/Поглед.инфо/ През годините, последвали края на Студената война, в света имаше един единствен хегемон - Съединените американски щати. Непритеснявана от никого, Америка можеше да прави каквото пожелае. Да бомбардира европейски държави, като Югославия, под претекст, че защитава човешките права. Да нахлува в други страни, като Ирак, с оправданието, че се налага на спаси света от оръжията за масово поразяване на Саддам, каквито оръжия, да не забравяме това, така и не бяха открити. Да организира преврати срещу правителства на държави като Венецуела, само защото не следват стриктно нейната политика. И още нещо много важно. Ръководители във Вашингтон не спираха да обясняват как основната им цел е да работят за възхода на свободата и демократичните ценности по целия свят. Кой знае защо обаче главни американски съюзници се оказваха държави като Саудитска Арабия, които нямат абсолютно нищо общо нито със свободата, нито с демократичните ценности.
Америка можеше да си позволи да прави всичко това поради една единствена причина - в света нямаше държава, която да оспори, дори и в най-малка степен нейното господство. Това беше лошо, не само за света. Това беше лошо за самата Америка. Защото както добре знаем от времето на комунизма, а и не само - всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно.
Да, в края на миналия век американското господство в света беше абсолютно. В началото на това столетие обаче нещата започнаха да се променят. В Китай странната и дори невъзможна за много правоверни политолози комбинация между авторитарна власт и пазарна икономика, дава чудесни резултати, превръщайки тази държава в силен американски конкурент. Засега основно на икономическия терен. Русия пък излезе от коматозното състояние, в което пребиваваше по времето на впиянчения Елцин и неговата банда олигарси, и недвусмисленно показа, че ще защитава своите интереси. Всъщност в момента Русия прави това, което би направила всяка нормална държава на нейно място, включително и Америка, и най-вече Америка - защитава интересите си. Я си представете за момент какво би станало, ако, да речем, в Мексико на власт дойде правителство, което не просто се упражнява в яростна антиамериканска реторика, ами официално заяви, че смята да вкара държавата с Евразийския съюз? Нали не се съмнявате, че на подобно мексиканско правителство Вашингтон ще му организира за отрицателно време един "всенароден бунт", една "цветна революция", която било с помощта на рояли и безплатни кафенца, било с помощта на мистериозни снайперисти, ще вкара американския съсед в правия път. Разбира се, една подобна акция няма да бъде определена като грубо показване на международното право, а ще бъде възхвалявана като "спонтанна революция на събудилото се мексиканско гражданското общество".
Преди да кажете, че подобен "мексикански" сценарий е невъзможен, вижте как реагира Вашингтон на събития, случващи се на хиляди километри от неговата територия и тогава се замислете как би реагирал на нещо, ставащо оттатък границата им. Наистина, много са интересни американските реакции по повод на ситуацията в Украйна и в Крим. Когато украинските националисти, бандеровци и фашисти окупираха държавни сгради и се саморазправяха с несъгласните с тях, Съединените щати определяха тези действия като легитимна проява на гражданското общество. Когато обаче съвсем легитимно избраният парламент на автономната област Крим поиска да организира референдум за статута на полуострова, това според Барак Обама и Джон Кери се оказа абсолютно нелигитимно. Оказва се, че Съединените щати държат много повече на онова прословуто решение на Никита Хрушчов от 1954 г, с което той изважда Крим от състава на Русия и го подарява на Украинската съветска социалистическа република, отколкото на желанието на преобладаващото руско население там. Всъщност няма нищо по-логично от притесненията на руснаците в Украйна. Със сигурност не са били никак щастливи, докато са гледали изстъпленията на Десния сектор в Киев и Западна Украйна по време на т.нар. "проевропейска революция", със сигурност не са се радвали на националистическите призиви да бъде очистена страната от "москалите". Няма нищо по-естествено от това руснаците в Крим да се съпротивляват на крайния украински национализъм и да вземат мерки срещу неговите ексцесии. Някак си не ми се струва вероятно те да повярват на уверенията на Обама или на баронеса Ащън как за една нощ антисемитите от партията "Свобода" и десните екстремисти са се превърнали в образцови носители на европейските ценности, които са безкрайно толерантни към рускоезичниците си съграждани. Всъщност не знам кой вярва на подобни приказки освен двама-трима български анализатори, чиито тинк-танкове съществуват благодарение на американските субсидии.
Едва ли в този момент някой би се наел да прогнозира какво ще се случи в Украйна и в Крим в близко бъдеще. Едно обаче е сигурно. Едноизмерният геополитически модел, при който господства една-единствена държава, си отива. Ние сме на прага на многополярен свят. Което е хубаво, защото, безспорно, многообразието е за предпочитане пред едноличната воля.
