/Поглед.инфо/ Лявото пространство не е разглезено напоследък откъм енергичност, възторг и бодрост. Заради това там дори и лекият дъжд понякога може да мине за буря, малкото вятърче за циклон и театралната въздишка за истински бунт. Точно това всъщност стана с прословутото интервю на Кирил Добрев пред бТВ.
Нека да припомним за тези, които не са разбрали - Добрев обвини тежко Сергей Станишев за загубата на последните избори. Развилня се, че заради предишния лидер БСП е изгубила две поколения. Посочи с обвинителен пръст Димитър Дъбов, Катя Николова, Евгени Узунов и стовари върху тях цялата вина за това, че БСП е апаратна партия. Пътьом похвали Георги Първанов, че е реализирал АБВ като парламентарна партия, а най-накрая дори намекна, че е готов да поеме отговорността и да стане лидер на БСП.
Целта на този текст не е да разбиваме крехки надежди, да защитаваме някого или да отказваме някого от симптоматичната му вяра в думите на Добрев. Но, според великолепната мисъл на един американски писател, истината за един човек никога не се крие в социологията, а в биографията. Тоест, за да могат думите ти да тежат, за да бъдат истински, за да носят наистина нещо ново, смислено и радикално, трябва самият ти да си, ако не пример за чистота, то поне синоним на последователност. Точно това хвърля сянката върху думите на Добрев. Неговата биография като политик, тоест, истината за него съвсем не е толкова безпроблемна, колкото си мисли, че показват неговите телевизионни революции.
За целта не е необходимо да се връщаме много назад в историята. Трябва ли да припомняме как Кирил Добрев бе изваден от нищото, малко преди парламентарните избори през 2005 година и сложен веднага на избираемо място в листите. Тогава всички въздишаха - същински бащичко, защото името на Кольо Добрев завинаги ще остане изписано със светли букви в историята на българската левица, каквото и да говорят днес някои със задна дата. Добрев младши бе развиван със светкавична скорост. Стана депутат, след това шеф на БСП в София-област. Той придоби самочувствие, въпреки неясната му законодателна дейност и скоро започна да се изживява като инженер на младежката политика на партията.
Днес, когато го чувате как се жалва за изгонените млади поколения от БСП, може би трябва да му припомним собствената му дан в това дело. Не един и двама амбициозни и харизматични младежи изгоряха покрай Добрев, който искаше да бъде слушан, гледан в очите и не търпеше никой да сияе със собствена светлина. Тогава Сергей Станишев съвсем не беше лош в очите му. О, не, напротив - Добрев замисляше, а и вероятно финансираше, цели младежки инициативи, посветени на това да се величае Станишев и то по доста аматьорски начин. Самият Станишев едва ли се е чувствал много удобно на такива младежки вечеринки, но лидерството понякога заслужава да търпиш. Трябва ли да припомняме, че Добрев създаде прословутата младежка социална мрежа RED, която след това унищожи, защото видя, че покрай нея младите се сдружават успешно и нямат нужда от началник, за да ги държи за ръчичката и да ги ръководи.
Когато днес слушаме Кирил Добрев като глас на морала, е добре да припомним и това, че той е единствения кандидат за член на Изпълнителното бюро, хващан и уличаван във фалшифициране на избор и след това просто не влезе във висшето ръководство.
Ами какво да кажем за Младежкото обединение - още от първия миг Добрев си въобрази, че той може да бъде нещо като гуру на нововъзникващата организация, но и по тази линия удари на камък.
Трябва ли да припомняме грандоманското турне "Презараждане", направено през 2009 година, когато кризата започваше да идва в България и което стана печален символ на това до какво може да доведе патетиката в мисленето.
Трябва ли да припомняме, че Добрев гледаше на кръв всеки, който проявявашеше собствено мнение или кажеше дори дума срещу Станишев, след загубата на изборите през 2009 година. И че беше най-верен защитник, докато се провали опитът му да попадне в ИБ. Чак след това започна да дава интервютата, че на БСП е необходим луд с пушка, който да я оправи...
Много държа да разберете правилно. Аз симпатизирам на Кирил Добрев. Харесвам младежката енергия и обичам говоренето с вътрешен огън. Обаче, когато днес трябва да сме безкрайно откровени, смислени и точни за състоянието на БСП, е много важно кой точно диагностицира проблемите. Едно е да те диагностицира доктор Чирков, например. Съвсем друго е диагнозата да дава доктор Кеворкян - бащата на евтаназията. Точно този капан дебне БСП по пътя към промените. Днес много хора, които бяха монолитна част от статуквото, обидени и унижени, искат да си купят мундири на опозиционери и да поведат битката. Но това е фасаден и театрален бунт. Повечето от тях нямат какво ново да предложат, освен поредната порция красиви думи и размахани ръце. Не това е смисълът на промяната. Не можем да махнем едни кофти хора, за да ги сменим с други кофти хора, които са си повярвали, че са по-различни. Не е времето нито за театър, нито за патетични излияния. Точно заради това в БСП сега са интересни времена. Защото след всяка такава криза, първи на повърхността изплуват лъжепророците, които тръгват да говорят истината от последна инстанция, но забряват, че техните ръце са кални до лактите.
Аз симпатизирам на енергията на Добрев, но не съм в състояние да забравя миналото. Да забравиш, означава да предадеш истинските идеи.
В БСП със сигурност има кадри, които могат да я поправят, да накарат партията да стъпи на крака и да запали отново левия блясък в очите на хората, но това няма да стане след драматични клетви и стоварване на цялата вина върху историята. Вече е много лесно да обвиниш Станишев. Толкова е лесно, че чак е досадно и неистинско, когато го правиш. Защото, ако проблемът беше само той, БСП вече трябваше да припка радостно като първолак към изборната победа.
Телевизионните проповедници на промяната поне веднъж трябва да си дадат сметка и за собствените си действия. Или поне да покажат някаква форма на покаяние. Защото всичко останало е един мащабен театър, след който нищо няма да следва. А точно този цирк БСП вече го е играла толкова много пъти, че дори и Кирил Добрев не може да му хване следите...
