/Поглед.инфо/ Уважаеми читатели на сайта "Поглед.инфо",
Позволявам си да направя нещо необичайно - да се обърна директно към всички вас. Няма да злоупотребявам с тази привилегия, обещавам, но наистина изпитвам нужда да кажа няколко думи.
Аз бях "стреснат, трогнат, очарован" от отзвука, който срещнах в подкрепа на моето открито писмо до президента на Руската федерация Владимир Владимирович Путин. Написах обръщението до него под влияние на емоциите, които ме вълнуват поне от две години. Просто повече не можех да гледам противната евроатлантическа гавра с историческата памет на българите и грантовите мошеници, които като политически пирати се опитаха, и засега успешно взимат на абордаж нашата (именно Нашата, а не тяхната) държава. Изразих в писмото цялата мъка, болка, леко отчаяние и тъга, защото виждам как безгръбначните продажници се опитват да разделят два братски народа, този път не от желязна завеса, а направо от гореща фронтова линия.
Не очаквах, наистина не очаквах да намеря толкова много хора, които мислят като мен. Тази емоция ме завари неподготвен. Получих десетки обаждания, стотици писма от хора, които бяха решили да споделят с мен своите мисли, чувства и да ме подкрепят за идеите, които съм изразил.
Не казвам това като хвалба. Не мисля, че писмото ми е шедьовър. Дори го споделям с лека меланхолия, защото сега за пореден път разбирам, че хората с историческа памет, хората със здрав разум, хората, които не са приели да ги превърнат в зомбита, хората, които са запазили сърцата си са маргинализирани в тази държава.
Представяте ли си? Накараха ни да повярваме, че ние сме малцинство, а сега разбирам, че в малцинство са тези, които узурпираха тази държава и я превърнаха в социална и икономическа пустиня.
Не очаквах да открия толкова много съмишленици. Писмото ми беше и израз на отчаяние, да проверя дали пък аз не съм този, който полудява и да напиша онези думи, които отдавна се въртят в главата ми.
И когато хората започнаха да ми пишат, когато телефонът ми започна да звъни, аз разбрах, че времето за съпротива срещу безумието вече е дошло. И други не искаха да търпят като мен.
Това не е политически призив. Не е партиен призив. Защото покрай това писмо и покрай всички съмишленици аз открих истинската кауза, онази кауза, която стои над партии и политика.
Това е каузата България.
Онази България, която загубихме и която трябва да си върнем, ако искаме като народ да намерим бъдеще, цел и оптимизъм.
България, която не предава своята история.
България, която не предава своите братски народи.
Онази България, която можеше да защитава национални интереси, а не беше непрекъснато в железния юмрук на нечистоплътни външни влияния.
И заради това се обръщам към вас, драги читатели на Поглед.инфо.
Искам да уверя всички, че ние няма да се откажем от каузата да търсим справедливата България!
Няма да се откажем от битката с неравенството, бедността, от битката с онези демони, които грантовите интелектуалци възкресиха и ни накараха да повярваме, че са нещо нормално!
Това е отговорност тежка и трудна, но ние няма да се откажем да я носим.
Благодаря ви за мненията!
Благодаря ви за подкрепата!
Благодаря ви, че ми дадохте надежда!
Благодаря ви, че запалихте светлината в края на тунела и на тези години ме накарахте да вярвям, че тя съвсем не е толкова далече!
С уважение, болка, признателност и надежда,
Румен Петков
Главен редактор на сайта "Поглед.инфо"
