/Поглед.инфо/ Привържениците на статуквото в ЕС са уплашени за собственото си оцеляване заради опасността от ефект на доминото

Откъдето и да се погледне, победата на СИРИЗА предизвика трус в ЕС. Страх и объркване сред едни, еуфория и надежди сред други. А както се и очакваше, не закъсняха онези злонамерени и ехидни прокоби от страна на привържениците на евроатлантическото статукво, които с наслада и охота се надяват на нейния скорошен крах. Ама гърците били хрантутници, икономиката им щяла да се срине бързо, СИРИЗА била популистка, Ципрас бил самонадеян, наперен и неопитен.

Разбираема е тази първосигнална защитна реакция. Но проблемът на тези хора съвсем не е Гърция. "Експертните" им предупреждения и лицемерната им загриженост звучат повече от фалшиво. Това, което не им дава мира, е фактът, че

СИРИЗА проби системата

а примерът й става заразителен. Лидерът на испанската лява партия "Подемос" Пабло Иглесиас заяви в интервю за испанския частен канал Sexta, че Гърция ще се освободи от строгите мерки за икономии, които са "диктат на Германия". И още: "Гърците ще имат истински премиер, а не делегат на германския канцлер Ангела Меркел, премиер, който ще постави интересите на своята страна и народ на първо място". Председателката на френския Национален фронт Марин льо Пен пък изрази задоволството си с думите: "Радвам се, че гръцкият народ нанесе на ЕС демократична плесница с чудовищна сила", а лидерът на италианската опозиционна партия Северна лига Матео Салвини нарече изборния резултат в Гърция "хубав шамар за Европейския Съветски съюз и банките" и си пожела "Сега е наш ред!"...

С какво всъщност толкова плаши СИРИЗА? И наистина ли системните играчи имат основание да леят днес крокодилски сълзи? Не е ли доста нахално, най-меко казано, да ревеш за това, че мнозинството от гърците отхвърлиха досегашния корупционен модел на политика, която едни и същи партии на две фамилии следваха и възпроизвеждаха, за да докарат на страната си непосилното дългово бреме? А какво стана с морала, който така монополно си присвоиха въпросните оплаквачи? Ами с "демократичните ценности" и "свободата на избора"? Та дори само фактът, че СИРИЗА и Ципрас досега не са участвали в голямото плюскане, заслужава адмирации и подкрепа! Да погледнем към програмата й. "Партито свърши!" - това е лайтмотивът, с който новата власт обещава да пречупи "греховния триъгълник" между политически партии, икономическа олигархия и банки. А като конкретни цели четем:

- Премахваме многобройните правителствени организации, които функционират като развъдници на корупцията и размиване на политическата отговорност;

- Намаляваме в публичния сектор войската на съветниците и непостоянните служители;

- Реабилитираме противоконституционно уволнените...

Или това: "Гарантираме незабавното възстановяване на всяка имуществена или друга загуба на държавата в случаите на т.нар. "греховни" договори", премахваме "противоконституционните и обидните за демокрацията разпоредби, предоставящи имунитет" на недосегаеми от закона лица.

Нещо да не ви харесва? Та това са искания на всеки нормален човек. Кога в България някой ще дръзне да го направи? Питам риторично, разбира се, защото на това се крепи системата и тези, които се облагодетелстват от нея, няма как да отрежат клона, на който седят.

А сега за прословутите кредити

Кристално ясно е, че СИРИЗА ще се опита да намери компромис с Брюксел, Берлин и донорите относно дълга, за който не носи и грам вина, и че страната няма намерение да излиза от еврозоната, най-малкото защото няма предвиден механизъм за това. С политика на натиск и шантаж обаче това няма как да стане. Нито с продължаване на практиката с нови заробващи заеми. Не е прав германският финансов министър Шойбле да твърди, че Гърция не страдала заради взетите от Брюксел или Берлин решения, а заради десетилетия провали на гръцкия елит. Напротив - ЕС и донорите също носят вина, защото отпускаха безконтролно кредити през годините и на практика поощряваха тази политика на гръцкия елит, която в крайна сметка доведе до обедняване на гръцкия народ и до колосални печалби на западните банки. Олигархията е световно явление, а с чуждите пари тя приватизираше, сключваше всевъзможни кухи сделки и трупаше авоари в чужбина. Е, защо след всичко това сметката трябва да я плащат обикновените хора, а не тези, които са се нагушили? На тази тарикатска политика гърците сложиха кръст с избора си в неделя. Тази политика, разпространена в целия ЕС, претърпя фиаско!

И още нещо знаменателно прави впечатление в поведението на младия Ципрас и неговата партия -

опитът за връщане на националното достойнство

Няма как да не буди симпатии отстояването на самостоятелна позиция, каквато СИРИЗА демонстрира и по външнополитически въпроси. Първи сигнал за това бе даден с изявлението на говорителя на управляващата коалиция, че Атина е против нови санкции срещу Русия. Очевидно има държави, които държат на своя суверенитет и умеят да защитават интересите си. Ние не сме сред тях, но поне ни отварят очите за това как се печели и отстоява доверие.

в-к Дума