/Поглед.инфо/ През последните десетилетия в световен мащаб легитимните структури на управление в държавата постоянно губят влияние за сметка на мултинационалните корпорации. Оказва се, че правителства, парламенти, президенти, които са избрани с гласовете на милиони, че и на десетки милиони граждани, имат много по-малко власт, отколкото напълно анонимните управителни тела на гигантските международни компании. Подобни практики се наблюдават дори в държави с утвърдени демократични традиции, а пък в държави като нашата, които обикновено се управляват от комплексирани и корумпирани лица, това е по-скоро правило, а не изключение. За да бъде оправдана безконтролната, на практика, власт на мегакорпорациите, се използват едни витиевати фрази от рода на тези, че "пазарът трябва да бъде напълно свободен", "не бива да пречим на чуждите инвеститори да развиват бизнеса си", "държавата изобщо не трябва да се бърка и за нищо на света не бива да подпомага българските производители, които трябва да се конкурират напълно свободни с чуждите". Хубаво, само дето проповедниците на подобни теории не споменават, че за да постигне такъв перфектен баланс между цена и качество, чуждият производител вече е бил спонсориран по един или друг начин от собствената си държава или е използвал технологии, които са вредни за човешкото здраве. Ето ви пример. Ако Трансатлантическото споразумение бъде прието във вида, за който лобират американците, всички страни от ЕС, включително и България ще бъдат залети от ГМО храни. Това, първо, ще убие окончателно и малкото останало родно производство и, второ, ще причини всевъзможни заболявания. Разбира се, ще има и печеливши. Това са компаниите, които пласират ГМО-продукцията, както и държавните служители, осигурили огромните печалби на тези компании.
Разбира се, въпросните местни лица, били те министри или депутати, не правят това безплатно. Те подпомагат възхода на мултинационалните компании срещу солидни суми. И това предателско по същество поведение не е особено изненадващо, защото българската политическа каста постоянно ни показва, че последното, за което я е грижа, са интересите на България. Нейните представители се занимават основно с това да оказват услуги на мегакорпорациите или на големите чужди държави. А най-често съчетават тези си дейности. Както е добре известно, мултинациналните компании се ползват с изключително високи протекции, идващи от световните центрове на власт. Така че нашите политически лакеи с едно действие си осигуряват двойна благодарност - от страна на корпорациите и от страна на световния политически истаблишмънт. И това автоматично им гарантира, че след края на тукашната политическа кариера, могат да разчитат да продължат дейността си в чужбина. В подобен развой на събитията няма нищо изненадващо, като се има предвид, че някои от настоящите управляващи съвсем доскоро бяха служители на чужди организации.
Има едно качество, което определено липсва на представителите на българската политическа каста. Тотално им липсва стремежът да защитават националните интереси. Те се интересуват единствено от трансатлантическите похвали и от трансатлантическите бонуси, които ще получат, при положение, че следват неотклонно чужбинските команди. Можете ли да си представите, например, че български депутати биха приели закон, който да противоречи на желанията на т.нар. ни чуждестранни партньори? Подобно нещо направиха управляващите от СИРИЗА в Гърция миналата седмица, като приеха закон, насочен към преодоляване на бедността сред най-уязвимата част от обществото. Направиха го с ясното съзнание, че т.нар. Тройка, тоест Европейската централна банка, Еврокомисията и Международният валутен фонд ще бъдат изключително недоволни от подобно законодателно решение. Тези институции никога не са защитавали обикновените хора, винаги са се борили за благоденствието на големите фирми. Всички тези 240 милиарда евро, които в последните години бяха насочени от еврозоната и от МВФ към Гърция всъщност бяха използвани не за подпомагане на обикновените гърци, а за спасяване на безотговорните банки и инвеститори, които са отпускали пари на гръцките управляващи. Особено циничен е фактът, че спасяването на банките е представяно като акт на "солидарност с гръцкия народ". И в същото време въпросните солидарни международни институции бълват огън и жупел, когато днешните управляващи в Гърция дръзнат да предприемат реални стъпки за подобряване живота на обикновените гърци. Разбира се, още не е ясно дали тези действия ще имат успех. Но поне хората опитват да направят нещо. Докато у нас никой от управляващата каста дори и не помисля да предприеме действия в посока подобряване живота на българите. Кастата е прекалено заета да се грижи за благоденствието на чуждите корпорации и на чуждите държави.
