/Поглед.инфо/ По никакъв начин България не бива да участва в каквито и да било да военни действия срещу Сирия. Не бива да се записваме в никакви коалиции - нито на повече, нито на по-малко желаещите. Предлагам на нашите управляващи, на тези, които вземат решенията да не се поддават на каквито и да било високопарни фрази, че би било хубаво да накажем някого, или да освободим другиго...Това с освобождаването вече го играхме в Ирак. Изпратихме военен контингент в рамките на една коалиция на желаещите, която трябваше да донесе свобода и демокрация на потиснатия иракски народ. А основното, което западните освободители свършиха в Ирак, беше, че осигуриха огромни печалби на няколко мегакорпорации и успоредно с това увеличиха популярността на всевъзможни радикални ислямистки групировки. Напълно естествен резултат, защото няма по-сигурен начин за вдигане на рейтинга на терористите от този да пратиш военни части, които да се пишат "освободители".
Има, естествено, хора, които призовават за масирана намеса на Запада в Сирия. И българи такива има. Те оправдават ястребската си позиция с необходимостта да бъдат наказани престъпленията срещу човечеството, каквито безспорно са нападенията с химически оръжия. Наистина, няма човек, който да остане спокоен при вида на жертвите на химическо оръжие. Няма човек, който да не поиска извършителите на подобни действия да бъдат наказани. И имено тук е най-деликатният въпрос. Съединените щати и техните хора някак подозрително бързо разбраха кой стои зад атаките с химическо оръжие. Някак подозрително бързо намериха виновника и прочетоха присъдата, без особено обсъждания. Имали били неопровержими доказателства.
Лично аз при споменаването на тази фраза моментално се сещам за един бивш американски държавен секретар, който размахваше една епруветка в ООН като абсолютно неопровелжимо доказателство, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово поразяване. Много хора повярваха на американските неопровержими доказателства. И републиканци, и демократи гласуваха тогава в американския конгрес в подкрепа на нападението срещу Ирак.
Между другото, един от малкото тогавашни конгресмени, които гласуваха против беше сегашният американски президент Барак Обама. Явно доказателствата, представени от администрацията на Джордж Буш, не са му се сторили достатъчно убедително. И по време на първата му президентска предизборна кампания хората на Обама постоянно изтъкваха неговия вот срещу войната като доказателство за прозорливостта му. Защото опонентката му за номинацията на демократите Хилари Клинтън беше гласувала за нападението.
Днес Обама демонстрира абсолютна непоколебимост, не се съмнява, че именно Асад стои зад атаката с химически оръжия. Да, като американски президент той е най-информирания човек на света, освен това е носител на Нобелова награда за мир и предполагам знае какво говори. Само че събитията отпреди 10 години са ни научили да се отнасяме скептично и към най-неопровержимите доказателства.
Пък и нека помислим логично. Башар Асад може да е всякакъв. Но поради каква точно причина би използвал химически оръжия точно в този момент? Целият свят следи внимателно всяко негово действие, самият Обама преди време го предупреди да не пресича тази червена линия. И точно обратното да направи Асад - не е много за вярване.
И още нещо.
Режимът в Дамаск отдавна владее инициативата на бойното поле. Опозицията е в отстъпление. Няма никакъв смисъл режимът да използва химически оръжия, като по този начин си навлече американски военни удари и дълбока промяна, в своя вреда, разбира се, на бойното поле. Много по-голяма полза от използването на подобни оръжия биха имали противниците на Башар Асад, които далеч не са ангели. И децата вече научиха, че сред тях има множество фанатизирани ислямисти, разклонения на Ал Каида, изобщо там има персонажи, които не биха се спрели пред нищо в името на това да постигнат целта си. И тъкмо това е най-печалното в целия сирийски казус. Много трудно е, дори невъзможно, да кажеш кои са добрите и кои лошите. Башар Асад със сигурност не е пример за демократ, но със сигурност демократи не са и противниците му от фронта Ал Нусра, който е филиал на Ал Каида.
Затова и бяха не просто глупави, а направо малоумни опитите на предишното правителство и по-специално на предишния външен министър да накарат България да вземе страна в тази на практика сирийска гражданска война. Като организирахме срещи на сирийската опозиция на българска територия, ние за пореден път влязохме в ролята на безмозъчен пудел, който изпълнява чужди команди. Силно се надявам, че настоящите управляващи няма да се изкушат да бъдат пудели и ще се грижат основно за българските, а чак след това за нечии други интереси.
В крайна сметка не е толкова невъзможно да се държиш с достойнство. Видяхме всички какво направи онзи ден британският парламент.С гласуването си отхвърли участието на Лондон в каквито и да било военни действия срещу Сирия. Забележете, тук говорим за Великобритания, която от дълги години минава за най-верния и безпрекословен съюзник на Съединените щати.
Е, след като представителите на британския политически елит могат да мислят преди всичко за интересите на собствената си държава, значи и политиците от други държави могат да правят същото.
Както вече казах, не е толкова трудно да се държиш достойно.
