/Поглед.инфо/ Напоследък всички така сме потънали в отровната атмосфера на медийната интрига, жълтите клюки, скандалните заглавия и анализите, които приличат на сапунен сериал, че май сме забравили основния смисъл на политическото действие. А то е да разширява влиянието на една партия и в крайна сметка да прави живота на хората по-добър.

В този смисъл, независимо какво се опитват да внушават десните шамани, проблемът на БСП съвсем не е толкова нерешим или пък огромен, че да не може да бъде преодолян. Да, този проблем изисква смяна на мисленето, нова схема на действие, отказ от отровните моменти в миналото, но със сигурност ще проработи.

Цялата криза на БСП може да бъде преодоляна с едно елементарно завръщане към корените. Към това, да бъде пламенна лява партия, която пет пари не дава за медийните хули или за пръскащите слюнки на десницата. Знам, че това звучи добре на думи, но е ужасно трудно за изпълнение. Никой не е казвал, че ще е лесно, но със сигурност е постижимо.

БСП изгуби своя социален ореол, своето социално действие, дори своята социална същност. Една левица винаги трябва да е с една крачка извън статуквото, а БСП си позволи да се впише в статуквото, да стане излъскана, бюрократична, апаратна партия, която не дава пет пари за идеите и смята, че кариерното развитие е венец на политическата идеология. Тоест състоянието, в което партията се намира днес, е напълно естествено. БСП е ударила тежко дъното и резултатите от изборите го показват.

Левите избиратели не са марионетки. Те искат да видят идеи, а не примирение. Искат да видят радикална лява политика, а не порой от клишета, изсипани набързо и опаковани като нещо пиарско. Заради това, връщането към корените е естественото действие. БСП пази в генетичната си памет силата на онази левица, която промени един път България, защото беше мощна и идейна.

Сега можем да сторим същото, но няма как да стане с местни феодали, пишман-апаратчици, организации, които съществуват единствено и само предконгресно и изхабени до желание за повръщане лица.

В този смисъл смятам, че е полезно на своя конгрес БСП да се занимае с уставните въпроси и промени. Тези промени вече веднъж предизвикаха медийно цунами. Млади журналистки наточиха перата си и почнаха да правят вълнички как ще има бунтове на местни организации, как конгресът ще бъде с отклонен фокус и всякакви алабализми по темата. Появиха се подозрения, че централното ръководство ще концентрира твърде много власт в ръцете си и БСП ще се завърне към принципите на демократичния централизъм.

Това е схоластика, която може да звучи добре в медиите, но всички знаем, че е само бял шум. От поне 15 години насам е ясно, че феодализацията на местните организации се превръща в тумор в тялото на БСП. Защото партийният феодал си осигурява атмосфера, в която вече не му трябва да печели избори, а просто да печели партийни конференции. Това избива зъбите на партията по места. Лишава я от хъс. Лишава я от страст. Апаратните игри подменят идеологията. Амбицията - идеите. Водещо става това не дали можеш нещо, а дали си близък с лидера. А този лидер като брокер търгува с гласовете на своите избиратели и е готов да направи всякаква перверзна коалиция, само и само да удовлетвори ламтежа за постове на своето обкръжение.

И какво да направи ръководството на БСП в такъв случай?

Видя се, че натискът за отчети и избори не доведе до резултат. Феодалите се преизбраха. Очевидно е, че трябва да съществува някакъв механизъм, с който централното ръководство да избутва търтеите, когато ги идентифицира.

Повярвайте ми - след това става много по-лесно.

Давам ви и пример - Монтана. Миналата година, след като досегашното феодално ръковоство напусна и се вля в АБВ, организацията на БСП трябваше да бъде изградена от самото начало, с нови хора, с нова енергия. Резултатът е, че БСП победи в Монтана на европейските избори, а всички знаем колко лошо се представи левицата на други места.

Значи, някой трябва да пусне вентилатора и да прогони спарената атмосфера.

Това е начинът за промяна.

Когато не може да стане отдолу, трябва да се случи отгоре, в противен случай просто левица няма да остане.

Партокрацията е траен проблем на БСП. Именно тя изпива като вампир силите на партията. Левият електорат е идеен, феодалите са прагматични. Този сблъсък е титаничен и феодалите го губят в смисъл, че все повече леви хора не искат да гласуват за БСП, защото досега тя нямаше механизъм, с който да се справя с тях.

Сега такъв механизъм е измислен. Не казвам, че той е съвършен и трябва да съществува вечно, но е добре сега да го има, поне докато поколенията в БСП не се сменят и не дойдат млади и енергични хора, които мечтаят за революция, а не за постове.

Точно поради тази причина ми се струва, че ръководството трябва да получи шанс. Най-малкото новият лидер трябва да има възможност да приложи на практика своите идеи и да проведе местните избори по начин, по който ги вижда той, а не както им се иска на местните феодали. Това минава през уставна промяна. А тази промяна в устава, освен чисто техническа, е начин БСП да се завърне в идейното си русло.

В крайна сметка, хората трябва да олицетворяват идеите. Старите муцуни са метафора на статуквото, а никой не харесва този живот, нито пък резултатите от прехода.

На конгреса си БСП ще разгледа и политическа декларация, с която оценява прехода като неуспешен. И това е трагичната истина. БСП има своята вина за неуспеха. И тази вина не е в това, че партията е защитавала неправилни каузи, а че не намери начин да се променя заедно с времето, заедно със своите избиратели, заедно с тяхното отчаяние и зов за промяна.

Но не е късно тази промяна да се случи. Нейното време чука на вратата.

И БСП има шанс да бъде лицето на промяна.

Видяхме, че умните и красивите са просто едно гримирано лице на статуквото, маска на гадната и зализана олигархия.

Време е БСП да покаже точно обратното.