/Поглед.инфо/ Само за информация на Михаил Миков, лидер на БСП - 10 ноември се превърна в дата за битка. Трима бивши президенти от един месец се готвят за нея с инициативата си "25 години свободна България", десните интелектуалци заточиха лиги в любимите си описания за това как комунизмът е унищожил паметта, политици под път и над път дадоха оценката си за тази дата, но колкото и да чаках, колкото и да се опитвах да намеря, не открих позиция на левицата. А тя е изключително необходима.
Днес, когато хората масово смятат, че преходът е пълен провал, а политическите елити напълно се провалиха в основната си задача - да осигурят просперитет на хората, започна жестока битка за историята. Това е драмата българска. Липсата на бъдеще зарежда политиката с кавги за историята. Но сблъсъкът около 10 ноември е повече от важен. Това е датата, след която се роди съвременната българска политика и мнението за нея, 25 години по-късно, е особено важно. Защото отсрещната страна не жали сили. Грантовата интелигенция е впуснала целите си жалки запаси от въображение, за да изкара комунистите виновни за всичко наоколо. Росен Плевнелиев прави турне из страната от един месец насам, за да обяснява колко е хубаво, че днес сме свободни, макар и бедни, но бедността се дължала на неприключилата декомунизация.
Това е начин да се подкопае основата на левите идеи у нас, на всяко социално мислене. А интересното е, че точно по отношение на миналото хората инстинктивно са на наша страна. От 25 години им се внушава, че са живели лошо, подтискащо и гадно, а те продължават и продължават да си спомнят за времената преди само в топли цветове.
Именно това усещане искат да убият новите реститути на историята.
Именно това искат да стъпчат, защото добре осъзнават, че в ясния спомен за миналото днес се крие надежда за промяна на статуквото.
И точно заради това битката за 10-ти е от изключителна важност.
Десните един път приватизираха цялата иконимика, сега се опитват да приватизират историята. Опитват се да я подменят и завинаги да ни удавят в мрака на собствените си платени съвести.
И точно заради това липсата на позиция от страна на председателя на БСП за годишнината от 10 ноември е огромна грешка.
Политиката става истинска, само когато се бори за идеи, а не се върти единствено и само около технология. Лидерството е въпрос на визия, а не на план-сметки. В този смисъл, Миков трябваше днес пръв да говори за тази дата, защото в този изтормозен, гаден и извратен преход БСП е направила много неща, от които няма защо да се срамува. Ние сме партията на демокрацията, защото, ако не беше БСП, три-четвърти от десните още щяха да са комсомолски активисти и доносници на свободна практика. БСП беше мотор на промяната и заради това, за разлика от цялата останала Източна Европа, тя остана на политическата сцена. Защото има смисъл от нея.
И лидерът й трябва да осъзнае, че не може да остане встрани от темата за 10 ноември.
Тя може да изглежда незначителна само в очите на човек, който не вижда в перспектива от 10-20 години.
Не разбирайте думите ми като много яростна критика. Напротив. Те са по-скоро израз на тъга, защото през живота си бях свидетел на твърде много подмяна, на твърде много лъжи, на страшно много фалш и кражби. И сега виждам, че поредната шайка от изпечени мошеници насочва алчен поглед към прехода, за да може да присвои неговите предимства и да припише на друг неговата отвратителност.
Ние, левите хора, се нуждаехме да чуем мнението на Миков.
Защото левите хора в България са се превърнали в някаква мишена на комплексари и стари лъжци и искат да видят някакъв знак, че левицата се възражда с нова кауза, ново самочувствие, нова енергия.
И мълчанието на лидера на БСП не помага в тази посока.
Битката за 10 ноември е лява, защото именно на тази дата трябваше да си говорим за онази друга възможна България, към която трябваше да се стремим и която можеше да постигнем като мечта, реалност и друг живот.
Заради това БСП не трябваше да мълчи именно на тази годишнина.
Тази България е десен продукт!
Тази България е някаква сянка на онази България, която можеше да бъде!
Заради това ме е страх БСП да не се окаже само сянка на партията, която може да е!
P.S. След като този текст бе пуснат в сайта, Михаил Миков все пак излезе с позиция по темата, публикувана в 16.40 часа във Фейсбук, а официално е изпратена от пресцентъра на Позитано в 17 ч. 17 мин., /след като статията беше публикувана в Поглед.инфо/. Точно това ми дава основания да не махам статията. Позицията, изразена в нея, е актуална и отива далеч отвъд конкретния повод за написването. Да не говорим за това, че е тъпо лидерът на една от най-големите партии да се изказва точно за тази дата в социалните мрежи, а да го няма в медиите. Но тези от вас, които искат да видят позицията - нека да посетят страницата на Миков, а след това да помислят дали и аз нямам основания за моята тъга и за моя гняв...
