/Поглед.инфо/ В последната ми статия за свалянето на корумпирания режим имах и критичен параграф (т. 3. в предлаганите решения) за ролята на синдикатите в настоящата национална криза.

Днес получих писмо под заглавието за "Право на отговор" от Чавдар Христов - заместник председател на КНСБ. Изпратих му веднага отговор, който гласи:

Уважаеми господин Христов,

Не съм получил вашето адресирано до мен писмо, като Право на отговор. Станала е наверно някаква техническа грешка. Изпрати ми го мой приятел.

Вие пишете, че това е само личен отговор. Аз познавам от 30-40 години членовете на ръководството на КНСБ, като се почне от покойните Кръстю Петков, Желязко Христов и се продължи с настоящия председател Пламен Димитров и неговите колеги. Затова съжалявам, че едва ли е само ваше лично мнение. Като съдя по поведението на КНСБ съм убеден, че е мнение на цялото ръководство или поне на неговото мнозинство. И затова съжалявам и съм разтревожен още повече.

Вие сте юрист по образование и от много години сте главен юридически експерт на КНСБ. До известна степен поради това, а и за да избегнете отговора по същество, вие разглеждате функциите на синдиката за стачкуване в тесния юридически смисъл на думата, т.е. в отделно предприятие по конкретен социален проблем. Тази част от ролята на синдикатите при организиране на стачка ми е добре известна и вие не ми казвате нищо ново.

Много по-тревожната тема, която аз повдигам, наред с много други, в последната ми статия, но вие избягвате, е з а ролята на синдикатите в условията на комбинирана национална медицинска, икономическа и социална криза. Криза, каквато в България и в Европа не е имало до сега  в продължение на много десетилетия. В Правото си на отговор вие се правите, че такова нещо няма. А не само че го има, но то е разтревожило целия свят.

Тази глобална криза заплашва бъдещето на България и на Европа, а вие ме занимавате със стачки в отделни предприятия или дори цехове!

Като масови обществени организации, наред с конкретните си защитни функции в рамките на отделни предприятия или отрасли, синдикатите имат и много по-широки отговорности. Така е навсякъде по света и във всички европейски и други цивилизовани страни, от десетилетия и дори от векове. Така беше и с нашите синдикати и с КНСБ по времето на моя приятел покойния проф. Кръстю Петков и на покойния  д-р Желязко Христов, когато фундаменталните национални интереси на България са го налагали. И съдбата на България е била под въпрос. Независимо какво е пишело в отделни членове или параграфи на закона. Тогава синдикатите организираха многократно национални стачки с фокус върху социално-икономическата ситуация в страната

За съжаление, настоящата икономическа, социална, демографска, екологична, политическа  и друга ситуация у нас е такава.

ПОГЛЕДНЕТЕ ФАКТИТЕ: България е най-бедната и все повече изоставаща държава в Европейския съюз. Ние сме страната с най-ниски заплати и пенсии в ЕС, с крещящо доходно и имотно разслоение. С най-висока обща и детска смъртност в ЕС, С една от най-ниските раждаемости. С най-ниската продължителност на живота. С най-неблагоприятна възрастова структура на населението, С огромна външна емиграция. С невиждано демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал) от богатите страни. Загубите и пропуснатите ползи от откриването на нашите граници и шоковото лишаване от протекция срещу външна конкуренцияна на нашата все още неконкурентна икономика, доведоха до тотален разгром на нашата икономика (производство, износ, потребление). Това не си е позволявала никоя от сегашните най-развити страни в Америка, Европа и Япония, но го наложиха на нас. В резултат на нашата интеграция със Запада през изминалите три десетилетия ние спечелихме около 45-50 млрд. долара, но загубихме и пропуснахме ползи за около 150-170 млрд. долара. На тези трагични проблеми съм посветил  590 стр. в последната си книга "Защо сме последни в Европа", публикувана преди два месеца от Издателство "Захари Стоянов".

България е в тежка демографска криза, която застрашава да се превърне в катастрофа, а властите не правят нищо радикално, за разлика от Унгария, Гърция, някои източноевропейски и други страни. Ако това продължава към края на настоящото столетие населението ни ще спадне до около 3,5 млн. души, колкото е било преди 200 години (в 1900-та година). Още по-страшен е очертаващият се етнографски профил на кризата. В края на този век у нас най-малко ще бъдат българите, най-много - циганите (при тях изобщо няма демографска криза). По средата ще са турците. От държава България може да се превърне в име на географско понятие

Мога да продължа с изброяването на опасностите, грешките и престъпленията на властите през последните 30 години, които дори ускоряват кризисните процеси.Престъпността и корупцията изсмукват жизнените сокове на всяка развиваща се икономика. Държава с висока престъпност и корупция замира, а не се развива.

Европейските институции и световните медии най-после си отвориха наполовина очите за това, което става сега в България. Беше потвърдено и на международно равнище, че България е най-престъпната, най-корумпираната и най-мафиотизирана държава в Европейския съюз.

А какво правят нашите синдикати? В най-добрия случай организират някои интересни семинари и още по-рядко, някои внимателни публични декларации, за да не разсърдят властите..

Не мога да не се тревожа, когато европейски институции и най-реномирани световни медии бият тревога за това, което става в България, а КНСБ и КТ Подкрепа мълчат и се придържат стриктно към параграфите на законите, съчинени от същите тези престъпни власти. Така не се служи на България, уважаеми ръководители на българските синдикати.

В заключение ще кажа следното: НЕ ВИЖДАМ ОСНОВАНИЕ ДА ОТТЕГЛЯ НИТО ЕДНА ДУМА ОТ ПИСАНОТО ЗА СИНДИКАТИТЕ В СТАТИЯТА МИ, ОБЕКТ НА НАШЕТО ВНИМАНИЕ.

В приложение дори ви изпращам разширен вариант на тази статия, към която обществеността проявява много голям интерес.

Проф. д-р на икон. н. Иван Ангелов

Член-кореспондент на БАН

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели