/Поглед.инфо/ Разделението в Украйна е политическо, икономическо и културно-религиозно, а не интелектуално-естетическо. Източна и Западна Украйна са толкова различни, че даже е чудно как все още съществуват в една държава.

Четейки статиите на някои български десни анализатори по повод случващото се в Украйна, оставам с впечатлението, че те мързеливо преписват собствените си текстове, посветени на летния софийски протест. Тогава десните анализатори ни обясняваха, че викащите „Оставка!“ са умни, красиви, боговдъхновени, вълнуващи се от дълбоки екзистенциални въпроси и изобщо прекрасни във всяко отношение, докато тези, които не викат, са прости, зачукани, грозни, не ги интересуват високите материи, а се вълнуват единствено от дребнавости като сметки за ток, заплати и пенсии.

Днес десните анализатори се опитват

да ни пробутат същата
тъпа манипулация

само че по отношение на Украйна. Ако направим глупостта да повярваме на анализите им, трябва да приемем, че протестиращите в Киев са рицари на европейската цивилизация и безстрашни борци против тиранията на Москва. А пък останалите са страхливи граждани със съветски манталитет, които никога няма да разберат какъв кеф е да се бориш за тържеството на западните ценности, опитвайки се да преминеш с багер през полицейските редици.

Да, в Украйна действително съществува дълбоко разделение. Само че то не е между „умните и красивите европейци“ и „грозните и тъпите антиевропейци“, както се опитват да ни убедят десните български анализатори. Разделението в Украйна е политическо, икономическо и културно-религиозно, а не интелектуално-естетическо. Източна и Западна Украйна, които географски са разделени от р. Днепър, са толкова различни, че даже е чудно как все още съществуват в една държава.

Най-напред трябва да се знае, че Западна Украйна никога не е била част от Русия за разлика от Източна Украйна, която Богдан Хмелницки присъединява към руската държава още през 1654 г. с договора от Переяслав. Руските войски стъпват в Западна Украйна едва по време на Първата световна война и съвсем не оставят добри спомени с действията си, включващи депортации, масови арести, концлагери, изселване на свещеници. Не след дълго Западна Украйна насилствено е включена в рамките на Съветския съюз, което никак не допринася за засилване на добрите чувства на тамошното население към руснаците.

Мнозинството от жителите на Източна Украйна, обратно, винаги са се чувствали свързани с Русия. Това е и индустриалният център на страната, където са концентрирани основните предприятия от въгледобивната и военната промишленост, корабостроителството, черната металургия, нефтопреработката. Този факт е поредният повод за задълбочаване на разделението, изразяващо се в често срещаните твърдения, че „Изтокът продължава да храни Запада“. Естествено, жителите на Западна Украйна не остават по-назад в претенциите. Те твърдят, че за Изтока е характерна носталгията по соца, че там престъпността е по-голяма, а СПИН-ът е по-разпространен. Писателят Василий Шкляр дори заяви, че Донбас и Крим трябва

да бъдат отрязани като
гангренясал крайник

Колегата му Юрий Андрухович смята, че жителите на тези райони по принцип си ги тегли към соца и затова е по-добре те да бъдат махнати от същинската Украйна. Става дума за онази същинска Украйна, която се отличава преди всичко със силните си антируски чувства. В продължение на векове жителите на тези земи са възприемали „московците“ като основни свои врагове. Да вземем например историята на класическия западноукраински град Лвов. Основан през XIII век, той е бил включван в рамките на Полша и Реч Посполита (1349-1772), на Австро-Унгария (1772-1914), за съвсем кратко на Русия (1914-1919), отново на Полша (1919-1939) и едва след Втората световна война става част от Съветския съюз.

В Западна Украйна просто няма как да обичат руснаците и ще използват всеки повод, за да протестират срещу всяка власт в Киев, която им се стори твърде податлива на влияния от Кремъл. В Западна Украйна се отнасят с дълбоко подозрение към всичко, свързано с Москва, и с открита неприязън към проруски настроените си съграждани от източните части на страната. Западните украинци наричат източните „москали“, а на днешните митинги един от най-често скандираните лозунги е „Кто не скачет, тот москаль!“. Националистите призовават жителите на източната част на Украйна

да бъдат изселени
в Русия

и особено не обичат украинците с еврейски произход.

Антисемитизмът е твърде болезнена за Украйна тема. Еврейски общности съществуват по тези места още от времето на Киевска Рус. Именно на територията на днешна Украйна евреите развиват някои от най-значимите си религиозни и културни движения, като например хасидизма. Непосредствено преди Втората световна война евреите съставляват около една трета от украинското градско население. По време на хитлеристката окупация са избити близо един милион украински евреи. Емблематични в това отношение са кланетата в Одеса, Бабий Яр, Лвов. Убийствата са извършвани основно от германските айнзацгрупи, но в подготовката и извършването на украинския холокост активно участие вземат и полицейските части, съставени от местни граждани.

Украинският антисемитизъм
има многовековна история

и затова не бива да бъдат подминавани с лека ръка опитите за съживяването му. На днешните протести в Киев едни от най-екстремистки настроените участници са членовете на опозиционното Всеукраинско обединение „Свобода“. Това е партията с големите сини знамена с нарисуваната върху тях длан с трите пръста. Това е партията, която редица западни анализатори наричат ултранационалистическа, ксенофобска и антисемитска. И имат всички основания да я наричат така. През 2004 г. лидерът на „Свобода“ Олег Тягнибок отдава почит на всички онези украинци, „които се бореха с москалите, с немците, с чифутите и с всички останали нечестивци, които искаха да ни отнемат държавата“. По-нататък Тягнибок заклеймява „москалско-чифутската мафия, която управлява страната“. Срещу лидера на „Свобода“, който и днес е един от най-активните митингуващи, е повдигнато обвинение за разгаряне на междунационална вражда. След Оранжевата революция обаче обвинението е снето.
В актива на „Свобода“ има и други ярки антисемитски прояви.

През 2011 г. партията прави опит да провали ежегодното поклонение на евреи от цял свят в град Уман, Черкаска област. Всяка година там пристигат ортодоксални евреи, които се покланят на гроба на един от най-известните хасиди - раби Нахман. Активистите на „Свобода“ обвиняват дошлите на поклонението евреи, че с нетрадиционния си външен вид обиждат дълбоките християнски чувства на местното население. Ето защо не е никак учудващо, че в списъка на десетте най-върли антисемити, съставен от американския Център за защита на правата на човека „Симон Визентал“ през миналата година, Олег Тягнибок е поставен на почетното пето място.

Няма да намерите тези факти в никой от анализите на българските десни анализатори, посветени на събитията в Украйна. Тези факти се премълчават, защото не се вписват в толкова любимата на десните

черно-бяла картинка

в която едни ангелоподобни същества се бият със силите на тъмнината. Така де, не е много прилично да признаеш, че някои от най-активните „борци за демокрация и европеизация“ всъщност са крайни националисти и яростни антисемити. Някак си много лесно се забравя, че ако постоянно крещиш „Долу Путин!“, „Оставка!“ и „Червени боклуци!“, няма да се превърнеш в демократ. Ще се превърнеш в същия авторитарен персонаж като тези, против които твърдиш, че се бориш. Този принцип важи с пълна сила както за Украйна, така и за България.

Преса