/Поглед.инфо/ У нас често се говори за чистка на управленски персонал. Особено при смяна на правителствата, или както е сега, със създаването на служебно правителство от Президента Радев. Думата „чистка“ у нас е наситена с негативно съдържание.
Всяка система на държавно управление има три равнища: висше, средно и ниско. Висшето е Народното събрание, Президентът, Правителството, Висшата съдебна власт. Средното са Специализираните държавни агенции, Специализираните разузнавателни служби, Службите на областните управители, Областните съдебни, полицейски, здравни, образователни и други специализирани институции. Ниските са изборните общински власти, районните полицейски управления и други специализирани районни институции. Връзките между тях по хоризонтала и вертикала и компетенциите им са строго регламентирани с Конституцията и законите. Висшите държавни институции не могат да функционират нормално без тясна координация със средните и ниските нива на държавното управление.
Всяка съществена промяна чрез национални избори или други демократични методи, налага съответни промени на средните и ниските нива на управление. Такива промени налагат и силовите промени (революции, военни преврати и други подобни) на висшите управленски институции. Аз не споделям силовите промени и поради това не се занимавам тук с тях.
След безуспешните опити за създаване на ново правителство по предвидения в Конституцията парламентарен път, Президентът Радев разпусна Народното събрание и създаде така наречения Служебен кабинет с ограничен мандат. Главна задача на Служебния кабинет е да проведе демократични избори за Народно събрание и, като всяко друго правителство да се грижи за текущите дела на държавата. Самият Президент може да поставя и някои допълнителни конкретни задачи на Служебния кабинет. При липсата на Народно събрание, Президентът контролира пряко работата на Служебния кабинет и отговаря за цялостната му дейност.
В рамките на Конституцията, дейността на служебния кабинет може да се различава съществено от дейността на току що освободеното правителство, в зависимост от концептуалните схващания на Президента. Такъв е и нашият настоящ случай. Управленската философия на Президента Радев се различава коренно от тази на доскорошния премиер Бойко Борисов. На тази тема е писано и говорено много и не е нужно да описвам тук различията между тях. Казано накратко, те говорят на толкова различни управленски езици, че не могат да се разберат. Езикът на Президента е модерен европейски, а този на Борисов е примитивен уличен. Освен това, Президентът знае няколко чуждестранни световни езика и може да общува пряко със световните лидери, а Борисов – на управленското кормило на нашата държава вече близо 15 години, не успя да научи 50-100 английски думи за пряк разговор с чждестранни премиери или президенти.
Управленските концепции на двете правителства са диаметрално противоположни. То пък налага промени в управленските институции на най-високо, средно и ниско ниво. Не е възможно със стария управленски апарат на високо, средно и ниско ниво да се провежда нова държавна политика. Дори при най-добро желание, старият управленски апарат не винаги може да прилага успешно новата политика на Президента и неговия Служебен кабинет. Много често старият управленски апарат, подбиран и ендокриниран в продължение на години в стара примитивна, авторитарна управленска философия, съзнателно пречи на прилагането на нова управленска политика.
Можете ли да си представите, че дори с нови министри на финансите, на икономиката, на здравеопазването, на вътрешните и външните работи и т.н., как ще се прилага коренно различна политика, ако останат същите заместник министри, ръководители на държавни и други специализирани агенции, областни управители, началници на областни и районни полицейски управления и т.н., обучавани от години да слушат само Бойко Борисов. Това би означавало пълен хаос и тотален провал на новото правителство. То би означавало катастрофа. Това не се допуска дори в цивилизованите държави с дълги демократични традиции.
Тези дни слушахме оплакванията на бившия главен секретар на МВР, който планираше и ръководеше грубите полицейски репресии срещу демонстрантите на централния площад в София през лятото на 2020 г. Те бяха видяни по телевизията от стотици хиляди българи и възмутиха цяла Европа. Той оправда тогава насилията на полицията срещу мирните демонстранти и гонитбата им по улиците до Народния театър. Арестувани бяха произволно стотици хора, всички освободени веднага от съда. Никой от полицаите не беше наказан. Главният секретар нарече тогава побоищата на полицията „отлично свършена работа“.
Такъв човек трябваше веднага да си подаде оставката като главен секретар на МВР със смяната на министъра на вътрешните работи, негов съучастник в полицейските репресии на площада. Вместо това, той се оплакваше по националните електронни медии, че не бил поканен за предварителен разговор и че научил за уволнението си от медиите. Що за арогантен морал е това на най-високо поставения полицай! Вместо да е обвиняем, той се вживява в ролята на обвинител на служебното правителство. Нима новото правителство може да работи с такива хора, ако ги остави на постовете им!
Вчера научихме, че въпреки сложната обстановка в която се намира страната ни по вътрешни и външни причини, ръководителите на някои от най-важните ни разузнавателни служби, между които и ДАНС, са в продължителен неплатен отпуск от 7 Май до средата на септември тази година, разрешен им от Бойко Борисов. Тези хора, а и Борисов, знаейки за вършените от тях безобразия и че ги чакат наказания, са изоставили важните си служби и заминават в дългосрочен отпуск, за да избегнат уволнението си, с надеждата че през септември политическата обстановка може да се промени в тяхна полза. Вижте какви хора е държал Борисов на толкова важни постове. А сега ги е пазил от очакваното им възмездие. Има ли цивилизована държава, която би държала такива хора на толкова важни постове!
Във всички цивилизовани държави при съществени промени по демократичен път на парламенти и правителства, се правят значителни промени в институциите и в техния ръководен персонал. Така се постъпва в САЩ, в Европа, в Япония и в другите страни. Неслучайно в много страни със силни демократични традиции е запазена институцията постоянен заместник министър (permanent undersecretary), осигуряващ някаква относително неутрална приемственост по не особено остри политически проблеми на министерствата. Този заместник министър се занимава повече с административни и технически въпроси на съответното министерство и остава на работа в продължение на години, независимо от смените на министрите. Трудно ми е да кажа дали сме подготвени за прилагане на такава институция у нас! Едва ли, като знам, че при подобни промени у нас се сменят дори и чистачките.
Да напомня друг фрапиращ пример. Предиоколо 25-30 години по препоръка на Германия и с тяхно финансово участие, беше създадена Държавна насърчителна банка, която трябваше да кредитира дребния и средния български бизнес при облекчени условия. Впоследствие и особено при управлението на Бойко Борисов, преименувана като Българска Банка за Развитие, тя се превърна в банка, която кредитираше главно едрия бизнес със стотици милиони лева на приближени до властта големи компании и се занимаваше с други функции, които нямаха нищо общо с дребния бизнес. Те дори закупиха акции от частна банка при крайно неизгодни условия, вместо да кредитират пострадалите от пандемията. Българската прокуратура наблюдаваше тази престъпна дейност на високопоставени лица със широко затворени очи и продължаваше да преследва кражбите на кокошки по селата.
Една част от работещите във висшите, средните и ниските управленски институции, доказали своя професионализъм и безусловна лоялност на националните интереси, могат да останат на заеманите постове. Друга част
които са доказали сляпа лоялност към правителството на Борисов и не са доказали изисквания за заеманите постове професионализъм (така наречените калинки) да бъдат освобождавани или премествани на по-ниски постове. За всички управленски нива при доказани престъпни и/или корупционни деяния, трябва да бъдат освобождавани и при налични доказателства, предавани на прокуратурата. Тези хора и политическите им приятели представят уволненията като политическа чистка. Това обаче се прави във всички цивилизовани демократични държави. И никой не го нарича чистка.
