Янаки Стоилов е феномен.

Винаги го избират с най-много гласове в Националния съвет на БСП. Когато трябва да се дава пример за чистота на лявата идея, името, което изплува, е неговото. Всеобщ любимец на партията, неопетненото лице на лявата идея, чрез него социалистите изживяват красивия сън за друга възможна БСП.

Защо обаче е феномен?

Ако проследим политическата му биография, ще видим, че Янаки Стоилов е просто един хартиен тигър. През 1991 година, когато цялата БСП на крака му се молеше той да стане неин лидер, младият тогава юрист се дръпна настрани с аргумента, че е твърде млад, за да поема подобна отговорност. После иронията на времето стана неудържима - той искаше звездата му да блесне, но обикновените социалисти помнят даденото нахалост доверие и не прощават лесно подобно поведение. В мига, в който Стоилов се почувства готов за лидер, вече никой не искаше да гласува за него. Продължиха да го избират с най-много гласове в Националния Съвет, но само дотам. Защото е хубаво човек да гласува за идеал, но проблемът с идеалите е, че зад тях трябва да стоят твърди и непоклатими хора.

През 2006 година, независимо че отново беше депутат (за кой ли път вече), Стоилов реши да провери своята сила в БСП и създаде Ляво крило в партията, което по-късно прекръсти на Обединение на левите социалисти. Любимецът на социалистите заложи на лявата реторика, красивите думи и леката опозиционност към ръководството на партията. Нали така се прави - не можеш да сбъркаш в левицата, ако се самообявиш за мерило за лява политика. Така, като некоронован крал в левицата, заел цялото по-ляво пространство, ширещ се удобно в комфорта на своята привилегирована позиция, узурпирал моралната критика, изобщо даващ всички знаци, че вече младостта е преминала, най-титулуваният член на НС ще скочи мощно като истински тигър, за да се бори за лидерството в левицата.

Много хора повярваха за пореден път на иконата на лявото пространство, нали светците изискват сляпо доверие. Да не говорим за това, че имаше много условия за възход на Стоилов - БСП изгуби парламентарните избори унизително, а Сергей Станишев изпадна в политически паркинсон - започна да трепери и да говори едно и също - "ще бъде безотговорно да си подам оставката". На извънредния конгрес Янаки Стоилов се яви на битка срещу него, но апаратът си каза своето, и я загуби. В тази загуба нямаше нищо лошо. За един бит давам двама небити, гласи народната поговорка. Изправянето му срещу Станишев беше знак, че лидерът на Лявото крило май е решил да играе твърдо и принципно, въпреки поражението си.

Няколко седмици по-късно обаче последва политически шок. Янаки Стоилов влезе в новото Изпълнително бюро на БСП. Годината е 2009, БСП е разгромена, ръководството е същото, което въведе плосък данък и се хвалеше, че е направило България рай за чуждите инвестиции. Любимото дете на партията обаче изведнъж реши, че престоят му в опозиция е неуютен и дълъг и прие да легитимира новия опит на Станишев да се задържи на власт.

Стоилов е майстор на обясненията. Безпринципното му поведение бе обяснено с желание отблизо да се контролира ръководството и да се влияе върху поемането на ляв курс. Защото за това била битката - БСП да стане истинска лява партия, а пък как щяла да стане такава, ако Мъдрият ръководител на левите социалисти остане без пост в ръководството?

В момента, в който му размахаха морковчето под носа, Стоилов веднага тръгна след него. В името на истината трябва да признаем, че това не разруши напълно авторитета му, защото неговите обяснения и харизма все още работеха добре. Въпреки това обаче, Лявото крило започна да губи последователи, защото няма на света стилистика, която да може да обясни как така един "истински социалист" се е прегърнал с вестителите на плоския данък?

По-късно май стана ясно защо Стоилов се е решил на тази крачка-  виждал е себе си като кандидат за президент от БСП. Любимото дете се яви на избор в Националния съвет, но отново изгуби - хората на Станишев избраха Ивайло Калфин. Още тогава стана ясно как ръководството на БСП разглежда Янаки Стоилов - като тяхното мюре в левицата, удобната фигура, която да дава лява легитимност и да не допуска развитието на автентична лява идеология, която да помете като лавина неолибералите, които си присвоиха левицата.

Защото, ако Стоилов бе принципен, последователен, истински и стабилен, още тогава щеше да напусне Изпълнителното бюро.А след загубата на Калфин щеше да е първи критик на ръководството, което успешно люшка кораба от загуба към загуба до пълното корабокрушение. Вместо това - тишина.

Пълна тишина.

Оказа се, че това е било и виновна тишина, защото затишието Стоилово е било затишието не на политика, а на марионетката. В мига, в който Станишев се саморазправи с Първанов, извоюва си Национален съвет, който да му мие краката с радостни сълзи, Янаки Стоилов изведнъж се озова като заместник-председател на БСП.

Честито на печелившите!

Поне пет въпроса изникват към Стоилов в същия този миг и тези въпроси си ги задават най-вече хората с опит и дългогодишен стаж в БСП, защото на младите им е позволена слепота и обожание на фалшиви кумири - човек поотраства едва, когато сам е в състояние да ги разруши за себе си:

1. Защо Янаки Стоилов прие тази оферта? Сергей Станишев ли е идеалният лидер на БСП, който ще доведе победата?

2. Колко точно е ляв вече Сергей Станишев, премиерът, който въведе плоския данък?

3. Лявото крило приема ли този състав на ИБ и смята ли, че то е успешния вариант?

4. Има ли сделка Стоилов - Станишев?

5. Ще се оттегли ли от политиката Янаки Стоилов, ако БСП изгуби изборите през 2013 г.?

Защото моето мнение е, че Янаки Стоилов се компроментира с всичко, което направи през последните години, но особено с приемането на поста "заместник-председател". Когато компромисът стане твърде голям, може би е време да не виждаме в човека, който го е направил, велик идеалист? Нима за Янаки Стоилов бе достатъчна една декларация, че БСП се отказва от предишната си дясна политика, за да го накара да повярва, че вече всичко е ултралевичарско? Мисли ли Янаки Стоилов, че оттук-нататък ще успее да намери хора, които да застанат зад него, след като той ги продаде срещу едно топло местенце на "Позитано"?

Янаки Стоилов и неговото падение всъщност са символ на целия проблем на БСП и на избраното Изпълнително бюро. Сергей Станишев декларира, че е гледал да спазва баланси. И вероятно не е излъгал. Само, че неговият избор е изключително странен и несъвместим - заместник - председатели са Георги Пирински, Янаки Стоилов, Димитър Дъбов и Евгени Узунов. Как ги е балансирал само, а!? Два тигъра /от които единият книжен/ срещу двама опитни с куфарчета? Това ли ще е лицето на БСП оттук-нататък? Партия, която балансира между красивите думи на хартия и куфарчетата?

БСП трайно е станала формация, която залага само на обещанията и красивите приказки. Заради това вероятно Стоилов нямаше проблем с това да предаде своите симпатизанти - всичко в БСП се случва на думи. Станишев обещава победа, Стоилов обещава модерен социализъм. Те могат да обещаят каквото си искат. Думите оставят следа, но не носят победи. И няма как да донесат. Хартиените тигри дори не могат да ръмжат както трябва.

БСП е идеална партия за Янаки Стоилов – Сергей Станишев.

Защото и тя ръмжи само на хартия.