На 27-ия ден от протестите арсеналът от средства за натиск на улицата изглежда твърде зациклил. Традиционните вечерни карнавали, шествия и пиенето на сутрешно кафе пред парламента така и не дават резултат, независимо от услужливите репортажи на телевизиите, на които всички плащаме. Организаторите и техните кукловоди са видимо изнервени, след като не помогнаха нито Сугарев, нито Плевнелиев, нито безпомощното бягство на ГЕРБ от пленарни заседания, нито заканите на Тренчев, нито двамата чужди посланици дори...
От първоначалния патос за внасяне на нов морал, повече интелигентност и нравственост, няма и помен. Девалвацията на фалшиво издигнатите ценности и най-вече липсата на адекватни и стойностни цели превръщат протеста от израз на гражданска позиция в обикновен всекидневен терор на едно малцинство над близо 2 милиона софиянци.
Защото какво друго, ако не терор, може да се нарекат призивите за окупация на парламента и метрото, безнаказаното блокиране на движението по бул. "Цариграско шосе" и кръстовището на Орлов мост, затрудненият или напълно отрязан достъп до ключови ведомства и институции в центъра? Нима онова огромно мнозинство от хора, което всеки ден трябва да търпи несгодите по пътуването си до работа и прибирането си вкъщи и не споделя мантрата #DanceWithMe, няма права и е длъжно да се съобразява с всевъзможните капризи на "умните и интелигентните"? Посочете ми съвременна държава, в която властта толкова дълго време да го играе на толерантен мазохист и да не предприема нужните законови мерки, за да гарантира своето нормално функциониране и правата на гражданите, на мнозинството, което не протестира. А като паралел за обратното ще вметна, че през февруарските протести, по времето на ГЕРБ, полицията бе пратена да бие и дори се проля кръв.
Припомням тези факти заради твърде удобната амнезия, обхванала сегашните "интелигентни" по площадите. И дебело ще подчертая, че с някои от действията си протестът към днешна дата демонстрира триумф на малоумието. Вчера например в парламента не бе допусната група синдикалисти, които трябваше да слушат дискусия по изготвянето на твърде важния за държавата Закон за фалитите, гарантиращ правата на работниците при банкрут на предприятията. Шепа лумпени (да - лумпени, защото това е лумпенско поведение) ги отпрати с думите "Нас това не ни интересува!"... Е, няма такава държава наистина.
Ясно е, че разпадащият се ГЕРБ и останалите зад борда десни партии в последните избори не намират друг път освен дестабилизация за завръщане през "задния вход". Особено след като се видя, че срещу всевъзможните опити за анархия и диктат правителството и мнозинството в парламента приеха някои твърде важни решения, които ще дадат глътка въздух за бизнеса и ще облекчат хала на най-уязвимите в социално отношение групи в обществото. Търпението на милионите, които не скачат по жълтите павета, обаче също си има граници. А държавата и общината е крайно време да забележат, че са отговорни не само за спазването на реда и липсата на ексцесии по време на хепънингите, а и за тези, които искат да живеят нормално.
Дума
