Дайте повече да не се лъжем. Протестът свърши!
След четвърти септември, когато приветстваха Бойко Борисов и Цветан Цветанов с политически похотливи погледи, протестърите извършиха грандиозно политическо самоубийство.
Това, че в София има 500 души, които са протестъри и антигербаджии, просто не променя нещата.
Протестът свърши.
Вероятно още ще се събират хора пред МС, вероятно ще има още арт-пърформанси, политически ритуали и разголени девойки, но протестната енергия се изпари.
Видя се, че протестът работи за ГЕРБ, че 85 процента от него това е ГЕРБ и че, в крайна сметка, поетичното определение "борба с олигархията" всъщност е жалко усилие Бойко Борисов да бъде върнат отново на власт, за да може процесът на българските безумия да получи своя завършек.
Протестът свърши именно заради това!
Сега ще се опитат да го разделят на автентичен протест и на опорочен такъв, но това ще бъдат политически гърчове на хора, които не искат да признаят истината.
Битката срещу мафията не може да бъде водена с най-голямата мафия. А фактът, че тази мафия така успешно се вписа в протестърското движение, трябва да ни говори, че има някакъв проблем, някаква узурпация на чистия език, който да бъде използван като бухалка от страна на тъмни интереси, неясни групи, фантомни НПО-ата, странни индивиди, зализани олигарси и разни ненормалници.
В този миг, когато маските паднаха, трябва да отворим една болезнена тема и тя се отнася до някои представители на левицата. Тук използвам термина левица като широко понятие, което не покрива само БСП, а обхваща едно по-голямо пространство на хора, които не искат да приемат диктата на десните икономически догми и сектанството на неокостовизма.
В дългите дни на софийски протест част от това, което минава за лява интелигенция, се поддаде на една красива, утопична и абсолютно невъзможна илюзия - че битката за автентична левица може да мине през колаборация с десните. Това е илюзорна надежда, която няма нищо общо с тази реалност.
Българската десница, поради своята особенна невъзможност за съществуване, е сталинистко явление, което не може да търпи никаква форма на плурализъм. С други думи, десницата не си представя левицата по друг начин, освен като някаква малка и маргинална група, която трябва да пърха от радост, когато й обърне внимание някой десен политик. В този смисъл колаборацията с тази част от протеста, която можем да нарече РъБъ (или Реформаторски блок) по почина на Иво Инджев, беше абсолютно безсмислено, а дори и направо вредно упражнение.
Няма как да се утвърдиш в очите на левия електорат като значима фигура, когато основното ти занимание е да повтаряш, че той (левият електорат) е ретрограден, архаичен, дебилен и изостанал.
Смисълът от реалната политика не е да си фантазираш реалност и да действаш спрямо нея, а да се съобразяваш с реалностите, независимо дали те ти харесват или не.
А реалностите в България днес са такива. В мига, в който някой се опита да превърне БСП във вуду-кукла (1), която да изкупва греховете на прехода, БСП се консолидира по незапомнен начин, защото левицата може да е загубила много от политическите си инстинкти, но винаги прекрасно осъзнава кога някой се опитва да я унищожи в името на нечисти и гнусни цели.
Точно поради горните причини не се осъществи и реализацията на различен от БСП ляв проект. Защото политическата база на левицата гласува за БСП и очевидно все още се надява БСП да води лява политика.
Разбира се, някои хора имат интерес да поддържат илюзията, че протестите нямат десен, а просто радикален характер. Това е незащитима и абсолютно необоснована теза. Всичко, което този протест прави, беше с дясна ориентация - от скърцането със зъби на богаташчетата, че майките ще получават по-високи помощи, до ръкопляскането на немския посланик заради това, че се е набъркал във вътрешните работи на България. И точно поради тази причина левите не само не се вписаха в протеста, а бяха отчаяни от него още на първата седмица.
Сега това, което вадят като леви представители на протеста, са хора, които дори не могат да произнесат думата социализъм без съскане, които си представят някаква странна дясна менте-полулевица, която трябва да служи като жив щит на нелепата претенция, че протестът е национален или това са хора, които преследват единствено свои лични кариеристични цели в десни проекти, представяйки се пред обществото, че искат да променят БСП.
Драматичната неспособност на протестърите не само да свалят кабинета, а и да заявят алтернатива, показва нещо друго. Политическите и идеологически ресурси на десницата вече са изчерпани. Старите им икономически догми не работят, нови идеи нямат, а предъртелият седесариат знае само да вика "Червени боклуци", защото и до днес не могат да преживеят, че са си купили само по два, а не по три апартамента по време на социализма.
Този вакуум доказа нуждата от една нова, радикална левица, която може да защити крайни идеи и която може да бъде алтернатива на мракобесната дясна лудост, изразена от РъБъ, от разни други психиатрични организации и фенове на Айн Ранд. И ако няма друга, надеждата е, че тази нова левица все още може да бъде БСП, защото хората, отчаяните и обнадеждените, все още не са склонни да се откажат от тази партия.
Може би е време да се захванем и да я променим, защото, ако не го направим, рано или късно нови протести за сетен път ще я поставят на изпитание! Но този път може да е фатално!
България се нуждае от радикално лява БСП, а не от имитации на лява политика!
Да повторим - радикално лява БСП!
_____________
(1) Вуду-куклите работят с нужната концентрация (и по възможност предмет, принадлежал на „жертвата”) като в тях се вкарва част от душата и енергията на „жертвата”. Посредством тази кукла човек получава пряк достъп до тялото, чувствата, мислите и съзнанието на „жертвата”.
