Повод да се включа в коментарите около скандалните публикации, свързани с т. н. досие „Буда”, не е моя инициатива, а на СМИ, които видимо се интересуват от мнението ми като бивш директор на ЦСБОП при МВР.

Участието ми ме убеди, че:

- интересът от страна на медиите и обществото е основателно засилен и оправдан;

- оправдани са също коментарите и различните гледни точки, защото в края на краищата се касае за ескалиране на социален конфликт, свързан с участието на хора от политиката и властта;

- опасностите идват и от вплитане имената на сегашния премиер на РБългария Бойко Борисов в скандалните разкрития, както и на високопоставени служители в службите за сигурност;

- тези опасности се разпростират върху авторитета на страната, нейните служби за сигурност и честно работилите през годините служители;

- развиват се обществени нагласи, свързани с опасения, че зад случая са скрити доста по-ужасяващи обвързаности на прехода от тоталитарна към демократична държава, което поставя под съмнение неговия постъпателен ход и резултат;

- колективните и индивидуални коментари от експерти, политици и общественици по различни медии най-често са непълноценни, заради краткото време, дадено за изява, а така също са повлияни от различни субективни преценки и съображения.

Заради това ще се опитам да изразя свое, никого неангажиращо мнение, което смятам, че може да бъде достатъчно обективно, заради пълното ми дистанциране от факти, събития и лица, свързани с въпросните скандали, както и липсата на каквито и да било интереси от развитието им в една или друга посока.

Смятам, че дългогодишната ми принципно изразявана позиция по проблемите и състоянието на националната сигурност ми позволява това.

За да бъде изложението ми максимално обективно, ще се опитам да анализирам не толкова фактите, съдържащи се в публикуваните и коментирани документи, колкото времето, в което те се развиват, като кореспондират с далече по-мащабни явления, засягащи състоянието на обществените отношения, а от там и националната система за сигурност.

1. Каква е ролята и мястото на ЦСБОП в обществени отношения и сигурността в периода 1991- 1997 г.?

Стартиралата подмяна на обществено-икономическите отношения в страната от 1989 г. продължава, като в резултат на решенията на Кръглата маса и след законно проведени избори за президент е избран един от създателите и по-късно председател на СДС д-р Жельо Желев. Системата за национална сигурност започва да се преустройва. След масовите съкращения на служители от времето на министър Семерджиев, съставът на службите е редуциран максимално. Народното събрание гласува „Устройствен закон за Министерство на вътрешните работи”/УЗМВР/. Част от главните управления на ДС са обединени в Национална служба за защита на Конституцията /НСЗК/ . Създадена е Дирекция „Национална полиция”, която наследява Дирекция на Народната милиция. В съответствие с решенията на УЗМВР е предвидено създаването и на Централна служба за борба с организираната престъпност /ЦСБОП/. В преходните и заключителни разпоредби на УЗМВР е предвиден срок за приемане на отделни закони за службите, както и нормативни документи, регулиращи функционалните им задължения и взаимоотношения, като елементи на системата.

Поради динамичните промени, последният въпрос все се отлага. За първи директор на ЦСБОП е назначен дългогодишният началник на отдел „Тероризъм” при Второ главно управление на МВР /ВГУ-МВР/. Почти веднага с идването на власт на правителството на СДС с министър-председател Филип Димитров и министър на вътрешните работи, доскорошният съветник на президента Ж. Желев Йордан Соколов, директорът на ЦСБОП е уволнен чрез пенсиониране, без да следват обяснения от обичаен характер за това, каквито в такива случаи се дължат поне пред ръководния състав на службата.

Временно длъжността се поема от полк. Д. Вангелов, дотогава началник на Първо направление на службата, определено главно да работи по противодействие на организираната престъпност в икономическата и финансова сфера.

Малко след това аз бях назначен за директор на службата, като преди това бях началник на сектор и по заповед заместник на началника на направлението, т.е. на Вангелов.

При подбора и назначаването на служители в ЦСБОП бяха приложени особено високи изисквания, визирани в нарочна заповед, подписана от министър на МВР, които включваха: минимум пет години оперативен стаж; доказани резултати в предходната служба; защитен езиков минимум; преминаване през повторни медицински прегледи; явяване на пълен цикъл специални процедури, включително проверки за лоялност в Института по психология на МВР и т.н.

По този начин в службата първоначално попаднаха служители от различните управления на МВР - разузнаване, контраразузнаване, милиция, следствие, които, допълнени с опита и отношението на ръководния състав, формираха една действително модерна и с възможности служба.

Функционалните задължения на направленията бяха изготвени от сериозен експертен екип, допълнен с видни научни специалисти в областта.

За кратко време ЦСБОП съумя достойна да се организира.

Особено ценно при нея беше, че в кратки срокове завоюва достойно място, както в националната структура за сигурност, а така също уважението и доверието на чуждите специални и полицейски служби.

Няма да бъде пресилено да се каже, че по това време ЦСБОП стана международното лице на МВР.

Фактите, подкрепящи подобно твърдение, са много: успешни съвместни разработки и реализации с такива водещи служби, като германската криминална служба, службите за сигурност на ФРГ, американските ЦРУ, ФБР, ДЕА, френските ДСТ, службите за противодействие на разпространението на наркотици и бандитизма, чехословашките и унгарските органи за сигурност, кралската белгийска жандармерия и др..

През този период от време бяха организирани множество семинари в страната и чужбина, а във Френската Академия за подготовка на полицейски комисари бяха изпратени последователно два екипа служители за дълговременно обучение.

Повишеното теоретично равнище на служителите и резултатите от обмяната на опит с колегите от чуждите специални и полицейски служби даде възможност да бъдат проведени регионални съвещания с полицейските и други структури вътре в страната, да бъдат изготвени методически указания за работа по различните нови прояви на трансграничната и организираната престъпност.

След назначаването ми за директор, със заповед назначих екип, ръководен от началника на направление „Информация и анализ” полк. Петър Гордеев, в който бяха включени опитни юристи и анализатори, изготвиха пакет, включващ проекти за закон за ЦСБОП, правилник за приложението му; инструкции за работа по оперативния отчет, инструкция за работа със секретните сътрудници и някои други, които съответстваха напълно на духа на извършваните трансформации, на Конституцията и УЗМВР.

С оглед минимализиране на вредното въздействие и опасностите за работата и служителите, беше предложено службата да придобие собствена вертикална йерархия, като разположи в собствена национална мрежа не повече от девет териториални звена.

Въпреки своевременното внасяне в ръководството на МВР, с искане да му се даде ход за обсъждане с другите служби и институции, преди внасянето му в Народното събрание, това не беше направено.

Формално преназначените в ОУМВР за работа по организираната престъпност оставаха подчинени на местните заместник-началници по линия „Полиция”, които не само че ги използваха и за други задачи, но и се намесваха по непозволен начин в работата на ЦСБОП.

В условията на динамичните политически промени се прояви тенденцията за политически мотивирано уволняване, издигане и фаворизиране на кадри, стремеж към извличане на информация и противодействие за разследвания и разработки на обекти, включително представляващи умишлено предателство.

От това време всъщност датира модела на отваряне на т.н. „чадъри” от страна на политическия и управленски елит, излъчен като резултат от взаимодействието в условията на политически плурализъм и демокрация.

ЦСБОП на практика участваше най-активно, не само в обмена на информация с чуждите служби, но и беше водеща при подготовката и сключването на договори с чужди държави, които увеличиха на първо място авторитета на държавата и възможностите да гарантира както своята, така и на партньорите сигурност.

Възможностите, позиционирането и не на последно място външните връзки на службата, авторитета, който тя в кратък срок си завоюва, привлякоха вниманието, включително и на престъпния елит, който започна да търси разнообразни възможности за противодействие и въздействие, дори чрез непосредствено проникване в нея.

Като резултат започна процес на:

- мотивиране на отношение на недоверие от страна на политическите елити към службата, нейното ръководство и отделни служители;

- налагане на непрекъсната ревност и конфликти между службите за сигурност;

- непрекъснато поддържане на конфликти с прокуратурата, националната следствена служба и техните местни структури;

- честа подмяна на ръководители на различни нива, най-често директори и техни заместници.

Всичко това ставаше, ако не с цел, то с предизвикване на ефекти, целящи ограничаване, изземване и прекъсване на оперативните възможности, нарушаване на нормалния цикъл на приемственост, оперативна традиция и памет, смущаване постъпателността в развитието и др.

Тази трайна тенденция не само не беше овладяна, а дори задълбочена при следващите служебни или регулярно избрани правителства.

2. Състояние на организираната престъпност

Към времето на създаването на ЦСБОП организираната престъпност в Р. България все още се изразяваше в наличието на криминални групи, самоорганизиращи се около съществуващите традиционни сборища от типа на черноморските и зимни курорти, магистрални трасета и обекти, а в градовете в големите хотели и заведения. Засиленият поток от и извън страната привлече вниманието на криминалните структури към ГКПП и митническите пунктове.

Към този период престъпните структури получиха неочаквана подкрепа, чрез амнистирането на голямо число излежаващи присъди, както и чрез вливането в тях на свежи сили от множеството останали без държавна и обществена грижа организирани спортисти.

Сред най-характерните за този период престъпления заслужава да бъдат отбелязани кражбите и различните измами, свързани с МПС, проституцията, разпространение на наркотици, валутни и стокови измами и др.

Кражбите и търговията с културни ценности, валутните трансфери, производството и търговията с все още нерегулираните психотропни вещества бяха запазена мярка за по- горните нива в престъпните йерархии.

На най-високо ниво се оказаха заемащите ръководни нива в административно- управленските сфери, които за сметка на непремерени законодателни промени и прибързани преустройства на икономиката и стопанството на страната, получиха възможност да натрупат не само „сив” капиталов ресурс, но и да заемат влиятелни позиции по отношение на горните равнища.

Съчетаването на възможности позволи постепенно трансформиране на общественото и държавно имущество, включително дейности. Всичко това като процес остана непокрито своевременно от политически аргументирани законодателни и управленски решения.

Тези процеси породиха дилеми в работата на службите: кой по какво и докъде да работи, как да се организира взаимодействието, кой да бъде водещ и при какви случаи.

В дейността на ЦСБОП тези дилеми се отразиха като сблъсък на две възможности:

- ЦСБОП да бъде оперативно-разузнавателна и информационна служба;

- ЦСБОП да стане водеща по отношение на другите служби, като методически и оперативно ръководи директното противодействие срещу проявите на организирана престъпност.

В края на краищата надделя стремежът на политическите сили, сменяващи се във властта бързо, да демонстрират воля и успехи по противодействие на организираната престъпност и корупцията.

Негативните последици от необоснованите професионално структурни реформи и кадрови решения, заедно с налаганата прибързаност, обезсмислиха и обрекоха неефективността на тази служба, която постепенно беше превърната в удобно място за реализиране на политическо влияние чрез устройване на верни на властовия и политически елит „партизани” в ръководството.

В изпълнителския състав започнаха да се формират нагласи за обреченост и безперспективност, което го изтласка или към вършене единствено на непосредствено заповядани действия или към тотално послушание и нагаждане.

При това, не рядко, това нагаждане обвърза част от оперативния състав във всевъзможни зависимости.

Междувременно реалните противници на ЦСБОП набраха мощ, като от типично криминални активности пренасочиха дейностите си към охрана, застраховане, банково дело, туризъм, селско стопанство - т.е. всичко, от което, под предлог на извършвани реформи, държавата се оттегляше.

Политическата ситуация в края на 1996 и началото на 1997 беше характеризирана с изострящ се ежедневно политически сблъсък.

В най-високия пик на този сблъсък пролича стремеж за използване на силовите групировки, по същество организирани престъпни групи, прикрити зад юридически и икономически привидно регулирани субекти, за политически цели, изразяващи се в скрито финансиране, размяна на услуги, силово налагане на определена линия и др.п.

Икономическата обстановка се характеризираше с нарастващо обедняване, несигурност, липса на яснота в перспективите.

Със самото идване на ОДС във властта се осъществи най-нехарактерното за демократичните режими овладяване на всички властови позиции.

Това стана не без съдействието, помощта и директното участие на силовите престъпни групировки.

Заради демонстрираната воля за овладяване на престъпността, техните най-известни в обществото представители бяха дори извикани в кабинета на министъра на МВР.

Ефектът от тази среща беше действителното намаляване на силово налагания охранителен и застрахователен натиск върху обекти във вътрешността на страната, но за сметка на това те бяха толерирани в далече по-доходоносни дейности, като контрабандна търговия със стоки и услуги, както и силово въздействие на места за налагане на нелоялна конкуренция.

Това беше тежката цена за оказаната помощ на политическите сили.

Платиха я както политическия елит, така и най-вече българските граждани, които повярваха, че демокрацията в тези условия и в тези ширини са възможни и достижими.

Една странна амалгама, която включи цялата палитра от откровени бандити до политици, спечели правото си да се нарича национален елит.

В това число са и част от заслужилите своите длъжности най-висши държавни служители, включително от специалните и специализирани служби, които трябваше да защитават националната сигурност.

От началото на прехода досега най-трайната спойка в техните отношения е стремежът им взаимно да се пазят, гарантират и възпроизвеждат.

За съжаление, нерядко, когато вътрешните условия застрашават тази възможност, елитът се втурва да търси външни гаранции за това си положение.

А цената на това е все по-ограничен суверенитет, както и отдалечаване от националните идеали, интереси и цели.

3. За ролята на държавата и националните елити

Всъщност духът от бутилката изскочи от самото начало на прехода.

Да грабиш и палиш, под предлог да наложиш желанието си за политически промени и участие във властта, също е престъпление.

Това стана минимум два пъти.

Да налагаш правата си, лишавайки други от тях, без съобразяване със законите и демократичните норми, като използваш силата на бухалката и груповото силово налагане, също е престъпление, макар да се оправдава с привидно въздаване на справедливост.

А някъде все още се смята и за тероризъм.

Повечето хора не искаха да продължи възпроизводството на политическия и икономически модел на определяната като тоталитарна държава на Тодор Живков и БКП. Процесите, обхванали цяла източна Европа, бяха започнали и у нас. Това просто нямаше как да ни подмине.

Друг е въпроса, че тези промени у нас бяха извършени по най- престъпен начин.И като замисъл, и като изпълнение.

Системата за сигурност и състоянието на службите не може да бъдат функция на друго, освен на промените, осъществени у нас, на волята и действията на активните политически участници.

Стремежът към привидно бързи успехи в битката с престъпността не беше осигурена по никакъв начин със законодателни решения и гаранции.

Напротив, структурите на организираната престъпност бяха дотирани чрез решения, граничещи с престъпления срещу държавата и държавността.

За сметка на това същата тази организирана престъпност се отблагодаряваше подобаващо, но в същото време настояваше комфорта, на който се радваше, да продължи да съществува.

Ако някой искаше, можеше реално да организира и проведе ефективно противодействие срещу престъпността и корупцията, като ги сведе до поносими за страна и международните норми рамки.

Нито едно правителство обаче на практика не направи това, освен да ограничи волята си до кадрови смени, до непочиващи на разумен анализ и необходимост преструктурирания, до създаване на множество наблюдаващи и контролиращи комисии и т.н.

Обратно, системата за сигурност и нейните съставляващи бяха обезсилени и обезправени до пълна липса на способности и ефективност.

В тези условия Република България не беше в състояние да провежда съобразена с нейната сигурност независима политика, основаваща се на независимост при обосноваването и формирането на решения, съответстващи на нейните национални интереси и цели, на обществените интереси и правата на българските граждани.

4. За скандалите и досиетата

Работата по организираните престъпни групи, за които имаше данни или можеше да се предполага, че са свързани с различни престъпления, както силово налагане на позиции и интереси на групировки като ВИС, СИК и др., бяха от самото начало възложени на отдела за противодействие на вътрешния тероризъм в ЦСБОП, ръководен от създаването на службата от Спас Спасов, преназначен в службата, след като беше работил дълго време в Направление „Терор” на 6-то управление на ДС в МВР.

Оперативният работник от неговия отдел Младен Георгиев прави предложение да започне да работи с кандидат за вербовка – Бойко Методиев Борисов, в качеството му на секретен сътрудник на службата, като при това предлага първоначално той да бъде регистриран като информатор, т.е. най-ниско ниво секретен сътрудник.

Въпросното предложение създава впечатление, че сътрудничеството с лицето вече е договорено и неговото регистриране е само въпрос на бюрократична формалност. Познанията, опитът и налагания дух в работата на старите служители, какъвто е началникът на отдела Спасов, стоящ зад сигнатурата НБ-20, би трябвало да го накара да бъде особено прецизен. Първо, касае се за предложение на служител, който е назначен за оперативен работник, след току що завършено /или дори незавършено/ специално образование, възможно е да не е положил дори изпит за познаване на нормативната база, регламентираща работата по привличането и воденето на секретни сътрудници.

Липсата на съответните познания и опит у млади оперативни работници налагаше прикрепване на по-опитен служител с дългогодишен стаж.

В краен случай, на самата вербовъчна беседа, целяща постигане на съгласие между кандидата и служителя, може да присъства дори такъв високопоставен началник, какъвто е Спасов.

Редно е също така ръководителят да изиска от младия оперативен работник доказателства, които да убеждават, както за възможностите за оперативно използване на бъдещия сътрудник, така и за вече проведени срещи с него, на които той доброволно да е съобщил за свои интереси и връзки в разработваните среди с оперативно интересни лица, да е доказал с нещо бъдещите си възможности.

Това не личи да е правено, или пък наистина става въпрос заманипулирано оперативно дело с неясни цели, с каквито вероятно е създавано.

Също така е интересно, че това става на 9 декември 1996 г., когато по всичко личи, че предстои скорошна смяна на властта.

По това време визираният като бъдещ секретен сътрудник на ЦСБОП е доказано свързан с групировката СИК, но това по никакъв начин не е отразено.

Извън предложението, което може и да се придържа към строг и ограничен стил, не е възможно Спасов да не е изискал повече разяснения от своя подчинен за причината да се насочи към привличането на новия секретен сътрудник.

Обикновено това става с представянето на отделна секретна обобщена справка.

Такава лесно е могла да бъде направена поради няколко причини:

- въпросната групировка, както и подобните на нея, отдавна съществуват, но се доказват като опасни за националната сигурност;

- като минимум те се водят на оперативен отчет по различни дела - информационни, обектови, групови, индивидуални и др.;

- такива има не само в ЦСБОП, а и в други служби, като полиция, НСС, а вероятно и в службите, които имат отговорност към Министерство на отбраната;

Другият момент, който буди подозрение по отношение действителните намерения за установяване на сътруднически отношения с Борисов, е липсата на справки по отчетите на различните служби, които дори един млад служител е задължен да пусне и прикрепи към подобно предложение.

Това се прави с оглед недопускане дублирането на работата между различните служби.

От положения втори печат е видно, че регистрацията в оперативния отчет на новия информатор е извършена от КБ-16.

От публикуваните в различни медии документи, носещи гриф за секретност, не може да се направи извод за продължителността и качеството на взаимодействието с кандидата за вербовка, нито как е приключило то.

Практиката и традицията в онези години принуждава службите да бъдат особено прецизни при организиране на дейността си по привличане и работа със секретните сътрудници, поради множество причини, сред които са опитите на престъпните структури сами от да организират проникване в работещите срещу тях служби.

Чести са случаите, когато формално приели да сътрудничат са минали на страната на престъпността и проявяват двуличие, което налага тяхното незабавно изключване.

В този порядък може да бъде дадена оценка и на последвалото след два месеца предложение за откриване на ДОН за наблюдение на вече предлагания за кандидат за секретен сътрудник Бойко Методиев Борисов.

Нито в преамбюла, нито в отделен документ се посочват договаряните отношения или намеренията на службата. Това в нормалната практика е задължително.

По този начин в предложението за откриване на ДОН, с обект бившият кандидат за вербовка, трябва да се търсят още документи, които при действителни намерения, съответстващи на декларираните, би следвало да съществуват в деловодствата не само на ЦСБОП, ДОИ, ДНП, но и в архивните картотеки на други национални служби.

5. ИЗВОДИ

От казаното по-горе може да бъдат направени следните изводи:

- елементите на системата за национална сигурност функционират непълноценно, като причините за това са  обективни и субективни фактори, според които на първо място ималите през годините отношение към политиката и властта;

- каквито и да са били действителните намерения на ръководните и изпълнителните кадри в ЦСБОП, липсата на своевременност, обективност, точност и последователност в действията им и тяхното отразяване възпрепятства пълноценната им оценка;

- не може на този етап обективно и еднозначно да бъдат направени изводи и оценки за вина на отделни служители, свързани с огласяване на въпросните секретни материали на ЦСБОП;

- същото се отнася и за различни социални общности и групи, които биха имали интереси от този факт;

- в условията на предизборна ситуация всеки ще обосновава и представя своята гледна точка, както и ще извлича за себе си ползи, преписвайки другиму различни намерения и вини;

- като цяло това ще продължава да ерозира доверието към специалните и специализирани български служби, както и ще засили усещането за протекции в тях на разностранни, включително престъпни интереси;

- Продължаващото незавидно състояние на българските служби за сигурност, резултат от изброените причини, налага даване на незадоволителна оценка за тяхната работа по отношение на съвременните рискове и заплахи за националната сигурност, както и съмнения за тяхната способност да изпълняват функциите си;

- Ширещото се недоверие към властта и институциите може да изкуши службите да търсят подкрепа във всевъзможни посоки, което може да ги постави в условията на зависимост и приемане на опасни ангажименти.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели