/Поглед.инфо/ Шестнадесет европейски партии, включително правителствени, излязоха преди дни с обща декларация-манифест, с който се противопоставят на политическата посока, поета от Евросъюза. Те обвиняват официален Брюксел, че превръща ЕС в „инструмент на радикалните сили“, опитващи се да изградят супердържава.

Независимо от различията във възгледите, известно съперничество помежду им и дори крайните позиции на някои от тези партии, документът бе подписан от Виктор Орбан (унгарската ФИДЕС), Ярослав Качински (полската „Право и справедливост“), Марин льо Пен (френския „Национален съюз“), Джорджия Мелони (италианската „Братя на Италия“), Матео Салвини (италианската „Лига“), Сантяго Абаскал (испанската „VOX“), Херберт Кикл (австрийската „Партия на свободата“), Кириакос Велопулос („Гръцко решение“), Том Ван Грикен (белгийската „Фламандски интерес“), Кристиан Тулсен Дал („Датската народна партия“), Йоост Ердманс и Анабел Нанинга (холандската „Ja21“), Март Хелме (естонската „Консервативна народна партия“), Юсси Кристиан Халла-ахо („Исконни финландци“), Валдемар Томашевски („Литовско-полска предизборна кампания“), Аурелиан Павелеску (румънската „Национална християн-демократическа селска партия“) и българската „ВМРО“.

Водещи западни анализатори веднага обявиха, че това е стъпка към формиране на единна група, чийто стремеж е разбиване на сегашния формат на Европейския парламент. Според „Politico“ обаче, декларацията на 16-те трябва да се разглежда в контекста на дебата в Конференцията на ЕС за бъдещето на Европа, който стартира от началото на тази година; и че едва ли скоро ще образуват нова единна фракция на Европейския парламент. А и говорител на групата потвърди, че целта на манифеста е да постави началото на дебат, които да мотивира осмислянето през следващите месеци на по-широко разбиране за бъдещето на ЕС. Защото, „вместо да защитава Европа и нейното наследство, самият Съюз се превръща в източник на проблеми и безпокойство.

Представителите на 16-те партии, някои от които имат силно влияние в своите държави и дори са управляващи (като унгарската ФИДЕС и полската „Право и справедливост“) не са доволни, че ЕС се превръща все повече в инструмент на радикалните сили, които биха искали да извършат културна, религиозна трансформация и в крайна сметка безнационално да изградят... европейска супердържава. Лидерите на десните партии подчертават, че документът е отговор на началото на дебата за бъдещето на Европа; и че „използването на политически структури и закон за създаване на европейска свръхдържава и нови социални структури е проява на опасното и инвазивно социално инженерство, познато от миналото, което трябва да предизвика легитимна съпротива“.

„Моралистичната свръхактивност, която наблюдаваме през последните години в институциите на ЕС, доведе до опасна тенденция за налагане на идеологически монопол. Европейските нации трябва да се основават на традициите, зачитане културата и историята на европейските държави, зачитане европейското юдео-християнско наследство и общите ценности, които обединяват нашите нации, а не на тяхното унищожаване“, заявяват 16-те. Потвърждаваме убеждението си, че семейството е основната единица на нашите нации. Във време, когато Европа е изправена пред сериозна демографска криза с ниска раждаемост и застаряващо население, изготвянето на политики за семейството трябва да бъде рационалният отговор, вместо масовата миграция.

За да се спре и обърне тази тенденция, 16-те призоват ЕС да бъде реформиран със съответните неприкосновени компетенции на държавите-членки и с подходящ механизъм за тяхната защита, която да се осъществява от националните конституционни съдилища или еквивалентни органи... Всички опити за трансформиране на европейските институции в органи, които имат предимство пред националните конституции, създават хаос, подкопават смисъла на договорите, поставят под въпрос фундаменталната роля на конституциите на държавите-членки и произтичащите от това спорове за компетентността. Всъщност, касае се за брутално налагане волята на политически по-силните субекти върху по-слабите”, се казва в съвместния текст.

През септември т.г. се планира нова конференция на подписалите писмото, която да се проведе във Варшава.

Масиран отпор на манифеста на 16-те дойде от групата на S&D в Европейския парламент. S&D обвиняват подписалите в краен национализъм и напомнят, че именно национализмът доведе до пагубните последствия, предизвикани от Втората световна война. Според лидера на групата Иратсе Гарсия Перес, „крайната десница има изкривена визия за патриотизъм, изключва всеки, който не мисли като тях, а това е явна заплаха за Европа. Национализмът доведе до Втората световна война; а Европейският съюз не само донесе мир, но ни позволява да се изправим заедно пред проблемите: план за възстановяване за преодоляване на кризата, стратегия за ваксиниране на всички европейци, свободно движение и глас в света”, заяви тя. Преценката ѝ е, че този крайно десен, популистки, националистически съюз няма да продължи много дълго.

През последното десетилетие т.нар. основни евроатлантически ценности, проповядвани от официален Брюксел, се подлагат на критична преоценка от няколко държави в Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. Група академични изследователи от Ексетърският университет, „Лондон Скуул ъф Икономикс“ и университетския колеж в Дъблин се заеха да анализират тенденциите в редовете на Европейската народна партия чрез реакцията на 24-те резолюции за защита на основните ценности на ЕС, гласувани между 2011 и 2019 г. Независимо че констатират „сближаване на позициите“, анализаторите са принудени да отбележат „задълбочаване на откритите разногласия. Въпреки желанието на ЕНП да поддържа в своите редици основния „дисидент“ – унгарската партия ФИДЕС, обяснението на анализаторите не предлага изчерпателен отговор относно мотивите за това, както го наричат, „приспособяване“. Очевидно разумът и доводите на Виктор Орбан и най-близките му сътрудници в управляващата Унгария вече 12 години партия ФИДЕС, – за което редовно информира поглед.инфо, надделяват над аморфните, често лишени от съдържание интерпретации на т.нар. „европейски ценности“. Орбан увлече значителен брой партии включени в ЕНП, не само в дискурса за традиционните християнски фактори, но и за стратегическите национални интереси на отделните държави-членки. Нещо повече, докато следващите брюкселския консенсус страни се въртят в безплоден омагьосан кръг от криза в криза, Унгария единствено се справя отлично с предизвикателствата, свали безработицата от 14% на 3.8%, строи най-мощната атомната електроцентрала в ЕС, гарантирайки си по такъв начин енергийната независимост за следващите 50-60 години, не допусна разрушителния за повечето западни страни-членки мигрантски натиск; и т.н. Което принуди официален Брюксел да наложи санкции на Унгария, Полша, а вероятно ще последват санкции и на други „дисидентстващи“ страни в ЕС.

Но това само ще ускори преформатирането на ЕС в нова нелиберална общност, тази на националните държави, отстояващи суверенитета и хилядолетните си традиционни ценности, стремящи се към по-активна роля в бързо променящия се многополюсен свят.

Труд

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели