Ако новото правителство наистина иска да успее, основното, което трябва да направи, не са някакви конкретни мерки в тази или онази сфера. Главното е да бъде сменена цялостната философия на управление, да бъде радикално преосмислена идеологията, която диктува управленските решения.
Сигурно сте забелязали, че правителствата, които ръководеха страната по време на прехода, без значение дали се наричаха десни, леви или центристки, изповядваха, с много малки изключения, една и съща философия. Кълняха се в една идеологическа схема, според която цялото общество трябва да бъде разглеждано като пазарен механизъм и, в което важат единствено законите на пазара. Според този възглед нещо има смисъл, само ако може да бъде остойностено и продадено на добра цена. Всичко, което излиза извън стоково-паричните отношения, е ненужно, безсмислено и обречено на изчезване.
Няма нищо лошо този принцип да се прилага в сферите на чистия бизнес. Проблемът възниква, когато започваме да го прилагаме и в области като здравеопазване и образование, например. Този възглед, защитаван години наред от пазарните фундаменталисти, е изключително вреден. той кара хората да мислят единствено за покупко-продажби, да се интересуват единствено от неща, които могат да им донесат моментална печалба.
Нека ви дам един пример, за да не звуча прекалено теоретично. Ако оголим възгледите на българските неолиберали до тяхната същина, ще получим следната картина - в България навсякъде и винаги трябва да звучи само чалга. Защо? Ами защото това е музиката, от която най-много се печели, която най-много се харесва и която най-добре отговаря на пазарните изисквания. И ако държавата се опитва да промотира някакъв друг вид музика - да кажем рок, или класика, то веднага ще бъде обвинена, че се намесва недопустимо и изкривява пазарната ситуация. Защото, нали знаете, държавата е изначално лоша и каквото и да направи, все е лошо, както проповядват българските радикални капиталисти от българските радикални институти.
Давам този пример, понеже често ме питат: ама какво е това неолиберализъм и защо толкова не го харесвам. Ами ето това е неолиберализъм в български условия - да се съгласите, че чалгата е единствената музика, заслужаваща внимание и ако някоя държавна институция реши да спонсорира оркестър, изпълняващ класическа музика, веднага да заклеймите и държавата и оркестъра, които се занимават с такива глупави, непазарни и неносещи никаква печалба неща.
Това беше пример от областта на културата, но същите принципи на турбокапитализма важат и за всички останали сфери в България. Например, ниските доходи, мизерните пенсии на нашите родители, на нашите баби и дядовци са пряк резултат от господстващата идеология на пазарния фундаментализъм. Според нея, човек има стойност само докато произвежда. В момента, в който излезе от пазара на труда, той се превръща в ненужна вещ. Пенсионерите и изобщо хората в неравностойно положение не произвеждат, значи няма какво да ги мислим и да се опитваме да им увеличаваме доходите. Ето това е типичното разсъждение на българските радикални капиталисти.
Разбира се, всеки човек в частния си живот има правото да изповядва каквито си иска възгледи. Проблемът в българския случай е, че пазарният фундаментализъм напусна сферата на личното и се настани в публичния живот. Именно неолибералната философия стои в основата на дивашката приватизация, на масовите съкращения на работници и служители, на замразяването на заплатите. Именно, защото всички български управляващи изпълняваха стриктно рецептите на радикалния капитализъм, стигнахме дотам да сме най-бедната държава в Евросъюза. Не знам вие какво мислите, но на мен ми е обидно, когато чувам, че основното, с което привличаме чужди инвеститори, е евтината работна ръка. Не може, не е редно да изтъкваме мизерията си като основно предимство.
Новото българско правителство има шанс за успех само в случай, че откаже да следва предписанията на пазарния фундаментализъм. Хубаво е, ако хората, които вземат големите решения за бъдещето на България, да не забравят, че има и други неща, освен купуване, продаване и печалба. Има неща като солидарност, социална справедливост, грижа за по-слабите. Вярно, това не звучи никак пазарно и радикалните капиталисти ще бъдат изключително недоволни, ако, да кажем, бъдат повишени майчинските и пенсиите. Само че ние близо четвърт век градим живота си върху пазарните скрижали и видяхте докъде се докарахме. И значи, нормалната човешка логика сочи, че е крайно време да променим философията
