/Поглед.инфо/ Извадки от статия на Марио Драги, публикувана във в. Financial Times на 25 март 2020 г. Марио Драги е бил Управител на Централната банка на Италия от 2005 до 2011 г. и Президент на Централната Европейска Банка от октомври 2011 до ноември 2019 г.
Подзаглавието на неговата статия е: „По-високите равнища на държавния дълг ще станат обичайна икономическа черта и ще се придружават с опрощаване на частен дълг“.
На сн.: Марио Драги
За да дам възможно най-точна представа за основната идея на автора ще цитирам серия от откъси, които са по-голямата част от статията му.
За начина по който той оценява опасността от настоящата криза може да се съди по първото му изречение: „Коронавирусната пандемия е човешка трагедия от потенциални библейски мащаби“...
„Действията на правителствата за ограничаване на човешката трагедия налагат огромни икономически разходи. Докато много са застрашени от загуба на живота си, още повече са заплашени от загуба на прехраната си. Икономическите новини се влошават от ден на ден. Във всички сектори на икономиката компаниите губят доходи. Все повече свиват дейността си и освобождават работници. Дълбоката рецесия е неизбежна.
Предизвикателството пред нас е как да действаме достатъчно силно и бързо, че да предотвратим превръщането на краткотрайната рецесия в продължителна депресия, задълбочена от множество погрешни действия, които пораждат непоправими щети. Ясно е, че се налага значително увеличение на публичния дълг. Понесените от частния сектор загуби на доходи и всеки нов дълг за запълване на нови дефицити, трябва да се поемат изцяло или частично от правителствените източници. Много по-високите нива на публичния дълг ще се превърнат в обичайна черта на нашите икономики и ще бъдат придружени от анулиране на частен дълг.
Присъщо задължително изискване към държавата е да насочва своите ресурси в защита на гражданите и на икономиката срещу шокове, за които те не са виновни и не могат да ги поемат. Държавите винаги са постъпвали така при извънредни национални ситуации.
Ключовият въпрос не е дали, а как държавата да използва своите ресурси най-рационално. Приоритет трябва да бъде не само осигуряването на основен доход на тези, които губят работата си. Ние трябва да защитаваме хората преди да са загубили работните си места. Ако не го направим ще излезем от кризата с по-ниска заетост и стопански възможности, защото хората ще бъдат заети с оправянето на съсипания си собствен живот и имущество.
Субсидиите за заетост, безработица и отлагане на данъци, са важни стъпки, вече предприети от много правителства. Но защитата на заетостта и производствените способности на страната в ситуация на драматични загуби на доходи, изискват незабавна ликвидна подкрепа... За целта обаче е необходим по-комплексен подход.
Публичният дълг ще нарастне, което не е много приятно. Но алтернативата е още по-лоша – масово разрушаване на производствения потенциал на страната, а следователно и на фискалната база на икономиката. Това ще нанесе още повече вреди на икономиката и върху доверието в правителството. Трябва също да се има предвид, че увеличаването на дълга не е много опасно, защото настоящите и бъдещите нива на лихвените проценти, които ще се плащат по обслужването на нарастналия правителствен дълг, няма да са високи и няма да налагат големи допълнителни разходи.
Принудени от непредвидените кризисни обстоятелства, трябва да променим и мисленето си, както се прави по време на война. Шокът с който се сблъскваме не е цикличен. Загубата на доходи не се дължи на грешки на тези, които търпят сега последствията. Трябва да се действа решително и бързо, защото цената на колебанията и бавенето може да стане непоправима...
Докато различните европейски страни имат различни финансови и индустриални структури, единственият ефикасен начин да се достигне веднага всяка пукнатина на икономиката е да се мобилизира цялата финансова система: облигационните пазари, главно за големите корпорации, банковите системи и в някои страни даже пощенските системи и всички други. И това трябва да се направи веднага, като се избягват всякакви бюрократични формалности.
Банките могат незабавно да предоставят ресурс, при нулеви разходи за предприятията, които са готови да запазят работни места. В този случай банките стават инструмент за държавна политика, а необходимият за това финансов ресурс трябва да бъде предоставен от правителството под формата на държавни гаранции за всички допълнителни превишения на кредита или заеми. Стойността на тези гаранции за кредитния риск за компанията, която ги получава, трябва да е нула, независимо от разходите по предоставянето за правителството, което дава ресурса.“...
Основната поука от статията на Марио Драги е, че главният източник на ресурси за финансиране на антикризисните мерки е УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ И ЗАДЕЛЯНЕТО НА ДРУГИ ПУБЛИЧНИ СРЕДСТВА. Ако трябва да назовем само с една дума ресурсите, които ще се използват при криза за спасяване на работни места или на компании от фалит, тя е БЕЗВЪЗМЕЗДНОСТ. Изпълнителите на спасителните функции могат да бъдат различни, но средствата, които се използват трябва да са държавни. Това бреме не може да се прехвърля на банки, застрахователни дружества, частни предприятия, други частни лица, кооперативи и т.н.
Ролята на банките в кризисни условия е много важна, но само или главно, като компетентни изпълнители на спасителни функции, а не като източници на спасителни ресурси. Много по-рядко те действат и като спасители със собствени средства. Основната действаща спасителна антикризисна институция със собствени средства е държавата.
И още една поука от неговата статия – трябва да се действа бързо и решително. Нямаме право да се оправдаваме, както правят нашите власти, че не знаем кога ще завърши вирусната (биологичната) фаза на кризата, кога ще започне неизбежната икономическа криза, кои отрасли и производства ще обхване, колко дълбока ще е тя, колко време ще продължи и т.н. Длъжни са да го знаят. Ако не го знаят, да го прогнозират достатъчно точно – ето вече два.три месеца сме в кризата. Има и международен опит. Ако не са го направили, да го сторят незабавно. Ако нямат достатъчен собствен капацитет от чиновници, да привлекат целия интелектуален потенциал на България в тази област. А ние имаме такъв.
Звучат несериозно приказките, че кризата ще трае 2-3 месеца и че ние имаме ресурс за три месеца. Очевидно става дума за биологичната фаза на кризата. По това имат думата лекарите. От тези думи следва намекът, че нашата икономика се събужда и заработва на нормални обороти едва ли не веднага, като се правят сравнения с Китай. Това е още по-несериозно. Така могат да говорят хора, които не познават изобщо икономиката. А тогава започва още по-сложното, което изисква много повече ресурси и сложни управленски действия.
Научихме, че на 27 или 28 март са водени дълги телефонни разговори с Кристалина Георгиева и че, между другото, тя е казала на нашите хора, че изход от икономическата криза може да се очаква през 2021 г. Но това аз записах в подзаглавието на моята Спешна антивирусна икономическа програма, публикувана тук в интернет на 25 март и прочетена вече от 30 хил. души. Разстоянието от Министерския съвет до моето жилище в София е много по-късо, отколкото до Вашингтон, но никой не се обърна към мен. Можеше и да го прочете в няколко български сайта в интернет.
За съжаление, не намирам почти нищо от препоръките на Марио Драги - този виден европейски и световен финансист, в антикризисната пограма на нашето правителство. В нея дори не е споменат изразът „публичен дълг“. А казват, че уж изучават и чуждия опит. Зависи какъв опит! Не всяко чуждо заслужава внимание.
Обратното, аз съм чувал виден член на нашето правителство преди няколко дни да говори, че дългът не трябвало да се пипа, защото можело да ни потрябва в бъдеще и защото нашите деца трябвало да връщат заемите. Естествено, дълг се прави при изключителни обстоятелства, като сегашните и се връща в по-добри времена. Целият свят го прави от столетия.
А кой казва, че трябва да изразходваме незабавно целия си дългов потенциал? Аз поне никога не съм го помислял. Нито съм чувал такива недомислия. Който иска нека погледне последния ред на приложената тук таблица, публикувана преди няколко дни в моята Спешна антикризисна програма, където е препоръчано постепенно използване на дълг при нужда през следващите години. Освен това, в същата статия от 25 март е препоръчано използването и на други налични недългови ресурси. Дълговите обаче са най-големи и най-важни.
Главните мерки на правителствената антикризисна програма, са кредитите. Правителството съобщи, че предоставя 500 млн. лв на Българската Банка за Развитие (ББР). Предвидено е тя да се договаря с други търговски банки (всички чуждестранни), които се очаква да мобилизират допълнително 5 пъти повече ресурси и да кредитират нуждаещите се.
ББР беше създадена преди години да кредитира малките и средни предриятия. Хора, които познават дейността на банката твърдят, че тя кредитира предимно тесен кръг големи компании, а не малките и средни предприятия. Ако това е вярно, къде е гаранцията, че сега ще изпълни добросъвестно поставената й задача? Къде е гаранцията, че чуждите търговски банки, с които ББР ще работи, ше изпълняват стриктно антикризисните задачи на правителството. Няма такива гаранции. По-скоро обратното. Да не забравяме, че живеем и работим в български условия.
Но кредитите трябва да се връщат, дори да са безлихвени. Ако един безработен гражданин получи днес 1500 лв. безлихвен кредит, как ще го върне след няколко месеца? Същото важи за фирмите, изпаднали в тежко финансово положение, получили примерно 100 хил. лв безлихвен заем. Реалната помощ сега е БЕЗВЪЗМЕЗДНАТА, а не банковият кредит, дори да е безлихвен.
Като подчертавам ролята на безвъзмездната помощ на заплашените от кризата отделни хора или стопански компании, нямам предвид само средствата по линия на държавния дълг, за разлика от кредита.
Първо, трябва да се използват налични средства от всякакви публични източници, предназначени за други нужди, ако другите нужди могат да почакат: граждански инвестиции от национално или регионално значение, покупки на военна техника и т.н. Вирусът не чака и пораженията от него трябва да се лекуват незабавно. А това изисква средства, главно за ограничаване на фалити на десетки или стотици предприятия или спасяване на десетки или стотици хиляди работни места. Тук трябва да се действа предварително, изпреварващо, а не последващо.
Второ, вземането на заеми, особено ниско- или безлихвени, или обслужването на стари заеми, могат да бъдат полезни сега, само ако обслужването на старите заеми може да се отложи във времето за след кризата или ако се опростят поне частично. Отпускането на нови краткосрочни кредити на отделни физически или юридически лица може да е полезно за посрещане на спешни нужди, но смисълът му е съмнителен ако се отпускат няколкостотин лева на безработен, със срок за връщане 3-4 месеца или 50 хил. лв. на почти фарипало предприятие. Такъв безработен клиент на банката или фалиращо предприятие нямат възможност да върнат заема си навреме.
Доволен съм, че между Марио Драги и мен има пълно съвпадение по ключовата роля на публичния дълг като антикризисен инструмент. И за да съм по-точен, ще цитирам таблицата и пасаж от моята Спешна антивирусна икономическа програма, публикувана в два сериозни сайта в интернет на 25 март тази година. До този момент, в който ви изпращам настоящия текст, тя е четена от около 30000 души и имам многобройни положителни отзиви.
Там писах:
„Аз не виждам изход от кризата в европейски и световен мащаб по-рано от края на 2021 или през 2022 г. Дано не е през 2023 година. Воден от тези съображения, конструирах таблицата с прогноза за най-важните макроикономически показатели на България с този времеви хоризонт.
С всичките условности на такъв опит, се опитвам да предвидя някои от най-важните ни макроикономически показатели за 2020-2023 г. (Виж таблицата.) Периодът не е дълъг, но обстановката е сложна и динамична. А като малка отворена икономика, както вече споменах, социално-икономическите процеси в България не зависят главно от нас, а от това, което става в Европа и по света. То прави работата ми много трудна и рискована. И все пак, дано опитът ми е частично успешен. Подобна прогноза би трябвало вече да е направена от нашето Правителство, но аз не съм я виждал. Не съм дори чувал за нея.
Разбирам тревогата на Президента, който обяви по телевизията на 24 Март 2020 г., че чака настоятелно от правителството социално-икономически мерки. Защото хората ще бъдат спасени от вируса, но особено важно е как ще живеят от сега нататък.
Основни макроикономически показатели на България
Източник: Сайт на Министерство на финансите за 2018 г.
Пояснение: Данните за 2018 г. са фактически, а за останалите години – мои прогнози. Знакът за процент означава промяна в сравнение с предходната година, освен ако изрично е означено друго. Знакът минус (-) означава намаление или дефицит.
Както се вижда от таблицата, прогнозирам големи бюджетни дефицити през тази и следващите години. Това е неизбежно. Неслучайно Европейската Комисия вече не настоява за непременното спазване на 3-процентната граница за бюджетните дефицити по време на кризата, а наверно и след това. А и да настоява, държавите сега имат по-важни проблеми от спазването на тази измислена граница.
Отрицателните бюджетни салда ще се финансират главно с допълнителен държавен дълг. Само с препоръчаното нарастване на държавния дълг от 22% от БВП в началото на 2020 г. постепенно до 40% в края на 2023 г., могат да се осигурят на икономиката около 20 млд. лв., ако е необходимо. При емисията на дълг е желателно да се предпочита вътрешен дълг. При още по-неблагоприятни обстоятелства може да се допусне увеличение на дълга до 50% от БВП, което би осигурило още 10 млд. лв. Това обаче е малко вероятно да се наложи.
Като споменавам числата допълнително 20 или 30 млд. лв. за дълга, това съвсем не означава, че целият размер ще се емитира в самото начало. То ще става постепенно в зависимост от потребностите и през всичките години на кризата, както е показано в последния ред на таблицата. Освен това, можем да разчитаме на няколко милиарда лева от фискалния резерв. Имаме и около 500 млн. евро ресурс, предоставен ни от ЕК. С последните решения на Европейската Централна Банка от 23 Март се предоставят допълнителни възможности. Важното сега е тези възможности да се използват рационално от нашите власти.
В сравнение с другите страни членки на ЕС, ние сме в добра дългова позиция от години. В края на 2018 г. общо за ЕС държавният дълг беше 80,4% от БВП, при официално допустими от ЕС 60%. В Германия той беше 61,9%, в Испания – 97,6%, в Италия – 134,8%. В източноевропейските страни публичната задлъжнялост е по-малка, но все пак е значителна: в Полша – 48,9% от БВП, Чехия – 32,6%, Словакия – 70,4%, Унгария – 70,2%, Румъния – 35,0%, Словения -70,4%, Гърция – 181,2% и в България – 22,3%.
Показателно е положението в САЩ и поведението на тяхното правителство в условията на текущата криза. Техният БВП в текущи цени към 29 март 2020 г. е 21,67 трилиона долара, а националният им дълг към днешна дата (29 март 2020 г. в 16,00 часа Софийско време, по специалния американски часовник за дълга) е 23,607 трил. дол. в текущи цени или 108,64% от БВП. Въпреки това на 27 март Конгресът утвърди нов антикризисен дълг от 2,2 трил. долара. Ако държавата не се намеси, фалитите на финансови и нефинансови компании ще се ускорят и умножат, а безработицата им от 3,6 % през януари 2020 г. ще нарастне може би до 20-25% и повече, със всички трагични последици. Нека читателят прецени кое поведение е по-рационално – тяхното или нашето.
Препоръчаното от мен повишение на държавния дълг до 40% към края на 2023 г. не поражда сериозни проблеми за нашата държава. Нищо не налага нашите държавни власти да се гордеят с рекордно ниския държавен дълг в ЕС (заедно с Естония и Люксенбург) и да продължават догматичната си ограничителна неолиберална политика, изоставена вече от повечето страни членки на ЕС. Дори и да бъде леко превишено в тези кризисни условия, такова равнище на държавния дълг също не е опасно, въпреки по-големите лихвени плащания по обслужването на по-голяма маса дълг през следващите години. Очакванията са, че равнището на лихвения процент през следващите години няма да е високо и това ще облекчава обслужването на по-големия дълг.
Следователно, имаме солиден резерв в публичния дълг за покриване на неизбежното повишение на бюджетния дефицит през тази и следващите години. Важното е този ресурс да се използва разумно. И да се комбинира с другите източници, в зависимост от условията. Не трябва да се допуска похарчването му с лека ръка, без да се мисли за бъдещите предизвикателства, с които държавата ни сигурно ще се сблъсква.
При евентуално още по-неблагоприятно развитие на кризата, бихме могли да разчитаме на допълнителна безвъзмездна помощ от Европейската Комисия или екстремален нисколихвен кредит от Европейската банка, въпреки че не сме член на еврозоната. Според мен малка е вероятността, за да не кажа, че е почти изключено, да се наложи да прибегваме до такива крайни източници. Макар че последните решения на Европейската Комисия и на Европейската банка са показателни за по-голяма гъвкавост в това отношение, поради кризисната обстановка.
Не е изключено при по-нататъшно изостряне на кризата, под растящия натиск на Италия, Испания, Франция и други страни членки, Германия и Холандия да отстъпят и да се стигне до решение за емисия на коронаоблигации. Това ще облекчи страните с висок държавен дълг дори повече отколкото нас.
Някои министри ни плашат, че сме били длъжни да се съобразяваме с ограниченията на валутния борд. Нищо подобно! За нашата страна има далеч по-важни неща от валутния борд. Ако трябва да спасим страната от големи поражения на вируса, от огромна безработица или от ново тотално рухване на икономиката, по дяволите валутния борд!
Обръщам се към властите: действайте бързо, мащабно и разумно!
