Хората, или поне голяма част от тях, искат промяна. Видяхме това по време на многохилядните протести в началото на годината. И не ставаше дума само за протест срещу високите сметки на тока. Хората негодуваха и продължават да негодуват срещу политическата система като цяло, срещу правилата на живот, заложени от политико-икономическия елит. Тези правила фаворизират единия процент спечелили от прехода богаташи и са крайно несправедливи по отношения на останалите 99 процента българи, които сме експлоатирани и принудени да плащаме сметки, направени от други.
Ето този несправедлив модел трябва да бъде променен. Това е модел, при който политическите партии изразяват не интересите на различни групи граждани, а всички обслужват интересите на олигархията.
Вземете, например, току-що приключилото управение на ГЕРБ. Да сте забелязали някой олигарх да пострада по време на техния мандат. Да, някои едри бизнесмени имаха известни проблеми, но не защото са нарушавали законите, а защото не желаеха да влязат в ГЕРБерските корупционни схеми. И изобщо, като цяло, олигахрията си живееше доста добре през последните четири години. Основните жертви на олтара на финансовата стабилност пак бяха направени от обикновените хора, чиито заплати и пенсии бяха замразени. Бунтът на хората е насочен срещу този модел. Срещу кастата на свръхбогатите и обслужващите интересите им политици.
Допускам, че някой би ми възразил по следния начин: "Ама какъв бунт, какъв протест? Я погледнете кои партии влязоха в парламента.Това са партиите на статуквото. Ако хората наистина искаха промяна, щяха да гласуват за съвсем нови политически струкури и нови лица."
Така, ако ние живеехме в нормална държава, хората наистина щяха да постъпят по този начин. Само че ситуацията в нашата държава съвсем не е и не беше нормална. Основният стремеж на хората беше чрез гласуването си да махнат ГЕРБ от властта, за да спрат безвъзвратното затъване на държавата в тресавището на абсурда. Хората не са глупави, макар че понякога се твърди обратното, и прекрасно разбираха, че за да бъде махнат ГЕРБ, трябва да се гласува за основни опозиционни сили, а не за някоя от десетките миниатюрни партийки без никакъв шанс за влизане в парламента. Това, че възмутени от политиката на ГЕРБ хора са гласували за БСП, например, съвсем не означава, че си държат портрета на Станишев на стената. Тук става дума за съвсем рационален протестен вот, имащ за цел досега управлявалите повече да не управляват. Така че нека партиите, които сега ще съставят т.нар. програмно правителство, не се заблуждават. Хората ги изпратиха в парламента не защото толкова ги обичат, а защото управлявалата през последните четири години партия съвсем им беше опротивяла.
Ако българските партии не искат окончателно да опротивеят на всички, те трябва да разберат, че държавата ни има нужди от радикални промени - във всички сфери. Общата философия на тези радикални промени е ясна - разбиване на порочния модел, при който огромната част от обществения ресурс отива в ръцете на свръхтънката и свръхбогата привилегирована каста. Общество, изградено върху все по-задълбочаващо се неравенство, няма никакво бъдеще. Когато имаш 1 процент богаташи и 99 процента прогресивно обедняващо население, може да има протести и бунтове, но не и стабилност. Ето защо, ако политическите лидери имат дори и малко стратегическо мислене, трябва да направят всичко възможно, за да бъде променен този крайно несправедлив модел. Не го ли направят, съвсем скоро ще се окажат на буището на историята.
