/Поглед.инфо/ Има хора, които са с вграден инстинкт за самоунищожение. Тази политическа аномалия вероятно се дължи на тежкия синдром на това никога да не си присъствал в реалността и най-важното - абсолютно да не осъзнаваш какви и кои са хората, които ти осигуряват несменяемото присъствие на депутатската банка. Пореден (и вече наистина успешен) опит за публично харакири направи Кристиан Вигенин, който все повече забравя, че трябва да съществува като народен представител на българската левица, а не като брюкселски планктон, който паразитира върху речник от общи и неясни фрази.

Управленската биография на Вигенин е като наръчник по самоубийство. Първо - той стана първият външен министър от ЕС, който отлетя за Киев и легитимира чрез юдейското си ръкостискане ранното лице на украинската хунта Александър Турчинов, както и всички американски агенти, които дойдоха след него. Нека да припомним - точно тези действия на Вигенин смъртоносно промушиха БСП в гръб. Те станаха катализатор на това, че много избиратели на левицата я наказаха по най-жестокия начин като не гласуваха за нея, защото тя се отказва от своята сърцевина, от своята ценностна, направо от своята антифашистка основа. И всякакви приказки, изговорени след това, че поведението на Вигенин е проевропейско, че той е едва ли не някакъв брюкселски светец, имащ нещастието да съществува сред непросветени селяни, са опит за изтъркване на имиджа на това камикадзе, което разруши своя образ с печалната си одисея. Вигенин беше като ритник в слабините на електората, съжалявам за грубия образ, но той е достоверен - той изрита избирателите си в това, което им е най-ценно и самият факт, че още съществува като човек от левицата, като депутат от БСП издава, че БСП наистина е в тежка морална криза. Да храниш своя Киряк Стефчов, неизменният слуга на геополитическото статукво - това вече е сериозен ценностен разпад.

Очевидно е, че не можем да искаме от приятеля на фашистката хунта в Киев да е наясно с настроенията на своите избиратели, но Вигенин поне трябва да е бил от време на време на някое партийно събрание, за да знае, че електоратът на БСП, дори и този, който не се отказа от нея, следи СИРИЗА с огромно внимание, упование и дори вдъхновение.

И ето, че чудото се случи - партията на Алексис Ципрас буквално размаза конкуренцията и вдъхна най-ценното - надежда на изтощените от безкрайни манипулации гърци. Това е истинската левица. Тя се появява, когато един народ страда и трябва да може да олицетвори неговите мечти, неговите стремежи и естествен порив за справедливост. Алчните европейски банкери се опитаха публично да удушат Гърция, за да не допуснат мракобесното неолиберално статукво да бъде променено, но този малък народ роди СИРИЗА и показа, че няма да се поддава на външен натиск и най-важното, че не приема да бъде жертвения агнец на ужасяващо сбъркания курс на ЕС.

Но, "другарят" Вигенин пет пари не дава за тези неща.

В своя фейсбук-профил той е написал: "Всъщност една ляво-популистка формация печели изборите с красиви, но нереалистични обещания".

Красиви, но нереалистични?

А кое ли може да е реалистичното, според Вигенин - да обещаеш на народа си вечна мъка и робия пред банките, които съдират по три кожи от гърба на гръцката държава?

Тук имаме съзнание на брюкселски чиновник, но не и на ляв човек.

Левият човек щеше веднага да види несправедливостите и да се бунтува срещу тях, щеше да иска да промени статуквото, а приятелят на украинските фашаги е точно на обратния полюс.

С назидателен тон той пише: "Прогнозирам, че една малка, икономически и финансово зависима страна, с огромен дълг, накрая ще плати тежка цена, ако тръгне на инат срещу правилата".

Това е все едно да караш хората да не се бунтуват срещу концлагер, в който са попаднали. Защото ЕС постъпи подло по темата с Гърция. Вместо реална помощ, той и предложи да си върже въже с камък на шията. Вместо базисната солидарност, там се видя единствено извънмерна алчност, а за да бъде защитена тази алчност, пропагандата за мързеливите гърци бе пусната с пълна скорост. И именно този брутален натиск на ЕС, това абсолютно несъобразяване с елементарната човещина роди радикалния вот за СИРИЗА. Вигенин обаче е толкова далече от това разбиране, че имаше наглостта да сравнява партията на Ципрас с НДСВ и ГЕРБ, което вече му позволява да развие своята истинска теза - че било време европейските социалисти да се замислят, а пътьом дори успява да се подложи на Оланд, без да отчете, че преди случката с "Шарли Ебдо" рейтингът на Оланд зстрашително наближаваше едноцифрени стойности, именно защото европейската социалдемокрация, в нейната традиционна форма, напълно е забравила как да отстоява интересите на хората. Халюцинацията на Вигенин по отношение на СИРИЗА го доказва. Той вече не е в състояние нито да разбере, нито да схване процесите в Европа и заради това неговият статус прилича не толкова на анализ, колкото на подаване на автобиография за работа в някоя бюкселска институция.

Никой не може да каже отсега дали СИРИЗА ще успее или ще се провали. Но този изборен резултат, така или иначе, промени Европа. Самият факт, че толкова много ярост се стовари върху Гърция показва, че много агенти на статуквото треперят, защото чуват земетресението, което се приближава. Европа изкара много време в безвремието и роди абсолютно нежизнеспособен политически модел. Сега този модел се разпада, защото той не може да предложи отговори. Хората в ЕС жадуват за истинска политика, за живителната светлина на истинските идеи, за истински отговори и за политика в полза не само на 5-6 европейски банкери, а на мнозинството от недоволните, гневните, несъгласните, унижените, оскърбените.

Нашенският планктон обаче вече не може да схване тези работи. Вигенин дискредитира напълно себе си като левичар и като социалист, който не е в състояние да усети пулса на своята партия. Много е красиво да се правиш на независим наблюдател или да анализираш от позицията на окончателна истина, но този път камбаната бие и народът ще запомни всеки, който се е правил на сляп пред страданията и си е кривил съвестта в името на тлъстата заплата. Вигенинщината в БСП е един от знаците, че БСП може и да се окаже в още по-голяма криза. Днес хората у нас, тези, които не са с промити мозъци или заслепени от грантове, отчаяно търсят своето представителство и се чудят кой може да даде глас на тяхното недоволство.

Един жокер от мен - не е Вигенин!

Не са вигениновците!

На тях сърцата им отдавна бият отдясно.

Ако изобщо имат сърца!?