В Брюксел отново наляха вода в мелницата на евроскептицизма с поредната безумна регулация, която влиза в сила от 1 януари догодина - в ресторантите и заведенията за хранене вече няма да се предлага зехтин в оливници или бутилки за многократно ползване. Те ще бъдат заменени с по-малки еднократни опаковки, като оправданията за шантавата мярка естествено са хигиената, здравето и качеството в името на потребителя.
Можем отсега да се досетим какъв ще е ефектът от новата забрана. Най-много ще пострадат ресторантьорите и клиентите, тъй като големите производители ще започнат да бутилират фабрично малки (10-20-30 мл) бутилки със зехтин, които ще продават по веригата до заведенията. А те на свой ред ще бъдат принудени да ги добавят към сметката, което пък ще оскъпи менютата. И няма да е никак чудно, ако опаковката стане по-скъпа от съдържанието, заради допълнителните разходи за пластмаса, енергия и куп други изисквания и ресурси, хвърлени на вятъра. Малките производители също ще търсят начини да оцелеят и като нищо ще се обърнат към ръчната "технология". Което пък ще повиши вероятността за фалшификации и злоупотреби.
Ето колко негативи, и то в период на дълбока криза, обхванала Европа, може да донесе една необмислена стъпка. Но така е, когато затъналата в бюрокрация Европейска комисия се е превърнала в елементарен инструмент за уреждане на това или онова икономическо лоби. Защото прави впечатление, че забраната е била подкрепена от основните страни производителки на зехтин, докато Германия е била против.
Няма лошо да се мисли за хигиената, но дали е работа на ЕК да се занимава с това, вместо да засили контрола и да остави хората да си гледат работата? Защото, ако продължи да се изявява като таран на лобитата, вместо като стратег, накрая ще я катурнат.
Дума
