/Поглед.инфо/ 1848 година е преломна в европейската история. Неосъществените идеали на Великата френска революция за свобода, братство, равенство не са забравени. Европа е разтърсена от бунтове и социални брожения. Носителите на буржоазно-либерални, радикално-социални идеи решително се противопоставят на европейските монархии.
При новината, че Виена е въстанала, група радикално настроени студенти и интелектуални се събира на 15 март пред Националния музей в Пеща. Сред тях е младият поет Шандор Петьофи със списък от 12 искания към Виенския двор за незабавна независимост. От стъпалата на музея той рецитира току-що съчинената „Национална песен“:
Унгарски Боже,
клетва да се закълнем,
закълнем,
че няма роби
да умрем!
Скандирайки рефрена, екзалтираното мнозинство поема по улиците на Пеща. Най-радикалните радетели на унгарската свобода завземат печатниците, разбиват затвора, освобождават политическите затворници, обявяват края на Хабсбургското господството. Затова
на 15 март унгарците отбелязват годишнината на революцията от 1848-1849 г.
Под националното знаме се съединяват либералната традиция на Лайош Кошут с демократичното народностно начало на Шандор Петьофи. В продължение на година Унгария отстоява своята независимост. Макар и разгромена от силите на европейската реакция, революцията поставя началото на събития, довели през 1867г. до възстановяване на унгарската държавност в рамките на дуалистичната Австро-Унгария.
През октомври 1956 г. унгарците отново въстават. Този път срещу властта на новата бюрократична върхушка, препятстваща движението към общество – социално ориентирано и с унгарска национална специфика. Затова подкрепят правителството на Имре Наги, което отстоява националното своеобразие на унгарския път към социализъм. Проф. Чавдар Добрев, който по това време е студент в Будапеща, по-късно ще напише, че унгарците „не приемат съветския модел, че методи и практики, допустими за руснаците, са неприложими в унгарски условия, даже са вредни.“ А
опитът да се отхвърли съветския модел е революционен по същество.
Големият „грях“ на унгарците е, че искат радикална смяна на елита, исторически завой към общество на Съветите като демократична алтернатива на партийната система, контролът върху управлението да бъде упражняван непосредствено от реалните производителни сили, от работниците, от народа. Проф. Ищван Бибо (1911-1979) – министър без портфейл в правителството на Имре Наги и идеен вдъхновител на „Проект за компромисно решение на унгарския въпрос“ подчертава, че младежта, работничеството и войнишките маси, които се включват в революцията, в най-голямата си част са привърженици на социализма. Онова, което категорично искат да отхвърлят е „потисническата бюрократична диктатура“, а не социалистическата ориентация.
В хода на събитията се създават работнически съвети, които възстановят реда и стопанската дейност. Оказва се (както и в Чехословакия през 1968 г.), че промишлените предприятия могат да работят без директен партиен контрол, без апарат за насилие и пак да останат социалистически. Нещо повече, именно отсъствието на бюрократични и други подобни пречки води до рязко повишаване производителността на труда и доходите на работниците. В това няма нищо необичайно. Историята на човешката цивилизация недвусмислено потвърждава, че тласък на производителните сили и прогреса на обществото е възможен само когато свободният човек твори в условията на свободно избрани демократични институции.
„В съвременните демократични условия, Съветите са единствената позната демократична алтернатива на партийната система, а принципите, върху които са основани, са противоположни на принципите на партийната система”, изтъква в класическото си произведение ‘Произход на тоталитаризма’ Хана Аренд. „Създаването на съвети, не реставрация на партиите, е ясният знак за превъзходство на демокрацията над диктатурата, на свободата над тиранията“.
Унгарският „грях“ трябваше да бъде санкциониран и въстанието е потушено. Но в пепелищата на пожара унгарците защитиха правото си на национално достойнство. Както през 1848 г., те издигнаха и защитиха национални и общочовешки ценности, които не могат дългосрочно да бъдат пренебрегвани. Репресиите скоро са последвани от амнистия и прагматични реформи. Допуска се частична изява на частната инициатива в рамките на плановото стопанство. Предпазливо, но настоятелно започва да се осъществява полунезависима политика в рамките на съветската система.
Унгарските реформи започват далеч преди старта на съветската перестройка и се отличават значително от сродните процеси в други социалистически страни. Внимателно се планират и направляват отгоре, не се извършват стихийно. Подготвят се и кадри, които специализират в елитни университети. През 1988-1989 г. се създава благоприятна обстановка за промени в законодателството, за кардинално преустройство на икономиката и политическия живот. Приети са закони за частните фирми, за многопартийната система и т. н. През лятото на 1989 г. Унгария отваря границата си за над сто хиляди източногерманци, желаещи да преминат на Запад. По такъв начин решението на унгарското партийно ръководство разруши „желязната завеса“. Събарянето на Берлинската стена месеци по-късно е само един символичен акт.
Политическата промяна от 1989 г. заварва Унгария с 319% валутен дълг – с около една трета по-голям от българския. Икономическият спад е 20%. Страната се деиндустриализира. Много скоро унгарците разбират, че надеждите им за демократично развитие, основано на националните ценности и социален възход се оказват илюзия. През значителен период от прехода на власт са системни партии от социалдемократически тип, които гледат през розови очила на този заробващ процес.
Обратът към национално отговорна, социално ориентирана политика се свързва с името на Виктор Орбан. Но в непосредственото му обкръжение се открояват способни администратори – и връстници, и от по-старото поколение. Шандор Пинтер, например, преди 1989 г. е ръководен комсомолски и партиен деец; израства до директор на Будапещенската, а впоследствие и на Националната полиция; министър е на вътрешните работи в първия кабинет на Орбан (1998-2002 г.) и във всички последващи правителства от 2010 г. до днес. Негова заслуга са съхраняване на специалните служби, повишаване ефективността на полицията и решително туширане на престъпността. Янош Мартони е друг деец на УСРП, привлечен за министър на външните работи в кабинетите на Орбан (1998-2002 и 2010-2014 г.). Така че на Виктор Орбан следва да се гледа като на събирателно име на значителен брой талантливи управленци – и от „комунистическото“ минало, и от настоящето демократично развитие, които споделят разбирането да се отстоява национално ориентирана политика.
След емоционалната реч през 1989 г. и специализация в Англия със стипендия на Сорос, Орбан се превръща в ангажиран политик, отстояващ евроатлантическите ценности. Много скоро обаче разбира, че евроатлантически ценности няма, че така наречените западна демокрация, пазарна икономика и пр. „ценности“ са измамни, представляват капани, чрез които „новите демокрации“ от Централна и Източна Европа да бъдат глобализирани, т.е. да бъдат поставени в тотална икономическа и политическа зависимост от олигополите на старите колониални империи; а спонсорът му Джордж Сорос е един от главните инструменти на тази заробваща политика.
Както през 1848 г. и 1956 г., унгарците отново се противопоставят на „началниците“ – този път срещу опитите на брюкселския и отвъдокеанския неолиберален елит да налага предписания, които вредят на традиционните национални ценности и насоките на икономическото им развитие. А политика, която отхвърля глобалисткия модел е революционна по същество. Примерът на правителството на Орбан започва да се споделя от политици и управляващи в страните от Вишеградската четворка, Италия, Австрия, Германия, Франция, Гърция, Испания, Португалия, Швеция и др.
Преди месец Виктор Орбан заяви, че неговото правителство е най-успешното за последните 100 години в Унгария. Зад тези думи стоят реални резултати. Икономическото развитие е възходящо, а това дава възможност да се заделят значителни средства за социални дейности: до миналата година са създадени 736 000 нови работни места (обещанието на ФИДЕС беше за един милион до края на 2020г.); безработицата от 14% се сви до 3,8%; комуналните услуги (газ, ток, вода) преминаха в унгарски ръце. Високият темп на икономически растеж позволи да се повишават заплати и пенсии. Така, брутната месечна заплата на неквалифицирани лица сега е 149 000 фор. (500 евро), а за лица със средно или професионално образование – 195 000 фор. (650 евро).
През 2016 г. стартира радикална програма за насърчаване на раждаемостта. Млади семейства, които се задължат да родят и отгледат 3 деца, получават средства за ново жилище в размер на 20 млн. фор. (прибл. 64 000 евро): половината са подарък от държавата, а другата половина ще изплащат за 25 години, при лихва 3%!
От 2019 г., при първи брак, жена под 40 г. получава преференциален заем от 10 млн. форинта (33 000 евро). При раждане на първо дете, погасяването на заема се отлага с 3 години; след второ – с още три, като една трета от дълга се отписва. Ако роди трето дете, останалата част изцяло се отписва;
- безвъзмездната помощ за трето дете става 4 млн. фор. (13 350 евро), а за всяко следващо – още по 1 млн. фор.;
- жени, родили и отгледали минимум 4 деца се освобождават от подоходен данък върху физическите лица;
- семейства с 3 деца получават безвъзмездно 2,5 млн. фор. (8 350 евро) за закупуване на нов автомобил;
- държавата поема изцяло грижата за децата; въвеждат се помощи за баби и дядовци, които се грижат за внуците си;
-от януари 2017 г. значително е намален ДДС на някои основни храни; а ДДС-то за предписаните лекарствени средства е 5%;
- от три години в навечерието на Коледа и Великден всеки пенсионер получава талони за хранителни продукти на стойност 10 000 фор. (около 66 лв.). Орбан потвърди обещанието си, към 2020 г. пенсионерите да получават допълнителна пенсия – за първи път в историята на Унгария.
„Благодарение на тези мерки днес имаме 50 000 повече унгарци”, заяви Орбан. „Коефициентът на раждаемост се повиши от 1,23 на 1,49; но много още трябва да направим, за да достигне 2, което ще ни осигури дългосрочно оцеляване.”
