Протестите, разтърсващи големите турски градове, са израз на една тенденция, на която до този момент се обръща сравнително малко внимание. А това е изключително важна тенденция, защото протестиращите турци защитават не просто малкото останали зелени пространства, отстояват не само светския характер на държавата срещу пълзящата излямизация. Те се борят срещу алчността на своите олигарси, които заграбват все повече и повече обществени блага и така подкопават устоите на демокрацията. Да унищожиш един парк, за да построиш на мястото му търговски център - това е класически пример за турбокапитализъм. Защо? Ами защото от паркове не се печели и съответно те трябва да бъдат премахнати и на тяхно място да се появят обекти, които ще генерират печалби. Това е типичното неолиберално мислене, което господства, или поне до съвсем скоро господстваше както в големите, така и в малките държави. Лъбопитното в турския случай е, че въпросният пазарен фундаментализъм е маскиран като ислямизъм.
Знаете ли, аз дълбоко не вярвам в искрените религиозни чувства на Ердоган и неговите приятели от бизнеса. Смятам, че техният ислямизъм не е нищо друго, освен средство да бъдат печелени повече пари. В случая схемата на действие е удивително проста. В Турция наистина има страшно много искрено-религиозни хора. И когато сложиш вярата на партийното си знаме, съвсем естествено е тези хора да гласуват за теб. Така пътят към властта е открит, както за ловките политици, така и за още по-ловките им бизнес-приятели. Откакто Партията на справедливостта и развитието управлява в Турция - вече 10 години - около нея се оформи мощна предприемаческа група, постигнала невиждан преди икономически възход. Става дума за добре познатата и в България практика обръчи от фирми около управляващите партии да печелят всичко големи държавни поръчки, а собствениците им да се превръщат в приказни богаташи за отрицателно време.
Разбира се, въпросното забогатавяне може да стане само по един начин - като се приватизира обществен ресурс. В това отношение данните за Турция са особено показателни. Преди партията на Ердоган да вземе властта всяка година в страната са се извършвали приватизационни сделки на стойност около 400 милиона долара. След 2003 г. тази сума нараства на 6 милиарда долара годишно. Сега вероятно разбирате защо Турция отдавна се е превърнала в любим пример на пазарните фундаменталисти по целия свят, които изпадат в огромна радост всеки път, когато някаква държавна собственост попадне в частни ръце. Е, в турския случай засилването на турбо капитализма върви ръка за ръка с усилването на авторитарните тенденции в обществото. Турските власти постоянно разкриват някакви митични заговори, което им позволява да вкарват в затвора критиците си от всикчи сфери на обществото - интелектуалци, журналисти, военни. В Турция, която се води демократична държава, ими много повече осъдени журналисти, отколкото в редица страни в Африка и Азия, които са далеч от демокрацията. Всъщност през 2012 г. това е държавата с най-много осъдени представители на медиите в света, показва официален доклад на американския Комитет за защита на журналистите. Сега нали разбирате защо големите електронни медии излъчваха кулинарни програми, докато вървяха сблъсъците на площад Таксим?
Всъщност пазарните фундаменталисти, подобно на всички останали фанатици, не обичат демокрацията. Никак не я обичат. И веднага ви давам пример. Нали знаете, че любимата държава на неолибералите е Чили. И не просто Чили, а Чили на Пиночет. Генерал Аугусто Пиночет,чиито подчинени избиха хиляди несъгласни с режима чилийци, изтезаваха и пращаха в затворите, беше любимецът на радикалните капиталисти по целия свят - от носителите на нобелови награди като Милтън Фридмън до правителствени ръководители като Маргарет Тачър. Той превърна страната си в идеално опитно поле за неолибералните експерименти на чикагските момчета. Как няма да го обичат? Нямаше никакво значение, че по време на неговото управление безследно изчезваха хора. Важното беше, че е непоколебим привърженик на пазарното мислене и борец срещу комунизма. Забелязали сте сигурно, че може да си най-големия мръсник, но заявиш ли, че си борец срещу комунизма, десницата веднага ще те обяви за светла личност.
Така че отровните химикали и водните струи, с които полицията на Ердоган облива протестиращите, не са никаква изненада. Авторитаризмът, радикалният капитализъм и ислямизмът са образували онази смес, която се опитва да унищожи из основи и малкото останали демократични традиции в Турция. И е цяло чудо, че въпреки дългата обработка там, са останали немалко хора, които са способни да се противопоставят на плановете на Ердоган. Готови са да бъдат бити и отравяни, за да защитят демокрацията, светския характер на страната си и обществените блага.
Дано да успеят.
