/Поглед.инфо/ Очевидно е, че лидерът на ГЕРБ преживява тежка абстинентна криза, която прави поведението му необяснимо и непредсказуемо дори за най-верните му хора. Какво означава този термин? При наркотичната абстиненция зависимото лице е лишено от любимия си стимулант, страда силно от тази липса и изпитва неистово желание да си го набави. При г-н Борисов абстиненцията е властова. Той силно страда от липсата на власт и прави всичко възможно, за да си я набави. Само че точно както при наркозависимите хора, които са готови да извършат и най-абсурдната постъпка само и само за да се сдобият с липсващото вещество, така и лидерът на ГЕРБ извършва серия от нелогични ходове в стремежа си отново да дойде на власт. Ето само някои от най-запомнящите се. В разгара на лятото г-н Борисов искаше избори веднага, после ги насрочи за май догодина, после отново реши, че трябва да са веднага. Поръча си вот на недоверие за цялостната политика на кабинета и докато подчинените му обясняваха пламенно колко мъдро е това решение и как няма смисъл да се иска вот за секторни политики, началникът им обяви, че ще се иска вот именно за отделно взет казус. Абсурдните, че и направо налудни действия на ГЕРБ продължиха и през последните дни, достигайки такива висоти, че вероятно и самите депутатите вече не са знаели какво точно извършват и единственото, което са можели да направят, е да си повтарят почти в несвяст култовата фраза на вечно актуалния Бай Ганьо -"На маймуни ни обърнахте, да ви земе дявол с маскари..."
Хубавото все пак е, че докато маймунджулъците в парламента продължават, тези пред него престанаха. Нормалните хора, които през месец юни излязоха да протестират срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, отдавна разбраха, че справедливото им възмущение беше използвано за тясно партийни и финансови цели и затова отказаха да подскачат по жълтите павета. Там остана една малка групичка, съставена от партийни активисти на ГЕРБ, фанатизирани фенове на отдавна споминалата се стара десница и неколцина NGO-активисти, които се надяват да увеличат финансирането си за следващия програмен период, залъгвайки чуждестранните си спонсори, че водят неравна битка за свобода и демокрация. Тази разнородна и все по-смаляваща се компания прилича много повече на свадливото сборище на децата на лейтенант Шмит, отколкото на представителна извадка на гражданското общество. Всъщност най-голямата измама от последните месеци е стремежът на т.нар. "лица на протеста" да представят действията си като "спонтанна проява на внезапно родилото се гражданско съзнание", при положение, че истинското им намерение беше да върнат ГЕРБ на власт и, ако е възможно, така между другото, отломките от старата десница да се намърдат отново в парламента, откъдето гласоподавателите ги изгониха съвсем скоро.
За фалшивия характер на т.нар. протест говори и фактът, че за толкова време неговите, набедени за "умни и красиви", лидери така и не успяха да формулират смислени искания. Защото истеричните писъци "Оставка!" може да са белег на всичко друго, но не и на сериозна политическа мисъл. Ако имаш претенциите да си алтернатива на статуквото, да си представител на " качеството", както се изрази един псевдорелигиозен мислител, трябва да формулираш тези, дори и елементарни. Да скандираш лозунги от началото на 90-те, да свиркаш с вувузела и да си пълниш фейсбук- страницата с безброй фотографии от вечерните разходки, кой-знае защо наричани "протест", говори за болезнен нарцисизъм, за неудовлетворено его, а не за желание да представиш на хората различен тип политическо поведение. Вярно, със стабилното финансиране на един олигархичен кръг и със задружни пи ар-ски усилия трамбоването по жълтите павета беше превърнато в снобска проява, в нещо, на което задължително трябва да присъстваш, ако искаш да те броят за съвременен и отворен към модните тенденции персонаж. Познавам хора, които се вързаха на този трик и ходиха да подскачат вечер от страх, че ако не се появят, отворените им приятели ще ги обявят за прости и назадничави. Познавам и умни хора, които прекрасно разбираха фалшивия характер на ставащото, но не смеха да изразят мислите си публично, защото се страхуваха да не бъдат наречени "комунисти".
Като стана дума за лепенето на етикети, задължително трябва да бъде споменат и още един факт. Тъкмо тези, които твърдяха, че се разхождат в името на свободата, демокрацията и плурализма, се оказаха най-нетърпимите към всяко чуждо мнение. С фанатична болшевишка страст заклеймяваха, оплюваха и игнорваха всеки, който дръзнеше да изрази и най-добронамерената критика към действията им. Оплакваха се от цензура в медиите, при положение, че някои от тях нямаха време да се изкъпят и да си сменят дрехите, поради необходимостта да прелетят възможно най-бързо от едно телевизионно студио в друго. Медиата обаче е коварен инструмент. Може да ти свърши чудесна работа, но само при положение, че имаш какво да кажеш. При положение, че нямаш смислени идеи, а повтаряш като зомбиран две-три фрази, медиата неимоверно засилва интелектуалния ти дефицит. Механичното повторение на думата "оставка" може и да хвърля във възторг няколко боядисани реститутки от софийския център, но сред нормалните зрители и слушатели предизвиква единствено досада.
Всъщност това е и основният ефект, който предизвикват "борците за свобода" с всяка своя поява. В действията им няма нищо оригинално и креативно. Те навяват единствено скука. Изобщо лятото на нашето недоволство се превърна в есента на досадните протестъри.
