Перверзната симбиоза между парите на ГЕРБ и фанатизма на провалената десница роди поредната бутафорна картинка в центъра на София, този път в Университета. Случващото се там от петък вечерта е свещен съюз на Бай Ганьо, Полиграф Полиграфович, Йозеф Гьобелс и Андрей Жданов, сформиран в името на "великата цел" - да бъдат върнати на власт герберите, а ако може покрай тях в парламента да се промуши и остатъчната десница.
Главните роли в тази пошла комедия са поверени на активисти на ГЕРБ и ДСБ, предрешени като "интелектуалци" и "университетски преподаватели". Извинете, моля,какъв интелектуалец може да бъде онзи посредствен апаратчик от Костовата организация с манталитет на гаулайтер, който си въобразява, че е църковен професор, религиозен мислител и Торквемада на качеството. Епизодичните роли са дадени на други персони - журналистки и пи ар-ки с огромни претенции и нулев умствен капацитет, както и либералстващо-папагалстващи NGO-активисти. Това е средата, в която българската десница вирее най-добре - среда на претенциозни илитерати. И ще помоля да не се говори за "морална революция" и "чистота на помислите", „пробуждане“, „единство, творчество и красота“. Случващото се е банален опит на снобеещата неолиберална олигархия да задържи позициите си. Не очаквайте от тези хора да говорят за социална справедливост, равноправие и преодоляване на неравенствата. Главните герои на фалшивия ни бунт са храненици на чужди фондации, чиято основна цел е да ни налагат пазарно фундаменталистките си догми. Между другото, това са догми, които отдавна са отречени в цивилизования свят. Единственото място, където продължават да виреят, са главите на нашите фондационери. Те, разбира се, гледат с презрение на всеки опит за социално говорене и за социални действия. За тях е важно да си осигурят чуждото финансиране. Неолибералната олигархия разчита точно на такива лица да защитават интересите й.
Остатъчната десница, разбира се, също е готова да помогне. Ако трябва, ще организира "поход към Рим", като този на Мусолини от 1922 г. или "нощ на дългите ножове", като тази на Хитлер от 1934 г., срещу всеки, който си позволява да мисли различно от десните "интелектуалци". Българската десница е изключително толерантна, но само към хората, които мислят като нея. Към останалите, т.е. към хората с други мнения, тя се държи точно както се е държал Лаврентий Павлович Берия с опонентите на Сталин. Изобщо днешната българска десница е едно от най-авторитарните образувания на този свят. Възхвалява европейските ценности, а в мокрите й сънища най-често се явява Аугусто Пиночет. В краен случай Бойко Борисов...
