/Поглед.инфо/ Напоследък срещам всякакви импровизации на тема БСП. Едни влъхви вещаят смъртта на левицата, както са правили с години, без да им пука и подобно на Петко Бочаров хвърлят ожесточени плюнки срещу всичко, което партията прави. Други постоянно импровизират втръсналите до ужас интриги за сблъсък на кланове, направо за сблъсък на ханове в БСП, и май точно поради тази причина се говори за феодализация, партокрация и какво ли още не.
Българската журналистика не е в състояние да си представи нищо по-интересно, освен някакъви кавъри на сериала "Игра на тронове".
Между всички тези интрижки, от време на време блясва и някоя и друга спекулация по темата кой ли ще бъде кандидат на БСП за кмет на София.
Сами знаете - столицата е митологично място за изборите. Тя задава тенденции, затъмнява провинцията и опиянява социолозите. Ако една партия изгуби навсякъде другаде в България, но спечели София, никой няма да напише, че тя е била разгромена. Мистика, братче.
И така - видях, че след отпадането от дневния ред на партията на кандидатурата на Костадин Паскалев за кмет на София, изеднъж се завъртяха едни разговори, че БСП може да издигне и подкрепи някой от наследниците на предишните партийни величия. И ако той /тя/ е с пола, хептен добре би било, защото ще бъде достоен/достойна/ алтернатива на Йорданка Фандъкова.
Не ми е работа в момента да оценявам дали това е правилен или погрешен подход. Нека да чуем имената - пък ще се произнесем. Но, след като видях какви разговори се водят и какви неща се подхвърлят, бях осенен от една странна идея. В този кратък текст ще се опитам да я презентирам.
Предварително заявявам, че вероятно моето предложение ще ви изглежда ексцентрично, странно и леко смущаващо, но смятам, че политическият застой в левицата може да бъде прогонен, едва след като почнем да мислим в по-творчески категории. Както правят американците, които обикновено дрънкат големи глупости, но тук са ненадминати. С други думи, постоянно недоволните, тия дето всичко знаят предварително просто не ги канят.
Аз не се опитвам да пусна интрига, а просто се опитвам да не мисля в схеми.
И така, ако ще търсим неочаквана, бляскава и привличаща вниманието фигура, то аз имам безотказен кандидат за това - Тодор Славков, син на Батето и внук на Тодор Живков.
Трудно е да се направи кратък портрет на неговия обществен образ. Той е участник в риалита, обича да пийва, бохем е, изцепките му постоянно са по страниците на жълтите вестници. Познати и непознати му дъвчат краката, упражняват се на негов гръб, но тук има едно голямо "но".
Но моето впечатление е, че тази шумна публичност не само не унищожава образа на Тодор Славков, но дори го прави симпатичен в очите на хората, които са свикнали да гледат по телевизията как се дуят някакви бърбориви нищожества и заемат претенциозни пози, все едно са носители на някаква велика мъдрост.
Разбира се, светският шум все още не означава носене на политически качества, но в няколко свои интервюта Тодор Славков е заявявал редица социални идеи, макар и поднесени под формата на духовита шега.
Но не е ли време да почнем да се отнасяме с лека ирония към политическата поза на вечната сериозност и да разчупим образа на това, че БСП може да има светли идеи, но обикновено ги представя чудовищно скучно.
След като сме тръгнали да оглеждаме цялата колекция от кандидати, настоявам и Тодор Славков да бъде разглеждан сериозно. Той е носител на тази народна харизма, която направи от Бойко Борисов хит на пазара. И само да обясня. Аз разбирам, че може да има политика за естети и пуритани, но в демократичните общества, където всеки има право на глас, трябва да се търси максимална територия на консенсус. Тези, сериозните костюмари и без това нанесоха безкрайни поражения на обществения живот. Може би е време да дадем път на клоуните, особено на тези, които не крият, че са такива. Това е освежаваща честност.
Тодор Славков лесно може да открие път до негласуващите и то не единствено по пътя на носталгията към миналото. Той е неподправен, първичен, естествен и това е огромен минус, но и невероятен плюс. Днес и без това живеем в епохата на марките, в епохата на постоянния маркетинг и пиар - такава една кандидатура мигом ще осигури неспирен медиен шум, а това е полезно за кандидат, който вече е врял и кипял в жълтия журналистически котел.
Да си кмет на София всъщност е невероятно лесно. Вижте Фандъкова. Тя е усмихнатото лице на външни влияние. Всички подозират, че е пратена в общината, колкото да не пречи на бизнес-кръговете да си правят схемичките.
Мисля, че такъв като Тодор Славков ще е контрапункт на тази политика на задкулисието.
Той е неконтролируем, а това само по себе си е гаранция за независимост.
Той е скандалджия, а това е сигурен знак за някаква принципност. Казвам го иронично, но можете да го тълкувате и сериозно.
Изборът го оставям на вас.
Знам, че пуританите ще набърчат нос при такова смесване на идеята за шоу и идеята за политика. Самият аз също имам резерви към нея, но продължавам да защитавам кандидатурата си. Сериозността не означава непременно скука.
Тодор Славков е носител и на безсмъртното бохемско чувство на хумор на своя баща, чийто лафове още се разказват като вицове из цялата страна. Хората помнят цветното, искрящото, защото то може да бъде много по-истинско от престореното и измъченето.
С други думи, за БСП ще е приятно разнообразие да се опита да кандидатира един естествен лидер, пък бил той и риалити-звезда с влечение към бирата, отколкото да играе добре познатия спектакъл с неизменния тъжен край.
Нека да дойдат клоуните.
С тях поне ще е ясно, че комедията няма да свърши. :))
