/Поглед.инфо/ В края на ХIХ в. в североизточната част на Южна Африка се разразява голям конфликт, който оставя трайни следи в паметта и съзнанието на съвременниците си. Двете малки републики на бурите (потомци на холандци, заселили Южна Африка през 17-ти век) Трансваал и Оранж, с общо население около двеста хиляди души се изправят срещу четиристотин милионната Британска империя, разпростряла се на шест континента. Войната се води 3 години и завършва с очаквана победа на британците, но тази победа е скъпо извоювана, защото бурите защитават земите си храбро и прилагат изключителни тактики. До голяма степен крайната победа на англичаните се дължи на създаването на едни от първите концентрационни лагери. Това, както и неравностойното съотношение на силите предизвиква вълна от съчувствие и солидарност към бурската кауза в цяла Европа. Българите не само, че не остават чужди на бурската борба за свобода, но и всъщност са едни от най-горещите привърженици на смелите африканери, застанали срещу най-могъщата империя в човешката история (за разлика от 21-ви век, когато, уви, сме способни само сервилно да козируваме на англосаксонските "началници").

Съпричастността към бурската кауза подтиква множество французи, руснаци, германци, холандци, италианци и американци да заминат за Оранж и Трансваал, където се сражават като доброволци на страната на бурите.

Дори и в самата Великобритания има хора, окито осъждат войната. Англичанката Емили Хобхаус посещава лагерите и скандализира британското общество с откритията си. Пред очите на смаяните британски граждани и цяла Европа лъсва истината за жестокия геноцид над храбрите бури. Оказва се, че хиляди от бурите, както и чернокожи африканци, които симпатизират на бурската кауза, живеят в нечовешки условия в концентрационните лагери, които са създадени от английските военни власти.

Съчувствието и подкрепата за бурите не се появяват след създаването на лагерите, а още преди това. По-голямата част от европейските държави и гражданите им осъждат британската агресия, която датира десетилетия преди тази война.

Всъщност, четири години преди началото на Втората англо-бурска война, английските стремежи за икономическа и политическа експанзия и експлоатация в бурските земи достигат кулминацията си с експедицията на сър Леандър Стар Джеймсън, която има за цел да вдигне на бунт уйтландерите в Трансваал.

Сър Джеймсън се проваля в задачата си, но последствията са доста сериозни. Германският кайзер Вилхелм II изпраща своята прословута Крюгерова телеграма, с която обещава да гарантира сигурността и суверенитета на Трансваал при евентуална чуждестранна агресия. В Лондон телеграмата е оценена като провокация и опит на Германия да се намеси в британската африканска политика. Всъщност, това е и едно от събитията, които затвърждават британското мнение, че Германия е станала твърде опасна и трябва да бъде, за да се изразим с модерния термин - "сдържана" и "възпряна".

Така още преди да започне войната английската агресия и отстояването на бурската независимост получават отзвук в Европа и то по линия на германския император. Така, когато войната започва обществеността в Германия, Холандия, Русия и Франция е почти изцяло на бурска страна.

Тези събития не остават незабелязани и от българите. В България Англо-бурската война получава широк отзвук за събитие, което се развива на хиляди километри от Балканите. Българският печат и гражданите следят внимателно развитието на бойните действия и още от самото начало са добре информирани за случващото се в Африка.

Първоначално кореспонденти на български вестници в Лондон и другите европейски столици дават информация на родната преса и общество за събитията в Южна Африка, а малко по-късно за театъра на бойните действия заминават кореспонденти и дори доброволци.

Друг източник на сведения е чуждестранната преса, така например в своята статия „Англо-трансваалската война” Христо Бурмов отбелязва, че сведения могат да се почерпят от руското издание „Рускiи инвалидъ”. Поне в началото военните действия се отбелязват точно и внимателно от пресата, а читателите попиват с интерес. Ярък пример за това е следния цитат от спомените на журналиста Стефан Танев:

Историята се разиграва преди още аз да стана вестникар, още по време на англо-бурската война. За Трансваал беше заминал като доброволец да се бие с бурите срещу англичаните запасният капитан Бозуков. Изпрати и няколко кореспонденции на “Вечерна поща”. Един ден Шангов отива на битпазар и купува от тревата, с която пълнят канапетата. Ако не се лъжа, наричат я морска трева. Издава афиши, че кореспондентът на вестника изпратил като подарък на читателите трева от бойните полета на Трансваал, оросена с кръвта на храбрите бури. В броя на “Вечерна поща”, който ще излезне на следния ден, във всеки екземпляр ще бъде сложена по малко от тая свещена трева, за да има от нея всеки читател. Събра няколко момчета, които след излизането на всеки брой от машината слагаха по малко трева от купената от битпазара. “Вечерна поща” в тоя ден се разграби като топъл хляб.”

Тази част от спомените на Стефан Танев показва, че не само Втората англо-бурска война е актуална тема в България, но и ни разкрива до каква степен симпатиите на българската общественост са на страната на бурите.

Читателите изкупуват този брой на „Вечерна поща” за да имат у себе си стръкче трева „оросена с кръвта на храбрите бури”. Всичко, което се отнася до „храбрите” бури е присърце на голяма част от българите. Един от показателите за отношението на българската преса към бурите е факта, че почти във всяка една новина за войната поне по веднъж бурите са оценени като „храбри” и „патриоти”.

Както и в по-голямата част от Европа така и в България се смята, че отговорността за ситуацията е на англичаните, но за сметка на това ултиматумът на президента Крюгер се счита за напълно справедлив. Така в своя брой от 13

Октомври, 1899 година в-к „Нов век” пише следното:

Трансваалците сами са подали ултиматум на Англия. Колкото и тая мярка да се показва чудна от слабите трансвалци,а особено след взетото от тях решение да не гръмват първата пушка и да оставят всичката нравствена отговорност за кръвопролитията върху Англия - все пак в дадените условия, подадения от Крюгер ултиматум има, своите най-естествени и оправдани мотиви”.

Печатният орган на Народнолибералната партия „Нов век” окачествява Крюгеровия ултиматум като справедлив и оправдан и не пропуска да отбележи, че отговорността за войната ще бъде английска.

По това време Народнолибералната партия се води русофобска и с прозападна ориентация, но въпреки това „Нов век” си позволява да покаже известни пристрастия към бурите (да не говорим за откритите симпатии на българските русофили към бурите). Авторите се опитват да докажат, че Крюгеровия ултиматум е оправдан и друго възможно действие не би могло да има:

За бедните бури беше нетърпимо мъчение да стоят вечно под Дамоклиевия меч на постоянно събираните около границите им английски войски, които се натрупваха там във все поголеми и големи маси. Съгласно решението си да не гръмват първата пушка, те стояха мирно и, в същото време със собствените си очи гледаха как примката, която ще ги удуши все повече се затяга и се приближава до вратът им.”

Така описана ситуацията изглежда тежка за бурите и в същото време буди симпатия, защото авторите са представили ултиматума на Трансваал като последен акт на защита от една продължителна агресия.

Едва ли е било трудно на българския читател да се постави в положението на бурските фермери, имайки предвид неотдавнашната Сръбско-българска война и неочаквания удар на сърбите срещу Княжество България. Със сигурност за българина един от най-върховните аргументи в подобна ситуация би бил защитата на отечеството, както в-к "Нов век" представя Крюгеровия ултиматум и последвалите събития.

В същата статия авторите не пропускат да изложат на българския читател основните искания на Трансваал, както и да подчертаят, че бурите изключително се стремят да избегнат конфликта, ако е възможно, както и да дадат шанс на англичаните всичко да се реши миролюбиво:

"И в тая нота трансваалското правителство не пропуща да се опита да даде миролюбиво уравнение на конфликта...."

Все пак авторите на в-к "Нов век" са представители на една от политическите сили в България и оценяват обстановката и международните отношения реалистично. Те са почти сигурни, че крайната победа ще е на Британската империя, която е суперсилата на епохата, но въпреки това в тази статия не пропускат да припишат евентуалната английска победна кампания на др. обстоятелства, а именно ненамесата на европейските сили и "коварната" английска дипломация:

"Англия толкова по-бързо ще ускори развязката, че тя вече чрез успехите на своята дипломация си е гарантирала от всяко чуждо неудобство вмешателство в плановете си спряо южна Африка."

В статията се осъжда и позицията на германското правителство, която според авторите е изцяло в услуга на Англия. Като аргумент те привеждат промяната в тона спрямо бурите на вестник "Kolnische Zeitung'':

В началото на стълкновенията между Англия и Трансваал, германската преса държеше един остър език, явно протестиращ срещу „явните и насилствени попълзновения на Албиона срещу свободата на бурите, които са единоплеменници на немците”. Подир някое време обаче острият тон на германската преса съвсем неочаквано се измени и полуофициозният „Kolnische Zeitung” започна да кори „полу-дивите,нецивилизовани бурски селяни.........Вижда се, че берлинските политически кръгове са постигнали някое особено съглашателство с Англия, вследствие на което радикално са изменили позицията си по южно африканските работи. А бедните трансваалци очакваха именно от Германия най-сериозна помощ.”

От „Нов век”, разобличават една специфична страна на европейската дипломация, а именно договорите имеждународните отношения, от които зависи съдбата на много народи дасе решават чрез тайни спогодби, разпределяне на влияние и интереси.

От именно такива спогодби и интереси е пряко зависима и съдбата на милиони българи останали извън границите на княжество България - факт, който българите знаят много добре и за това няма как да не съчувстват на „бедните трансваалци”. По-нататък в статията се коментират позициите на други европейски държави.

Според „Нов век”„колкото и mарижките вестници да изказват свойте симпатии към гонената Трансваалска република ,вътрешните дела на самата Франция са толкова заплетени, щото на нея не и остава време да мисли за някоя активна външна политика” и с това кратко заключение коментарът върху Франция и евентуалната френска политика спира, а авторите насочват перото си към Португалия „бреговете на която са всецяло открити за английските непобедими броненосци” и според тях ще води „едно доволно послушно поведение към английските желания”. Що се отнася до Русия, то макар и по-консервативните й вестници да пишат против „английската тирания”в Трансваал, руската политикане заема никаква активна позиция, отбелязва с нескрито задоволство русофобският вестник.

Така в общи линии пред читателите на органа на Народнолибералната партия е очертана една положително настроена към бурите и негативна за Англия и западните сили картина. Вестникът дава и ценна информация за определени антивоенни настроения в самата Великобритания:

Движението в полза на мира е взело значителни размери в обществото. Държат се множество митинги,в които видни представители на литературата,духовенството и политическия свят, страстно проповядват запазването на мира и човеколюбивото отношение към бурите” - това е важна информация за нас, тъй като показва, че дори в страната опонент на Трансваал има известни пробурски настроения.

Това сведение ни дава и представа за характера на българската журналистика, тя е съпричастна на бурите, но не изпада в анти-английска реторика граничеща с ксенофобия, което иначе е типично явление за тогавашния европейски печат. В статията се цитира и мнението на Франк Уоткинс според, когото отношението в Трансваал към уйтлендърите далеч не е толкова лошо и дискриминационно, колкото го представят „заинтересуваните лондонски капиталисти и политикани”.

Същия месец в списание „Военен журнал” излиза статията на капитан Христо Бурмов „Англо-трансваалската война”. Капитан Бурмов е професионален военен и в статията си разглежда събитията преди всичко от военно-тактическа гледна точка, но въпреки това си личи, че автора е съпричастен към бурската кауза. Началото на статията у почва с една геополитическа констатация: „Англия с бавна, но методична и сигурна работа успя да изолира Трансваалската и Оранжската републики от морето”.

Като военен той не гледа на нещата от дипломатическата им гледна точка, а по-скоро се стреми да покаже, че основната линия по която Англия е притиснала бурите е излаза им на море през Натал. Това разбира се е важна констатация тъй като с анексацията на Наталската република, Англия действително изолира бурите от евентуални контакти по море с други европейски сили.

Още в началото на статията си Бурмов отбелязва, че „симпатиите на цяла Европа днес са на страната на бурите и техните съюзници, които се решиха на отчаяна борба , за да се освободят от английския суверенитет” - т.е борбата на бурите е окачествена от капитан Бурмов като борба за национална независимост, която има симпатията и уважението на цяла Европа.

В „Англо-Трансваалската война” изрично е отбелязано, че правата на уйтландерите за Англия са само претекст да легитимира агресията си спрямо Трансваал. Когато автора отбелязва,че уйтландерите искат участие в управлението на Трансваал „пропорционално на численоста и интересите им” , той ги окачествява като „неканени гости” - още един показател за симпатиите на капитан Христо Тодоров Бурмов към Трансваалската република.

Все пак по-долу той пише, че след жалбата на уйтландерите към Англия, Империята се опитва да направи постъпки техните политически права да се признаят, но не успява.

Според статията на Бурмов, бурите искат да уточнят с англичаните,всички въпроси и тълкувания на Конвенцията от 1884 г, но вместо това англичаните настояват „обезоръжаването на фортовете при Претория, извикването на бурските представители от странство, поставяне на еднакви начала английския и холандския езици и възнаграждение за разноските потова”.

За тези искания Бурмов пише:

Това значеше да се иска от бурите отказването им от всякакво желание за независимост, което беше равносилно на бъдещето им поглъщане от англичаните”.

В очите на военния Бурмов, а може би и на целокупния български народ, съвсем скоро освободил се от османско владичество, независимостта на една държава е най-ценното за един народ и при такова положение няма как Бурмов да не напише „войната стана неизбежна”. Отбелязва се още, че ултиматума от 28 септември намира Англия „сред нейните приготовления”, което ясно показва, че за никой не е било тайна, че англичаните се канят да превземат със сила Трансваал.

Не можем да не изтъкнем, че статията на Бурмов и анализа на събитията, мотивите, причините и факторите за войната са изключително професионални и далновидни.

За Бурмов успех бурите могат да постигнат дори минимален успех само ако действат преди да са пристигнали огромните английски подкрепления, които той предвижда да са около 75 000 души.

На същото мнение са и от вестник „Нов век” , в броя им от Сряда 18ти Октомври те пишат „трансваалците гледат да постигнат военни успехи преди да са пристигнали всичките английски подкрепления”.

Началните успехи на Трансваал за „Нов век” се дължат на „един добре обмислен план”. Когато отбелязват, че бурите са имали възможност да завземат важната жп станция Албертина от „Нов век” не пропускат възможността да изтъкнат някои от националните стереотипи за англичаните, с което отново показват известна пристрастност:

В познатата си безгрижност англичаните са пропуснали да защитят железопътните си линии”.

Надявайки се Оранжската република да не се включи във войната, англичаните „останаха излъгани в очакванията си”.

По-нататък следва сравнително детайлно проследяване на бойните действия показващо доброто ниво на информираност, което родния печат има за Втората англо-бурска война. На читателите се съобщава и за първият сравнително голям сблъсък от войната състоял се в Натал зад Ван-Ренския проход „който бурите са завзели и се сражават с дивизията на генерал Уайт."

Позовавайки се на телеграма от „Таймс” от „Нов век” съобщават, че силите бурите са около 12 000 души и превишават тези на генерал Уайт. На този сблъсък се придава важно значение, защото според редакцията на „Нов век” ако генерал Уайт бъде победен „то английската провинция Натал ще остане в техни ръце”(на бурите ). След двудневна борба бурите превземат град Нюкасъл и така “откриват пътя си на юг в Натал”.

Според този български вестник, твърде възможно е към датата на този брой (18 Октомври) вече да са превзети Мафекинг и Врибург. Когато читателя се информира, че природата и географията на Натал са удобни, както за защитници така и за нападатели от вестника не пропускат да отбележат, че генералите Жубер и Гринслов “добре са разбрали и употребили тези благоприятни отношения”.

По-късно за българите генерал Жубер и други известни бурски командири ще станат емблематични и уважавани икони на бурската храброст и съпротива, нох междувременно в тази статия сравнително подробно е описана фронтовата линия в географски смисъл.

Така българите за пръв път прочитат за Лейдисмит - град, който много скоро ще стане световно известен. С вещина се отбелязва, че „ако офанзивата от запад сполучи, то тяхната колона ще дойде в тила на Лейдисмит и ще пресече изпращането на английски подкрепления на тоя пункт”.

Въпреки началните бурски успехи във вестника се отбелязва, че „близкото бъдеще ще покаже ,до колко тия първи бурски успехи ще устоят против настъпващите от юг английски войски.”

Статията завършва с позоваване на холандски вестници според, които англичаните са въоръжили негрите от Бечуаналенд срещу бурите, а бурите на свой ред са въоръжили негрите от Трансваал.

Въобще информация за войната ежедневно се стича в редакциите на българските вестници като най-вече тя идва по линия на чуждестранни вестници или от български кореспонденти в Лондон и други европейски столици, а по-късно и от театъра на бойните действия, какъвто е случая със запасния капитан Бозуков.

В края на вестника следват телеграми от Българската телеграфна агенция и много от тях носят информация за бурската война като следната:

Лондон,7-и Окт.- Вестниците обнародват една новина от Претория, според която в Мафекинг било издигнато бяло знаме веднага щом било стреляно няколко пъти с топове. Едно отделение бури било изпратено да пита дали града иска да се предаде, но не получило отговор. Според едно известие от английския лагер при Гленкое-бурите били на 7 мили от Гленкое. Ледисмит-английските войски имаха вчера престрелка с бурите близо до Актоб-Холмс, на 16 мили разстояние от тука. Английските кавалерийски патрули влезнаха вчера в сражение с бурите,което продължи до пладне. За днес се очаква решително сражение”.

Почти във всеки брой изобилства с такива телеграми, което показва и високия интерес на българските читатели към темата.

На 23 Октомври вестник „Нов век” съобщава важни известия от Южна Африка.

Бляскавият дебют на бурите не потрая дълго, сражението при Гленкое, където те бяха бити показва,че те увлечени от патриотичното си чувство си бяха ставили една задача, която не е по силите им”.

Това не е изненада за читателите, тъй като българите могат реалистично да преценят, че съотношението на силите между трите воюващи държави е изцяло в преимущество на англичаните. Все пак не е пропуснато да се изтъкне патриотичното чувство на бурите, черта която за тогавашните българи е важна. От „Нов век” информират читателите си, че редовната бурска войска е едва пет хиляди души, а другите са мобилизирани цивилни и стигат до извода, че „всичко това им налагаше да се държат в дефанзива и да водят чисто партизанска война”.

Все още никой не знае,че идната година бурите ще започнат именно партизанска война и ще бъдат първите в света „командоси”.

Действията на бурите в тези начални фази на войната будят недоумение:

До колко подобни действия на бурите не бяха никак предвиждани и очаквани свидетелства и факта,че английските военоначалници не бяха взели никакви мерки.”

Споменават се и вести от Ирландия, които говорят за ирландската подкрепа към бурите.

В друга една резолюция се изказва надежда щото „смелите бури да покажат на англичаните борбата на Давид с Голиат”.

Може да се каже, че този брой е написан обективно и без изразяване на особени пристрастия към бурите, но въпреки това темата остава като изключително важна.

На 31 ви Октомври нещата седят по друг начин.

Последните известия от театъра на войната никак не са в полза на англичаните”съобщават от „Нов век” От вестника директно заявяват, че начина по който англичаните отбелязват и описват победата при Гленкое „не съответства на действителноста”. Информацията, която дни по-рано е била дадена се отхвърля и се отбелязва, че бурите далеч не са сразени, а отрядите им отново настъпват и този път са близо до Ледисмит, където са концентрирани силни английски формирования.

Абсолютно трезво и реалистично от вестник „Нов век” забелязват, че „южно-африканските републики са окръжени с английски владения от всички страни и нямат свободно съединение с никоя друга точка на света вън от Африка".

"Вследствие на това всички известия за войната или са пряко от английски източник, или подлежат на английска цензура", пишат те.

Тази констатация идва като оправдание пред читателите за прибързаното обявяване на бурите за загубили, а също иде да подчертае и невъзможността да се получи директна информация от бурите.

Може да се каже,че до сега нямаше нито една телеграма, която да е дошла направо от Трансваал без да е била прегледана от английските власти. А те не се двоумят да спират всичко, което противоречи на техните интереси”.

За пореден път е изтъкнат английския характер, както и интересите, които Англия винаги преследва на каквато и да е цена.

За българите както и по-горе споменахме, задкулисието в международната политика и английските интереси и отношение към малките народи не са нещо непознато и точно заради това симпатиите към Трансваал и Оранж са високи.

Брой 96 на в-к „Нов век” от 3ти Ноември започва със следните слова:

Цяла Великобритания е в траур по повод на тежкото поражение претърпяно от английските войски при Ледисмит. 2000 войници и 42 офицери.”

Тази новина удря по престижа на Англия в цял свят и не на последно място в България. „Нов век” не пропуска да отбележи „с това поражение се написа едно черно петно на британското знаме и британския военен престиж”.

И така, същата онази Британия, която за българите все още се асоциира с вечната си подкрепа за Османската империя, тази Британия, която успя да победи дори Русия през Кримската война е била разбита в сражение от народ няколко пъти по-малък от населението на Лондон.

Още тогава редакцията предвижда, че в английска защита може да се спомене факта, че бурите са почти 2 пъти повече от англичаните при Ледисмит и „Нов век” веднага отбелязва за да премахне всякакво съмнение от английския военен срам:

„Мрачното впечатление не се изменява от това,че войската на трансваалците и оранийците беше два пъти повече от тази на генерал Уайт, защото един опитен генерал добре укрепен на една стратегическа позиция, може дълго време да противостои и да се бори с обсаждащия неприятел въпреки численото превъзходство”.

След това за пример се дава Осман паша, който дълго време отблъсква руснаците при Плевен, но по-важното в статията е констатацията на българската редакция „във всеки случай трансваалците се оказаха като един противник, който до сега е бил грешно съден и оценяван”.

От редакцията бурите получават похвалите, че са победили покритата със слава английска армия и са изумили света. В същата статия обаче се уточнява, че все пак победата ще е на страната на англичаните. Според вестника, както впрочем и според статията на капитан Бурмов „Англо-трансваалската война. Офанзивата на бурите” силите събрали се в Капската колония за настъпление срещу бурите са близо 75 000 души. В много от следващите броеве на вестник „Нов век” се описват битките между бурите и англичаните и се изтъква бурската храброст и воински качества.

През идните месеци човечеството става свидетел на големите успехи на бурите срещу англичаните, но въпреки това към есента на 1900 г. английската армия вече е превзела по-голямата част от двете републики в Южна Африка. Започва втората фаза на войната, когато бурите се сражават като партизани и изумяват света със своята храброст, както и с нововъведенията си, а именно отрядите „командоси”.

„Нов век” не е единствения български вестник отразил войната, освен него за нея пишат и „Вечерна поща”, както и органът на русофилската Демократическа партия „Пряпорец”.

В началото войната не е особено отразена от „Пряпорец”, но в 37ми брой от 13-и септември 1900 г. се появява силна статия изцяло в подкрепа на бурите. В тази статия са изтъкнати всякакви положителни качества на бурите и обратното англичаните са определени като „безпринципни, несправедливи, груби, жестоки и безразбори в средствата, които употребяват".

Бурите от друга страна са „достойни синове на един малък народец."

Рядко вестникът на демократите се занимава с въпроси от международната политика и обстановка и почти никога не ги третира по такъв емоционален начин като Англо-бурската война. Това не е статия, която отразява международното положение и новините от Африка, това е статия, която изразява съчуствието на българите към бурите. От друга страна е повече от логично, имайки предвид, че демократите са русофили, а по презумпция анлгофоби.

Няма никакво съмнение, че симпатиите на автора са изцяло на бурска страна, а това все пак е вестник на една от големите партии в България. Впрочем показателно е как и в-к „Нов век” в многобройните си статии посветени на конфликта в южна Африка и в-к „Пряпорец”, макар и да са в противоречие по множество въпроси от вътрешен и външен характер, то по бурския въпрос са на едно мнение.

Причината за кръвопролитията и английската агресия „Пряпорец” търси в наскоро откритите златни мини в Трансваал и може би има право, тъй като не е тайна, че Сесил Роудс има интереси към Трансваал, а уйтландерите са се заселвали там именно заради златните мини. Похвалите и съчувствието не се изчерпват само за бурите като цяло, но ги има също така и за президента на Трансваал Крюгер - „велик в нещастието си старец”.

По-нататък пророчески автора казва, че все още малките народи са обект на насилие и интереси от страна на големите и едва след векове ще има равноправие в междудържавните отношения. Статията е написана мрачно и с патос и разкрива явните пристрастия на българите в конфликта.

Когато говорим за Англо-бурската война и отзвука и в България не може да не си припомним и творбата на патриарха на българската литература „Геройте от англо-бурската война”. Както винаги чувствата на масите в България са добре описани от Иван Вазов, а за нас той безспорно трябва да представлява надежден източник що се касае до българската народопсихология, чувства и симпатии. Вазов разказва как в едно от известните по онова време в София заведения идва артист-имитатор, който ще представи най-известните личности от войната в южна Африка.

Когато четем „Геройте от Англо-бурската война” можем еднозначно да оценим реакциите на публиката описани от Иван Вазов. При появата на английчаните Уайт, Булер, Френч, Робертс, Чембърлейн и Солзбъри публиката или мълчи или освирква тези образи, но когато се появяват генерал Луис Бота,Кроне,Жубер и разбира се президента „Ом” Крюгер зрителите изпадат в екстаз и следват бурни аплодисменти.

Няма съмнение, че в София и въобще в България настроенията са бурофилски, както казва Вазов и както се вижда от многобройните сведения за войната в българския печат. Причините за тези настроения сред българи те най-вероятно се коренят в нашата собствена история и съдба. През 1899 година България е едва от 21 години свободна държава.

Само едно поколение дели българите от епохата на пет века османско владичество и за това националната независимост е нещо, което българите ценят много като се има в предвид , че са я получили една наскоро и то на тежка цена.

Българите припознават себе си в онзи малък народ в южна Африка, който се изправя сам срещу могъщата Британска империя. От българска гледна точка историческите съдби на българи и бури са много сходни и на това особено се набляга в статията на в-к „Пряпорец” от 13 септември 1900 година.

По това време Македония и Одринска Тракия са обхванати от революционен плам и навсякъде се градят комитети, братства, дружества, както в останалите под османска власт български земи, така и в самото княжество.

Разбира се, че точно в такъв момент Англо-бурската война прави на българите особено впечатление, защото борбата на бурите особено от 1900 година нататък е подобна на българската в Македония и Одринско.

Ето именно такива случай създават едно изключително негативно мнение сред българите спрямо англичаните.

Фактът, че Англия повежда война срещу един народ по-малък от българския за да обезпечи своите интереси в Африка прави от българите „бурофили”.

Сходната историческа съдба свързва бурите с България поне в съзнанието на българските съвременници на войната и за това можем с положителност да кажем, че отзвукът в нашата страна е почти изцяло субективен, наситен с емоции и тези емоции са в полза на бурите.

Тринадесет години след края на Англо-бурската война българи и англичани ще са врагове в Първата световна война, а историята ще си направи шега, когато ще постави на страната на Централните сили българите съчувствали на бурите, а на страната на Антантата хора като генерал Луис Бота, който е бил толкова възхваляван и уважаван в България. Още по-голямата ирония на съдбата е, че българите и техните православни братя и освободителите руснаците ще са от различните страни на барикадата, но това е тема за друга статия.



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели