/Поглед.инфо/ В последните няколко години човек трябва да чете политическата ситуация у нас като криминален роман. Тоест - от самото начало е ясно, че голяма част от героите крият мрачна тайна и заради това лъжат като разпрани. До истината човек може да стигне, единствено ако се въоръжи с търпение, за да изслуша безкрайните дрънканици на временните политически герои и сам да си състави извод какво не е наред със света.

Въоръжени с този подход, сега е време да обърнем поглед към лидера в оставка (оставка, приета само за информация, нещо като нищо) на АБВ, Георги Първанов. На 20 февруари експрезидентът помпозно обяви: "Готов съм да се обзаложа, че АБВ няма да отстъпи от позицията срещу емитирането на нов дълг от 16 млрд. лева".

Само пет дни по-късно парламентарната група на АБВ направи маньовър, достоен за еластична поза от Кама сутра, и не само подкрепи дълга, но дори триумфално обяви, че заради тях Горанов го редуцирал с 2 милиарда.

Само една кратка бележка - само по себе си това редуциране е нонсенс. Министърът или е направил добре сметките си, когато е вкарвал сумата в парламента, или просто шикалкави в желанието си да вземе тлъста комисионна. Самата възможност за сваляне на сумата издава някаква изключителна политическа и финансова нередност, тоест хвалбите на АБВ приличат на човек, който се перчи, че е бил с най-хубавата риза на публична екзекуция.

Досега Първанов много често се е хващал на бас с разни журналисти и винаги неизменно е губил, което накара Сашо Симов да го заподозре, че играе някъде черно тото срещу самия себе си. Но, вън от шегата, за първи път в политическата история на Първанов, между неговата лъжа и нейната очевидност бе минало толкова кратко време, което постави експрезидента в изключително коварна ситуация. От една страна, подаването на оставка е очевиден ход, но как да подадеш оставка в партия като АБВ. Тя е замислена като църква, а патриарсите са на постта си докато умрат. АБВ няма чертите на политическа организация, а на мистично-корпоративен проект. Мистично, в смисъл, че там има едно-единствено божество, което задава политиката с притчовидна и нищонеозначаваща реч, а всички останали са като жреци, които изпълняват. Нима някой си представя Исус в оставка? Или пък Бог с оставка, приета за информация?

От друга страна, липсата на действия щеше да торпилира Първанов, защото електоратът на АБВ, какъвто и да е той, има очи да види явната покупко-продажба на парламентарни гласове. И с изкючение на дежурните кариеристи, които се уредиха с държавна работа, останалите гласоподаватели на партията едва ли танцуват от щастие от тази еротична прегръдка с Борисов и играта по неговата свирка.

Тоест - АБВ се нуждаеше от някакъв символичен жест, нещо, което да имитира достойнство, за да може да се излезе от ситуацията.

И тогава стана точно това, което всички очаквахме. Първанов се появи по една телевизия и обяви, че подава оставка.

Така де - защо да го прави на друг форум или пред актива на партията си? Ние съществуваме в телевизионно време и той добре знае, че в нашето продрано от скандали и интриги общество никой не държи за последователност в политическото поведение. Тук е важна помпозността на думите, а не осъществяването им.

И така - АБВ се оказа с лидер в оставка, която, нека да припомним, бе приета единствено "за информация". Имало проблем с комуникацията с парламентарната група. Отново ще оспорим лъжата. Това е все едно гласовете в главата на шизофреник да се лъжат един-друг.

Парламентарната група на АБВ е политически продукт на егото на Първанов и всеки, който може да си мисли, че те (депутатите му) са носители на някакво автономно действие, вероятно още вярва в приказки.

И за да продължи да неутрализира политическото напрежение, Първанов предприе безпрецедентно телевизионно турне. Този, който довчера твърдеше, че монтира партията си в управлението, защото България се нуждае от стабилност, предвидимост и реформи (любимите дъвки на псевдополитиката), изведнъж почна да си чертае път за изход от политиката. Точно както американските пехотинци в Ирак, Първанов заседна в плаващите пясъци на четворната коалиция (с активното съучастие на ДПС) и малко след стотния ден, а вероятно и след раздаването на тлъстите комисионни около дълга, осъзна, че няма как да излезе с победа от такава ситуация. Нещо повече - има стратегическа опасност да бъде накъсано на парчета политическото му тяло, което и без това вече масово не се припознава от левите избиратели като ляво.

И ето, че се случи чудо. Първанов тръгна да говори как счита споразумението си с ГЕРБ за замразено, и че през април партията му щяла да реши дали да остава в управлението.

Сега се дръжте.

Защо АБВ искат да късат с ГЕРБ? Ами защото - "ГЕРБ показа липса на каквато и да е коалиционна култура. Не се прави така. Когато искаш да имаш нещо здраво, инвестираш в здравината на коалицията с всяко действие".

Инвестираш в здравината на коалицията!? Много изтънчена фраза. Нима подялбата на комисионни около дълга чак толкова е подкопала основите на съюза!? Може ли една коалиция да бъде здрава, ако цената за това е липсата на просперитет за българските граждани!? И как точно се осъществява тази инвестиция - с уиски и фастъци на масата, с разпределяне на постове!?

Езикът неволно натика Първанов в пропаст, защото ясно показва, че разминаването между АБВ и ГЕРБ не е идейно, а технологично. Очевидно Първанов одобрява всичко извършено от ГЕРБ, включително и преяждането на Реформаторския блок с власт, но се дразни, че не е бил зачетен достатъчно. Божеството се мръщи, че не са му запалили достатъчно свещи, за да се види как то сияе в своя невъзможен телевизионен блясък.

Но през думите на Първанов става ясно какво се опитват да направят АБВ. Те се опитват да избягат от местопрестъплението. И то с кървави ръце. Участваха в обира на века, помогнаха на властта да се закрепи парламентарно и сега ще тръгнат да се правят на опозиция.

И това не трябва да им бъде позволявано.

Всеки абевеец трябва да мине през своята Голгота, защото те престъпиха политическите принципи и плюха в лицето на левите избиратели.

Опитът им сега да имитират невинност е дълбоко порочен.

Няма как да си участвал в политическите поразии на ГЕРБ и сега да търсиш индулгенция.

Прошката е морално понятие, но може ли да се даде на някого, който трябва да търси думата морал в речника!?

АБВ си позволиха да се опитат да имитират левица, докато всъщност останаха едно парламентарно ООД, с цел натрупване на краткосрочни активи.

Ясно е, че божеството Първанов не може да преживее помрачаването на неговия ореол, но вместо да го питат за това какво ще прави партията му сега, трябва отново и отново да бъде разкъсван с въпроси защо изобщо влезе в управлението. Защо полегна на Бойко Борисов? Там е заровено кучето, там е същината на подмяната, там започна голямото престъпление. И криминалните типове, които го осъществиха, нямат никакво право да бъдат опозиционери. Нечистоплътно е.

А пък и отдавна всички знаем кой е убиеца в този криминален роман.

Не могат да ни излъжат.