Роза от Еритрея поиска бежански статут у нас, но докато чакаше решението избяга при майка си някъде из Скандинавието.
Немотията у нас често отказва бежанците от Близкия изток
Засилва се бежанският поток към България от Сирия, докато приливът на иракчани си остава постоянен. Това показват последните данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). През първата половина на 2012 г. у нас са потърсили закрила 420 души. Най-много са от Ирак - 161, Сирия - 70, лица без гражданство (палестинци) - 51, Афганистан - 36, Иран - 17, Пакистан - 13, Мароко - 12. Увеличаващият се брой на сирийски граждани, търсещи закрила, предизвика тревогата на българските власти и в агенцията вече действа Кризисен щаб, който внимателно следи обстановката в Близкия изток.
"Много от тези бежанци са родом от Ирак и след войната от 2003 г. са избягали в Сирия, а сега пак търсят спасение на Запад от гражданската война там. Сирийците обичат отечеството си и не са настроени да емигрират в Европа. Преди войната те са живели добре и се надяват сраженията да спрат колкото се може по-скоро, за да се върнат по домовете си. Повечето от идващите у нас са кюрди или лица без гражданство - палестинци", обяснява Даниел Инджиев, директор на дирекция "Качество на процедурата, временна закрила и компетентност за разглеждане на молбите" в ДАБ.
Трафикът на хора по т.нар. източен маршрут - минава от Близкия и Среден изток през Истанбул, а оттам през турско-гръцката граница в шенгенското пространство нахлуват 90 на сто от нелегалните имигранти, или по 130-140 хиляди годишно. Експерти изчисляват, че
в каналджийския бизнес
се въртят $ 9-10 млрд.
У нас засега се процежда само капка от бежанския поток - по 800-1000 души на година.
При катастрофални събития на Изток керваните нарастват. Така след като НАТО "освободи" Афганистан, през 2002 г. у нас се изсипаха рекорден брой бежанци - 2888, а следващата - 1549. Миналата година 890 души пък поискаха закрила у нас. От тях 10 са получили бежански статут, на 366 им е отказан, 182 са се сдобили с хуманитарен статут, при 213 е прекратено производството, а при останалите процедурата продължава.
Средностатистическият бежанец е мъж, иракчанин, на възраст между 18 и 35 г. Представителите на всеки етнос си имат любими истории, които представят пред българските власти, когато търсят закрила. Така иракчаните обикновено разказват следното. "Получих писмо със заплаха за убийство, в плика бяха поставили куршум, подписано с кръв. Хвана ни страх и избягахме". Идващите от Афганистан най-често обясняват: "Падна бомба върху къщата на чичо, умряха много роднини и решихме да бягаме".
Преселниците винаги посочват като причини за бягството - война, заплахи за убийство, отвличания, криминални деяния, но винаги присъстват и икономическите причини - липса на работа, глад, суша. Напоследък
прииждат и от бедните
африкански страни
70 на сто от чужденците идват без всякакви документи, което затруднява установяването на истинската им самоличност. Обикновено ги хващат или сами се предават на властите някъде около турската граница. Настаняват ги в домовете за временно настаняване на чужденци към МВР в Бусманци и Любимец, които разполагат общо със 700 места. Там те подават молба за закрила и от нелегални емигранти получават статут на кандидат-бежанци и могат да бъдат приютени в някои от центровете на ДАБ - в София, Пъстрогор и Баня. След като приключи процедурата, ако получат отказ от държавата, те отново стават незаконни имигранти и подлежат на принудително извеждане извън страната.
От 1993 г. насам у нас закрила са потърсили 20 375 души. От тях за бежанци са признати 1532, хуманитарен статут е даден на 4732 лица, отказ са получили 6305, временен статут е даден на 381 души. При 1/3 - или 7200 души, е прекратено производството - най-често поради тяхното доброволно завръщане в родината или заминаване в чужбина.
Понякога прокудените се насочват към България, заблудени от формалното й членство в ЕС.
"Бежанците идват и разбират каква е икономическата ситуация у нас - безработица и ниски заплати, след което настояват да се върнат у дома. Наскоро изпратихме един чартърен полет с 40 души обратно в Ирак. Това показва, че те не са търсели убежище и сигурност, а са икономически имигранти", допълва Инджиев.
На лицата в процедура у нас се дават по 65 лева месечно, докато в богатите европейски страни помощта е многократно по-голяма,
предоставят им се
жилища, дрехи
социални асистенти, градини и училища за децата.
Дали обаче след влизането в Шенген България е застрашена от масова бежанска вълна, в каквато се дави Атина? Сега целият поток от Близкия и Средния изток към ЕС се излива в Гърция най-вече поради географското положение на страната. За нелегалните имигранти е по-лесно да влязат на европейска земя в южната ни съседка през река Марица и през островите на юг.
"Когато влезеш в страна член от Шенген, се надяваш, че може свободно да се придвижиш до богатите страни на Запад, но и там без документи работа можеш да почнеш единствено на черно", посочва Даниел Инджиев. Според него България не е привлекателна най-вече заради бедността и безработицата.
"Със сигурност работата на Гранична полиция ще се увеличи след приемането ни в Шенген, но не може да се каже дали ще бъде драстично", смята директорът на дирекция "КПВЗКРМ" в ДАБ.
Бай Тошо и Желю
приютили дисиденти
България предоставя четири вида закрила. Първият е убежище, което се дава от президента. Досега само двама души са получили политическо убежище - един при Тодор Живков и друг при Желю Желев. "Често се злоупотребява с тази възможност. Убежище искат хора, на които им е отказан хуманитарен статут от Държавната агенция за бежанците", отбелязва Даниел Инджиев. Вторият статут е бежанският, който се дава на лица, които основателно се страхуват от преследване заради своята раса, религия, националност и политически убеждения в родината си. Третият е хуманитарният статут, който се получава, когато има опасност за техния живот заради въоръжен конфликт, присъда или тежки заплахи. Напоследък сирийците получават именно хуманитарен статут заради кървавите битки между Башар Асад и Сирийската свободна армия. Като цяло керваните с хора през границите се увеличават наесен, след като приключи сезонната работа в Турция и имигрантите изкарат някой лев.
След признаването им бежанците получават бг документи и се ползват с всички права, с изключение на правото да участват в избори. Получилите хуманитарен статут пък се ползват със същите права като постоянно пребиваващите на територията на страната чужди граждани.
В случаи на войни или природни бедствия, които са предизвикали хуманитарна криза и бежанска вълна, правителството може да предостави временна закрила на големи групи от хора.
