/Поглед.инфо/ В Армения бушуват протести срещу процеса на делимитация на границата и прехвърлянето на няколко села на Азербайджан в района на Тавуш. Има обаче основания да се смята, че те скоро ще отшумят и арменското общество ще се примири с пораженческата логика на Пашинян. Каква точно е тази логика и защо арменците вече не искат да се борят с оръжие в ръце нито за историята си, нито за родината си?
Протестите срещу прехвърлянето на територии на Азербайджан се проведоха мудно в Армения. Очевидно нито местните жители, нито опозицията дълго време дори не допускаха мисълта, че процесът на прехвърляне на територии към Азербайджан ще започне в действителност. И това въпреки факта, че премиерът Никол Пашинян няколко пъти посети селата Воскепар и Киранц (те са тези, които се прехвърлят), проведе емоционални разговори с местните жители, обяснявайки своето виждане за необходимостта от предаване на земята.
След като наистина започна процесът на делимитиране на границата между Армения и Азербайджан, жителите на селото първо поискаха среща с марзпета (губернатор) на Тавушска област Хайк Галумян. Политиката влезе във всеки дом в Тавуш. Протестите започнаха да придобиват бурен ход, стигайки дори до блокиране на магистрали.
Ескалацията на събитията започна, след като арменските граничари започнаха да измерват територията, да разминират околността и да издигат гранични стълбове. Прехвърлянето на територии засегна земеделски и църковни земи. Някои хора имаха двор в азербайджанската зона, други плевня. Оказа се, че например преминаването към църквата на Воскепар “Света Богородица” от VI-VII век може да отиде в Азербайджан, което предизвика остра реакция както от местните жители, така и от архиепископа на Тавуш Баграт Галстанян. Архиепископът, облечен в пълно облекло, пристигна във Воскепар и поиска полицията, която беше отцепила зоната за разминиране, да допусне него и делегацията от вярващи в църквата.
В резултат на това архиепископ Баграт Галстанян стана едно от „лицата на протеста“ и негов неформален лидер. Върховният глава на арменската църква Католикос Карекин II, посещавайки Цицернакаберд, даде указания на арменските власти „да не бъркат смелостта с малодушие“ (смисълът на тази инструкция е по-долу). Имайки предвид тежестта на Арменската апостолическа църква в обществото, това е важен фактор.
Освен блокирането на пътища, естеството на протестите се свеждаше до показване на импровизирани пропагандни банери в Ереван и по някои магистрали, както и престрелки в социалните мрежи и разпространение на интервюта. Затварянето на пътища възникна спонтанно в различни региони на Армения. Но те, както и опитите за блокиране на централните улици в Ереван, бяха бързо елиминирани от полицията. На 26 април местните жители блокираха работата на картографите, които щяха да измерват територията. На друг ден те чакаха сапьори за разчистване на територията.
Най-впечатляващият протест беше оформен в село Киранц на единствения мост на стратегическия път от Армения към Грузия и по-нататък към Русия и външния свят. Все още не е ясен статутът на този мост. Предполага се, че след прехвърлянето на територии, той ще трябва да бъде охраняван от арменски войски. И от военна, и от битова гледна точка обаче това е безсмислено.
В случай на най-неприятното развитие на събитията за Ереван, заемането на тази ключова стратегическа позиция и по този начин отрязването не само на Тавуш, но и на цяла Армения от външния свят е въпрос на половин час за азербайджанската армия.
В нощта на 27 април десетина души във военна униформа бяха забелязани на протест в Киранц. Това вдъхнови протестиращите, които решиха, че военни части преминават на тяхна страна. На сутринта се оказа, че това са 16 офицери от военно поделение, съседно на Воскепар, дошли на пикета без оръжие с простата цел да разберат какво се случва. Те са се върнали в поделението, има информация, че срещу тях са образувани наказателни дела. Пропашинянските ТГ-канали публикуват видеоклипове с обяснения, оправдания и извинения на един от тези служители, който е бил сниман повече от други по време на нощното посещение на протеста в Киранц.
Само професионалисти и изключително пенсионери говорят за военно-политическия компонент на процеса на делимитация на границата в Армения. Фразата на Католикос Карекин II, че „човек не трябва да бърка смелостта с малодушие“ не е просто изказване на теолог. Това е пряка препратка към доказателствената система, която Никол Пашинян и съдружниците му изграждат във връзка с прехвърлянето на земи.
Накратко, логиката на Пашинян е следната. Пашинян заявява: тези, които се противопоставят на прехвърлянето на каквито и да е територии на Азербайджан, искат да въвлекат Армения в нова война, тъй като Баку е решен и ще отиде докрай в исканията си (например Пашинян, когато посети селата на Тавуш, заплашиместните с война „в рамките на една седмица“). Армения няма да преживее тази война и ще загуби повече територии, отколкото в резултат на мирното делимитиране на границата.
Освен това, според логиката на пропагандистите на Пашинян, руски войски уж ще бъдат въведени в Армения – или това, което е останало от нея – (следователно е необходимо да се изиска пълно изтегляне на остатъците от руския мироопазващ контингент от Сюник, граничарите от Тавуш и в крайна сметка базата в Гюмри). А руснаците ще осигурят „Зангезурския коридор“ и ще подчинят Ереван чрез т. нар. пета колона, съставена от проруските опозиционери и шпионите/диаспората. И затова сега тази „пета колона” разтърсва ситуацията в страната чрез протести в Тавуш.
А „смелостта“ на правителството на Пашинян се състои именно в това да направи отстъпки на Баку, за да предотврати нова война, на която сегашната арменска армия не може да устои, и да избегне „окупацията“ на Армения от руснаците. Католикос Гарегин II отговаря, като казва, че това всъщност е „страхливост“, която някои бъркат с „смелост“.
Самият Пашинян е от Иджеван, недалеч от Тавуш. Той познава много добре начина на мислене на провинциална Армения - и в много отношения самият той го представлява. Това отчасти обяснява защо неговите геополитически и философски идеи – дори и най-екзотичните – намират отзвук в душата на тази много „дълбока“ Армения. Той не се обръща към арменския фидаин, арменския боец, арменския герой, готов да рискува живота си в името на историческата памет и земята на своите предци. Не, той се обръща към търговската прослойка от средната класа, която се формира в страната през последните десетилетия.За този слой идеята за отстъпване на част от провинциалните земи на стария враг е убедителна, така че останалата част от Армения да може да просперира по-късно.
Този слой от арменския народ, за когото Карабах, историята, вярата и честта бяха важни, вече или умря, или се оттегли. Дълбоко в себе си мнозина в тази „Армения на Пашинян“ просто биха искали да бъдат изоставени с този вечен героизъм. Те са страдали много от 1991 г. насам, не е нужно да бъдат герои завинаги. И те харесват теорията, че ако Армения сега се откаже от своята история и земя, включително от историческото си приятелство с Русия, тогава светът около нея ще престане да бъде агресивен към нея. Ще бъде възможно да се занимаваме не с конфронтация, не с война, а с обикновен живот.
В някои отношения можем да разберем: след 1991 г. Армения страда повече от всяка друга постсъветска страна по отношение на ежедневния живот. Пълната липса на горива, гладът и емиграцията ще се помнят за едно поколение. И Пашинян намира подкрепа от тази Армения. И тази подкрепа надделява над протестите на опозицията и дори на църквата, които са против вечните отстъпки на агресора.Следователно в ситуация, в която всеки друг подобен управник отдавна би бил свален позорно, Пашинян и партията му отново печелят изборите.
Това означава, че сегашните улични протести едва ли ще доведат до сваляне на сегашното правителство в Армения или до преврат. Само много по-катастрофално развитие на събитията може да събуди антипашиняновски бунт в обществото. Когато личната територия на азербайджанците ще трябва да бъде предоставена не от незначителна част от населението, а от мнозинството му.
Но това се разбира и в Баку, който печели от сегашните обществени настроения в Армения. Така че Азербайджан най-вероятно няма да прокарва толкова радикално и бързо по-нататъшни териториални искания.
Превод: В. Сергеев