разрушават съюза отвътре.

Народите отрезвяват и осъзнават, че така повече не може да се живее и започват да изграждат живота по друг начин, за да съхранят своите култури, традиции и национални нравствени норми. И все повече ще се утвърждава принципът за „страх от Страшния съд“ в общественото и държавното устройство.

Да, световният ред се променя бавно, но необратимо. Настъпва ново време…

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели