/Поглед.инфо/ През последните дни БСП си има нова медийна звезда - маститият бизнесмен Георги Гергов, който обикаля от телевизия на телевизия, от сутрешен блок в сутрешен блок, за да обяснява на целия свят колко е принципен, в какво блато се намира левицата. В бТВ самообявилият се за Фридрих Енгелс от Пловдив като Зевс взе да хвърля гръмотевици наляво и надясно. Разпени се, че БСП от един милион е станала 500 хиляди (вероятно има предвид гласове). Нещо повече - известният бизнесмен извади картата с тежката конспирация - някой искал да превърне БСП в малка бутикова партия и заради това трябва да приемем тази удивителна трансформация - довчерашният тих и прилежен бизнес-конформист днес да ни се явява в ролята на някакъв народняшки бунтар с невъздържан език и ботевски плам в очите.

Има нещо нередно в тази картина!

Нещо смущаващо!

Нещо удивително!

Нещо гнусно дори!

Нека да направим кратко връщане в близкото минало, за да потърсим следите в това местопрестъпление. На 28 ноември стана ясно, че Гергов е подал оставка като шеф на Общинския съвет на БСП в Пловдив. Прессъобщението за това събитие е написано буквално като житие на светец: "Загубихме тежко – някой трябва да понесе отговорността и това съм аз", мотивира се той (разбирай Гергов) и не позволи на пленума да го разколебае".

Не позволи на пленума да го разколебае!?

Очевидно е, че присъствалите там са станали свидетели на поредната срамна сцена в стил "Др. Живков, на кого ни оставяш?". Това са част от сценичните спецефекти - Гергов се нуждае от умоляването на другите социалисти да остане, за да може да се фука, че не е бил разколебан.

Интересно!

Защо ли на 13 октомври Гергов се остави да бъде преизбран като шеф на БСП в Пловдив-област.!? Нима тогава загубата не беше тежка!? Нима тогава лидерът на пловдивското БСП не беше осъзнал всички драматични и тежки изводи, които прави!? Въпреки това, областният съвет на партията преизбра Гергов за лидер. А бизнесменът се остави да бъде "разколебан". Дори тогава обясняваше как е казал, че ще се оттегли при слаб резултат за БСП в Пловдив, но ако само в Пловдив резултатът бил слаб, а пък то издънката се е случила в цялата страна.

Връщаме лентата още малко по-назад.

Пленум на БСП след европейските избори, на които всъщност стана ясно, че БСП влиза в политическа криза. Тогава Гергов взема думата, за да обясни как партията има нужда от Станишев като лидер и как дори социалистите злоупотребяват със своя водач.

Как се случва това преображение? Само за няколко месеца от редовен партиен подмазвач да се превърнеш в телевизионен революционер на свободна практика?

Въпроси, въпроси...

Без да съм пророк, смело мога да заявя, че действията на Гергов са политически маскарад. Това е игра с близка цел, опит за поставяне в шах на ръководството на "Позитано" и подготвяне на почвата за атака срещу Михаил Миков.

Искам да ме разберете правилно. Политическата атака срещу един лидер е нещо нормално и Миков трябва да е наивник, за да не е наясно с това. Но това, което прави Гергов, е интрига от висша класа и заради това действията му трябва да бъдат разгадани.

От едно предишно интервю на бизнесмена във в-к "Преса" знаем, че основният му повод за идеологическо недоволство е това, че БСП не участва в тази власт. Пред Валерия Велева той сравни тази власт с "парче хляб", което разкрива основите на неговото мислене.

Трябва да го кажем открито - в БСП действа едно крило, което смело можем да наречем "прогербаджийско". Негов основен говорител стана Гергов, а към самотния му глас се присъедини и този на Ангел Найденов, но има и още прикрити герои. Това подсказва, че в левицата тече някакъв процес на прегрупиране, някакво преброяване на дивите зайци, които точат лиги за участие в министерства и агенции.

Активизирането на Гергов точно в този момент съвсем не е случайно. Ясно е, че бизнесменът така държи пловдивската партийна организация, че те биха гласували дори за канонизацията му за светец, ако той само примигне с очи. Театърът на оставката идва в момента, в който БСП успя да види светлинка в края на тунела.

България днес се управлява от една шизофренична коалиция, шантава комбинация от десни, луди, лъжливолеви и милиционери. Това е рецепта за перманентна издънка и издънките вече започнаха. Целият рецептурник на ГЕРБ се завърна на бял свят, а управлението отново с бързи крачки се телевизионира, тоест всяка реалност вън от сутрешните блокове се поставя под съмнение. Десните мерки в бюджет 2015 година напомнят за ранния Дянков, а завръщането на този призрак мина и през думите на Владислав Горанов, че Дянков е правил добри неща. Пълна реставрация.

Точно това отваря път за една истинска радикална и социална опозиция и БСП получи съвсем неочакван шанс да се възроди. Оставането в опозиция беше не само най-смисления ход, това беше ход, който обществото масово одобри. И май това се оказа точката на кипене. ГЕРБ задействаха своето крило в левицата, защото само след няколко месеца вече нямаше да имат никакви лостове за влияние в нея.

И тук на сцената излязоха господата Гергов и Найденов. Абсолютно от нищото те изложиха своите протести и желание за колаборация с десницата и заявиха това почти като дисидентска позиция. И най-накрая показаха основния структурен дефект на БСП. БСП по време на прехода позволи в нея да членуват много хора, които не само не са леви, но и които са органически чужди на лявата идея. Тези хора винаги са били нещо като тумор, който произвежда единствено и само отвращение в народа, но бяха търпяни в името на цели, които днес изглеждат дребни и необясними. Чуждите тела в БСП се държаха като истински вируси. Вземете за пример лидерството на Гергов - той съсипа една от най-големите организации на БСП до едноцифрени проценти. Вижте и Ангел Найденов, който обиколи като водач на листа повече области, отколкото са гримовете в чантата на жена му. Тъжното е, че те проявиха истинската си същност в момент, в който левицата има нужда от максимална консолидация. Но това е дългата сянка на компромисите от миналото.

Прогербаджийското крило в партията действа полуконспиративно, защото не иска да каже истинската си програма.

Какво ни предлагат те?

Да носим отговорност за крайнодесния бюджет?

БСП да понесе и вината за герберските калинки?

БСП пак да се сближава с псевдолявото БСП през ГЕРБ ли?

Каква левица изобщо си представят чуждите тела?

Дали искат въобще да има левица или всичко да се превърне в някаква гъста политическа каша?

Виждаме и друго - Гергов вече говори за извънреден конгрес. Очевидно той, а и хората край него, искат да поставят въпроса за властта в максимално широка аудитория.

Въпросът е защо изобщо си мислят, че може да постигнат успех? Дали пък вече не са започнали подмолните действия, поредните опити за разклащане на БСП, превратаджийските похвати, така характерни за герберската милиционерщина?

Оказа се наистина, че някои хора не могат да преминат изпитанието с власт и именно през гледката на властта истината се вижда най-добре. ГЕРБ водят тиха битка срещу БСП. Това дори не е битка срещу конкретната партия, а опит за унищожаването на последното автентично представителство, което е оцеляло в мътните години на прехода. Виждаме инженерен опит за прекрояване на цялото политическо пространство с партии на вечния компромис, с формации на кариеристи, без идеи и никакъв смисъл. БСП пречи на всичко това, защото нейните избиратели са последните мохикани, които вярват, че ни трябва друга държава и упорито искат от политиците да следват идеи, а не хормоналните си разстройства, представени като принципи.

Ето как се оказа, че БСП навлиза наистина в решаващи времена за себе си. Следете внимателно изявите на прогербаджийското крило - именно в техните действия можем да разчетем какъв е планът за унищожението на левицата. Но пак от тях можем да видим каква е слабостта им - те нямат никакви принципи, никаква реална политическа основа и продължават да се самозаблуждават, че без истински леви идеи хората в БСП могат да те припознаят като свой. И при Гергов, и при Найденов тази схема не проработи. Те могат да заложат на апаратните хватки, но е ясно, че партията едва ли ще ги последва.

Може би това е полезното в тази тъмна драма - чуждите тела в партията едно по едно започнаха да си признават кои са.

Следете ги внимателно - неучастието във властта и олевяването ги дразнят.

Няма как да е по-друг начин.

Те просто никога не са били социалисти.