/Поглед.инфо/ Азбучна истина е, че всяка държава взима заеми. Това е едно напълно нормално средство за правене на политика. Така че и в нашия случай правилният въпрос не е "Редно ли е да се взимат заеми?" Правилните въпроси са защо точно сега правителството реши да предприеме тази стъпка, защо пак всичко беше направено на юруш, дори без уведомяване на коалиционните партньори , защо се ползват услугите точно на въпросните четири банки, и, разбира се, за какво точно ще бъдат изхарчени парите. Да, България трябва да плаща стари задължения, но както показаха изчисленията на редица сериозни икономисти, сумите, които имаме да връщаме, са значително по-малки от страховитите 16 милиарда лева. Така че остават едни пари, които не е много ясно защо се взимат. И тук няма как да обвиняваме вечната българска подозрителност, вечното съмнение, че някой по върховете иска нещо да открадне. След като не ти обясняват аргументирано за какво ще бъде изхарчен всеки лев, след като действат на принципа "ако мине номерът", съвсем нормално е да станеш подозрителен.
В целия казус около подготвяния заем има и един друг доста неприятен момент, който е свързан с едно въпиющо лицемерие. То избива от обясненията на политиците, но особено личи в думите на някои т.нар. икономисти. Казвам т.нар., защото тези хора, които от години шестват по всички възможни телевизори, нямат нищо общо със сериозните икономически теории. Това са класически пропагандисти на неолибералните догми, които слабо информираните български журналисти, кой знае защо, наричат "икономисти". Между другото, България е една от малкото страни, в които възпитаниците на неолибералната школа все още се радват на сериозно отношение. В развития свят техните теории са отдавна отречени и ако не искаш да ти се смеят, ако искаш да минаваш за сериозен изследовател, в никакъв случай не трябва да говориш за "изначално лошата държава" и за "изначално прекрасния пазар".
Сигурно си спомняте, как преди година и половина, когато правителството на Орешарски реши да вземе заем от 1 милиард, нашите телевизионни икономисти ореваха света. Не спираха да ни заливат с апокалиптични прогнози, от които излизаше, че вземем ли въпросния заем, не след дълго ще изчезнем като нация. Като едни амбулантни проповедници, тези лица трамбоваха по жълтите софийски павета, разпъваха сгъваеми масички и столчета и даваха импровизирани пресконференции на чист въздух, след което слушащите оставаха с впечатлението, че всички българи трябва да се вдигнат на въоръжено въстание, за да спасят страната от зловещия план по взимането на заем на стойност 1 милиард.
Да, ние живеем в демократична държава и всеки има право да говори глупости. Най-вече неолибералите. Единственото правило, което все пак е хубаво да се спазва, е да има някаква, поне минимална последователност в разсъжденията. За жалост, българските неолиберални мислители не спазват дори това просто условие. Същите тези хора, които като едни черногледи Касандри вещаеха как заемът от един милиард ще направи това, което турци и комунисти не са успели, т.е. ще унищожи България, днес с безкрайно ведра интонация на щастливи идиоти ни успокояват, че няма нищо страшно в заем от 16 милиарда. Като ги слуша човек, може да остане с впечатлението, че 16 милиарда дори е малко и че трябва поне 32 милиарда да вземем-толкова добра била конюктурата.
Точно по същия лицемерен начин се държат и много политици. И затова не бива да се учудват, че почти никой не им вярва. Наистина, как да им вярваме, когато българският политически елит се е превърнал в една самозабравила се каста, чиито представители са станали професионалисти в една единствена област - на безсрамното лъготене и на още по-безсрамното крадене. Тази каста все още благоденства единствено благодарение на търпението на голяма част от българите. Но колкото и огромно да е това търпение, то все пак не е безкрайно. Тик-так, тик-так, това е любимото скандиране на феновете на испанската партия Подемос, което показва, че времето на кастата изтича. А това, което важи за Испания, важи с пълна сила и за България.
