Тотално объркан човек, който се чуди на кого вече да прехвърли вината. Така изглеждаше Борисов в последното си интервю по Би ти ви. Капитулирал пред собственото си его, готов и на коалиция , и на опозиция.
"Да поемеш управлението на България в следващите месеци и години в тази криза е самоубийство за всяка партия. На мен ми се падна да управлявам в най-жестокото време, когато се разсипват държави... Много лошо ще стане в следващите години", реди бившият Първи.
Ах, тази криза! Тази любима дъвка, която служи за универсално оправдание на собствената безпомощност. А уж излизахме няколко пъти от нея от 2010 година насам, опиянени от километри прерязани лентички и с фискално здраве като на непобедим Бистришки тигър.
Интересно тогава защо толкова "самоубийци" се натискат да управляват? И къде беше ти, драги господине, когато хората се самозапалваха? Абдикира най-страхливо и капитулантски! А защо го правеха и чие управление ги докара до това кошмарно съществуване?
Да управляваш наистина е трудно, мъдрите хора дори казват, че си е цяло изкуство. Но не с пура в уста и бандитски жаргон, на тайни задкулисни срещи. Така проблемите на държавата не се решават, напротив - това говори, че няма държава. Или че тя е превърната в частна феодална губерния, която само пречи и мачка когото срещне по пътя си. А когато всичко е обсебено от една преяла с власт група, никой друг не прави бизнес, нищо не работи, не мисли за бъдещето, не планира, а живее ден за ден.
Струва ли си да припомняме и за откровената кражба на бизнеси в последните години чрез префинения натиск от постоянни данъчни проверки, за раздаването на обществени поръчки на близки обръчи от фирми, забавенето с месеци връщане на ДДС и други плащания на държавата към бизнеса, което пък увеличи до невиждани размери междуфирмената задлъжнялост по веригата. Чудно ли е тогава, че по последни данни на статистика фирмените дългове вече надхвърлят колосалните 200% от брутния вътрешен продукт? Че дори големите държавни предприятия продължават да трупат загуби, а малкото останали печеливши свиват финансовите си резултати. И като краен резултат - фалит на над 300 000 фирми за последните 4 години и над 400 000 нови безработни.
Всичко това - на фона на замразени доходи и растяща инфлация.
Такава е истината за българската криза. Чието въздействие определено щеше да бъде омекотено, ако имаше поне елементарна почтеност в управлението и бизнес среда, която стимулира, а не задушава инициативата.
И в Европа има криза. И там е трудно, падат правителства, идват следващите. Но има и правила и закони. Докато у нас нещата вече са толкова изкривени, че всичко върви ръка за ръка с определена доза морална недостатъчност. Именно тя дава лекотата, с която човек може винаги да прехвърли собствената си отговорност и вина върху някой друг, да казва на черното бяло и да лъже без да му мигне окото. А когато бъдат изобличени, подобни хора не се свиват, напротив - стават още по-нагли. В нормалния свят те трудно биха си пробили път в политиката. В България обаче стигат до върховете на държавата. Е, няма такава държава! Наистина няма!
